Проблем с колега

Слагането под общ знаменател е грешка, опитни и неопитни /зависи в какво/, млади и стари, мъже и жени, е
голяма грешка. Това, че се сблъсквам с млад човек и не се получават нещата не значи, че всички са такива, никога не съм го твърдяла.
Просто моят опит в момента е такъв

Има и по- стари- опитни хора значително гъвкави, готови да се научат от младите, разбира се в това няма нищо лошо, напротив. Това, че човек е на 50 или 50+ не означава, че е спрял в развитието си.
Има и млади отказващи да се учат и разчитащи и аз не знам на какво, като са взели едно виШу и са велики.
За мен проблем е когато си незаинтересован, разсеян, не мислиш и т.н. и разчиташ някой да ходи след теб. Това може да е като млад, така и не толкова млад човек.
Хората трябва да знаят, че са на работа , за да заработят заплатата си все пак, тя не се дава даром за прекрасните им очи.
Да си отговорен не е приоритет само на тези 50+, нали така?
Някой беше писал по- горе, че си приписват заслуги когато всичо е ок, когато се сгафи, се почва мън, мън и бягат то отговорност,  друг им е крив.
Питаш нещо и се отговаря автоматично, скоростно обаче, ако си спомняте в училище когато ви изпитват и се почва едно налучкване,  смешна работа. Ученическия манталитет е още в тях, не разбират, че са на работа, а не в училище   и никой не ги изпитва.

Интересни гледни точки видях, подсказани от Вас и Ви благодаря, добра дискусия се получи и мисля, че ще е от полза, дано.

Направо не ми се говори за младите. Имам конкретен пример пред очите си. Нов колега, млад, готин, с огромно самочувствие и ниска интелигентност. Дойде уж навит да се учи. Научи някои основни неща, взе се за много навътре в материята и навири нос още повече. Нехаен, небрежен, мързелив, клиенти се оплакват от него, колегите ходят след него по обекти да му поправят грубите грешки, че и нагъл на всичко отгоре, авантаджия, муфти народа за кафета, храна и цигари, стиснат, направо не ща да изброявам повече. Умът ми не побира защо изобщо го държат на работа, не искам и да знам. Малко след него дойде нова колежка на около 50 и малко. На друга позиция, разбира се, но човек неволно прави сравнение. Ами има желание жената да се учи, учи се, старае се. За съжаление, аз в младите виждам основно това, че много им знаят устите относно правата им, но не щат да се говори за задълженията им. Искат максимум резултати и пари с минимум усилия. Това с чат джи пи ти...повръща ми се от това.

Ами свиквайте, все някой трябва да работи, а при липсата на кадри - това са кадрите

За съжаление, точно така е. Бъдещият материал не ми изглежда обнадеждаващ. Определено си давам сметка, че с такива ще работим в бъдеще. Далеч съм от мисълта, че няма и свестни деца, но то вече такова да ти се падне за колега е направо шестица от тотото.

Аз бих започнала от там: има невероятни млади хора - умни, спокойни, мотивирани, уравновесени, с желание да учат и да надграждат. Да, ама има и много млади, силно подвластни на тик ток културата, чалга културата, които смятат, че понеже те са супер, светът им дължи цялата си грижа и че на тях се полага по право живот, изпълнен с луксове.

Авторката, не каза за какъв тип работа става въпрос, защото ако говорим за неквалифициран труд, то няма как да очакваш елитни деца. Или ако заплащането е силно занижено или неадкватно, защото там ще е търсен не най-качественият, а ней-евтиният канидат. Ако е така - то очакванията ти са нереалистични.
Ако говорим за компания с високо реноме на пазара като работодател, тогава приемаме, че са подбрани канидати, които са най-доброто и ако и заплащането е отлично, то тогва си в правото си да си педантична и безкомпромисна.

Описваш себе си като педантична, ама дали си педантична или контрол фрийк? На мен ми намирисва към второто. Така няма да постигнеш успех, бягай от дребнавости. Ако ще обучаваш - напиши процедури, с примери и картинки с екрани, дай им ги да се образоват и отговаряй на въпроси. Така - хем го има написано, хем няма да се налага да се разказва и няма да се коментира тона ти. Аз лично, на седмична база, бих писала мейл до прекия шеф, за да дам ОВ за прогреса на обучаваните, както и при наближаването на края на пробния срок - постигнатото от мен и мнението ми до колко пробния срок и обучението минава успешно и доколко е усвоено обясненото. Така теб никой не може да те пипне - дала си документи, отговаряш на въпроси, даваш статус и прогрес. Не зная кой дава задачите, но на младши тежки казуси не е добре да се дават, ако е много забатачено - ти, нормалните казуси и лесните казуси - при обучаваните.

Това, че си на повече години не те прави с нищо повече от обучаваните младежи. Запомни го и си го повтаряй. Всички сте равни, дори и ти да си старши служител. Докато не си ти техен пряк ръководител сте на едно ниво. Нямаш никакво право да им демонстрираш превъзходство, да се изживяваш като коректив, да ги караш да мислят. Има си шеф. Ама не знае, не може - нека се издъни, докато не се издъни 2-3-4 пъти, няма да разбере защо трябва да се спазват процеси, процедури и последователности.

Интересен феномен забелязвам: винаги, винаги младите са хаймани, лоши, не знаят, не могат, а светът върви напред и се развива. И днешните млади ще остареят, и те ще обясняват как младите не стават, старо колкото света...

Да де, ама точно тоя приятел ще им изяде главата. Всеки ден откривам нови и нови възможности че може да прави (и то безплатно). Вчера един преводач, гледаше с отворена уста как му преведе 15 страници СКАНИРАН ТEКСТ с таблици и то разменени, наклонени, оформи го в WORD и му го даде, за няколко секунди. Само го прегледа и се подписа. Работа, дето щеше да твори два-три дена. Днес пък аз открих по моята работа, че нещо, което съм учил 15 години и се върши за поне седмица, го направи пак за няколко минути. Та толкова, ако е нещо с документи, компютри, каквото си учил, учиш или ще учиш, за да седиш в офис, на стол - всичко е преходно.

Да, детето е елитно, възпитано и културно и работата не е на полето и не мисля, че е толкова важно каква е Тези качества не допринасят в случая обаче
Заплащането не го знам колко е, но със сигурност е подобаващо.
Поставя ми се  и диагноза, ок, прозорливи сте явно. Вина търся и в себе си, ако се мислех за идеална, нямаше да се главоблъскам, със сигурност.
Процедури има колкото искаш, прекия началник, не го интересува.
Нямам против младите, не, не са хаймани и лоши /май няколко пъти го казах вече/,
самата съм майка на също такива деца, но повярвайте ми, не че са мои- но не са скатавки. Напротив, те са хора на които можеш да разчиташ във всеки момент, не го казвам аз, а колегите им.
Но за да станат отговорни хора ги е научило друго в този живот.  Много мога да говоря за това.  Та явно има и читави млади хора, безспорно.
Моето предимство не е възрастта, а опита и знанията, които имам и искам да предам на колега, който навлиза в корпоративния свят, да му е по лесно и да научи нещо, да го накарам наистина да мисли.

Но на сила не можеш да дадеш никому, ако той не поиска да вземе, а не е като да няма какво, въпрос на желание.

Ще споделите ли, любопитно е.

Детето? За един обучаван ли говорите през цялото време или за няколко?

И аз не успявам да разбера. Първо се говореше в множествено число, после имаше уточнение, че става въпрос за един човек, момче, което явно е протеже на някакъв мениджър - поне беше намекнато за подобно нещо.

Ако става дума за 3-4 човека, които са тотално начинаещи, разбирам че отнема доста време и енергия. Обаче ако е един човек, не ми се струва чак такава драма. А и хайде да си кажем честно - не всички служители са някакви топ таланти, повечето са абсолютно средностатистически. И това е напълно нормално. Те са били такива и като за стартирали в професията.

Не, ако става въпрос за един човек, който не вдява, мързи го, няма капацитет и т.н. е едно, ако говорим за масова липса на капацитет у няколко човека, вече е съвсем друго. Тогава бих се замислила, че проблемът не е в обучаваните.
Аз и в първия си пост по темата питах за колко човека става въпрос и как пък всички назначени са се оказали некадърни...

Наистина не виждам защо е толкова важно, един ли е, момче ли е или момиче?

Двама са обучаемите.
Вярвам ти, че ти късат нервите. Тия, дето само си гледат в телефона, НЕ мога да ги дишам! Аз да не съм им бебегледачка?? Да трябва да им стоя до г*за или зад гърба, и да ги дебна? Нееее ... тенкю.
Имахме една млада девойка - за една седмица и половина само, и се разделихме. Излезе в болничен, но после майка й дойде да ми обяснява как дъщеричката й/24-25 годишна/, не можела да привикне, че не се обръщам към нея на Вие, ами й говоря на ти. Е, щерката като е лигла, аз какво съм виновна?Майката е човек на място, и много адекватна, и си познава дъшерята. МАЙКАТА съжаляваше, че дъщерята няма да е при нас. А дъщерята - тц

Аз не съм авторката, но все едно всичко съм го писала аз - ще ти отговоря на въпроса за мен - За последните 3 години на работа сменихме около 35 човека, от тях 4 (четири) бяха адекватни. Всички останали са раними души, не можещи да си измият ръцете, не поемащи изречения с над 15 думи, и вдигащи ръце, когато някой уред не работи (беше изключен от контакта 10см над въпросния уред) - никакво логическо мислене или когнитивна мисъл. Отговорите са им - не е моя работа да знам, че уредът се включва в контакта, никой не ми е казал да забърша пода, след като си разлея кафето или аз от къде да знам, че като свършат телчетата в телбода, той няма да работи докато не му сложиш нови телчета, които лежат точно до него
И след като са работили вече 3 месеца и стаята им за почивка е до отворения килер с метли и препарати, и те ми изпуснат на земята чинията си с храна и идват да ме питат - какво трябва да направя сега - как няма да им отговоря с "какво мислиш, че трябва да направиш?"

Не са разбира се всички млади такива лумпени.
Ама много са такива.
Че и аз имам такива на работата.
Ама не са в моя отдел. Обаче и моя отдел страда от тяхната кретения.
Ама тяхната шефка да си се оправя.