... като споменахте Лидъл. Питам младо момче, което подрежда щанда с плодове и зеленчуци -
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
- Публикувана: 30 юли 2025, 18:21 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2025, 14:32 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 13)
Може, може, ама тъй ми дойде... Имам способността да правя някакви идиотски описания. В Лидл има някакъв снакс с чушка. Мм много го харесвам. Като фунийка е. Търся, не намирам и питам един служител: Абе къде е оня чипс като торнадо 
Ма не може ли просто на шестоъгълник?
Не знаех за това бензолова ядро, образовах се току-що, макар че не зная къде може да ми послужи туй знание
Муня трябва да купи Пулмикорт. Е да де ама бяло петно за името... Изниква Кортицрпс, а не е това, не... Идва моя ред. Викам искам онуй лекарство за дишането дето флаконът е като бензолово ядро...
Ма не може ли просто на шестоъгълник?
Не знаех за това бензолова ядро, образовах се току-що, макар че не зная къде може да ми послужи туй знание
Скрит текст:
Муня трябва да купи Пулмикорт. Е да де ама бяло петно за името... Изниква Кортицрпс, а не е това, не... Идва моя ред. Викам искам онуй лекарство за дишането дето флаконът е като бензолово ядро...
Ма не може ли просто на шестоъгълник?
Не знаех за това бензолово ядро, образовах се току-що, макар че не зная къде може да ми послужи туй знание
... като споменахте Лидъл. Питам младо момче, което подрежда щанда с плодове и зеленчуци -
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
Скрит текст:
И аз намерих в Т-маркета забравена чанта в количката.Не е моя мунщина, ама е от преди малко. Пазарувам във Фантастико, платила съм и съм се запътила към изхода. Взимам си торбата от количката и тръгвам да я оставя на място. В количката пред моята, където се опитвам да я натикам - дамска чанта. Добре, че служителката от най-близката каса ми беше под ръка, оставих я там. Че сме муни, муни сме, ама цялата чанта ми е трудно да си представя как ще забравя. Тя ми е като продължение на ръката навън. Дано бързо се усети къде е
Излязох навън, ако има някоя жена да я викам да се върне
Нямаше никой, извадих количката и я дотиках до касата.
Казах на касиерката да звънне на охраната, че е забравена чанта, а тя беше голяма кожена
затворена с цип отгоре.
Дойде охраната казах, че не съм я докосвала изобщо и да я предадат на който я е забравил.
Казаха, че ще прегледат камерите да видят коя е жената и да търсят лична карта или телефон да звъннат.
Малко така пуфтяха, че им създавам допълнителна работа.
После не съм се интересувала дали е върната успешно чантата.
... като споменахте Лидъл. Питам младо момче, което подрежда щанда с плодове и зеленчуци -
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
Защото е по-известно като "оризова хартия".
Паус мисля че го знаят по-старите архитекти и инженери, които чертаеха върху него (аз съм дете на такива и помня
) 
...Че сме муни, муни сме, ама цялата чанта ми е трудно да си представя как ще забравя...
Беше катастрофа - всичко на едно място: ключове, адреси, документи... Не ми се спомня.
Преди години си забравих чантата и жилетката в учителската след една родителска среща.
Тръгнах от последните, колегите заключваха, една приятелка ме хвърли до нас.
Стоя си с тефтер и химикал пред блока, притрепервам сиротно и се чудя дали да ходя до сестра ми или до голямата щерка за ключове (ММ беше със съученици в друг град, а малката - на зелено училище).
Почти бях тръгнала, когато една комшийка се прибира, носи от колата си някакви торби и аз съвсем механично бъркам в джоба на панталона, вадя си ключа (!), отключвам й, качвам се пред нея и държа вратата на асансьора. Тя предлага да мина първа, че съм на по-горен етаж, а аз, нещастно придрънквайки с връзката ключове, се оплаках, че съм ги забравила на работа!
Като си претръсках джобовете вкъщи, установих, че имам към 28 лв., плюс телефона, в калъфа на който ми е личната карта, т.е., чантата хич не ми е от първостепенна важност, ама нà, замалко да се разходя по нощите.
Тръгнах от последните, колегите заключваха, една приятелка ме хвърли до нас.
Стоя си с тефтер и химикал пред блока, притрепервам сиротно и се чудя дали да ходя до сестра ми или до голямата щерка за ключове (ММ беше със съученици в друг град, а малката - на зелено училище).
Почти бях тръгнала, когато една комшийка се прибира, носи от колата си някакви торби и аз съвсем механично бъркам в джоба на панталона, вадя си ключа (!), отключвам й, качвам се пред нея и държа вратата на асансьора. Тя предлага да мина първа, че съм на по-горен етаж, а аз, нещастно придрънквайки с връзката ключове, се оплаках, че съм ги забравила на работа!
Като си претръсках джобовете вкъщи, установих, че имам към 28 лв., плюс телефона, в калъфа на който ми е личната карта, т.е., чантата хич не ми е от първостепенна важност, ама нà, замалко да се разходя по нощите.
Хехе, сега се сетих и аз за подобна случка.
Ние от две години живеем във Враца, но имаме и жилище в София. Често ходим до София и преспиваме там, но ключовете за София не ги нося с мен постоянно, защото са голяма отделна връзка и ми тежат много.
Познайте дали един път не тръгнах за София без ключове, като се сетих вече на влизане по Ботевградско. Изстинах!
Добре, че конкретно този път бях с мъжа ми, който пък си носи цялата връзка с всички ключове винаги с него, та спаси положението (на него не му тежи, защото все е с колата бръм-насам, бръм-натам и не носи като муня Трънка чанти и чантички). Но ако бях сама... провалено пътуване щеше да бъде.
Ние от две години живеем във Враца, но имаме и жилище в София. Често ходим до София и преспиваме там, но ключовете за София не ги нося с мен постоянно, защото са голяма отделна връзка и ми тежат много.
Познайте дали един път не тръгнах за София без ключове, като се сетих вече на влизане по Ботевградско. Изстинах!
Добре, че конкретно този път бях с мъжа ми, който пък си носи цялата връзка с всички ключове винаги с него, та спаси положението (на него не му тежи, защото все е с колата бръм-насам, бръм-натам и не носи като муня Трънка чанти и чантички). Но ако бях сама... провалено пътуване щеше да бъде.
Днес излизам натъкмена с нова рокля, слънчеви очила, токчетата тракат, конската ми опашка подскача. Минавам покрай плод-зеленчука и както винаги изпращам въздушна целувка на любимото ми бабе с розова коса вътре, като после оформям сърце с ръце. Подминавайки мервам недоумяващ мъж вътре, буквално зяпнал. Явно я заменства съпругът й днес.
... като споменахте Лидъл. Питам младо момче, което подрежда щанда с плодове и зеленчуци -
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
"извинете, търся кейл"
той: "Нямаме такъв колега".
Защото е по-известно като "оризова хартия".
Паус мисля че го знаят по-старите архитекти и инженери, които чертаеха върху него (аз съм дете на такива и помня
)И с двете съм оперирала:))
Използва се за доста неща, не само за чертежи. При рисуване понякога е и за транфер че лесно се копира като го сложиш върху вече нарисувано и то нали прозира.
Но наистина доста хора го знаят като оризова хартия. Едно време майка ми и баба ми такава подлагаха като пекат кексове и торти, намазана с мазнина естествено. Сега нали има незалепваща за печене, никой не търси точно за в кухнята.
Но наистина доста хора го знаят като оризова хартия. Едно време майка ми и баба ми такава подлагаха като пекат кексове и торти, намазана с мазнина естествено. Сега нали има незалепваща за печене, никой не търси точно за в кухнята.