Номинации за най-голяма муня (тема 13)

   Много сладко .
   Преди доста години, повече от 20, отиваме с едни приятели в Париж за няколко дни. Наех там един апартамент, не беше още много популярен Букинг, ползвах Paris attitude. Всичко чудесно, ходим по забележителности цял ден, вечер си готвим в апартамента и се забавляваме. Приятелите решиха, че им трябва фолио за манджите в хладилника. Аз не бях тогава от готвещите, но като единствена френскоговоряща в компанията, трябваше да им намеря въпросното нещо. Обаче, тази дума на френски не я знам. Влязох в един магазин и обясних: "Има едно прозрачно нещо, слага се върху готовите ястия, не знам как се казва, но това търся." "Oh, ca s"appelle cellophane!" Целофан се казвало, представете си. Позагледах консултанта, огледах се наоколо и установих, че не само аз не съм оригинална французойка и не знам някои думи.

И в Германия предпосват кодеин срещу кашлица. Помня как веднъж в студентските години кашлях толкова много, че не можех да си поема въздух и ми дадоха. Пих две и буквално на същия ден спрях да кашлям, но трябваше да взимам няколко дни. Понеже вече не съм болна, пускам автопилота и тръгвам на лекции. Вървя аз, но ботите ми са толкова тежки, като от олово. Едвам си вдигам краката от земята, чантата ми също тежи зверски. Сядам на спирката да си чакам трамвая, виждам го да идва и ставам. Някак си, докато стигна до него, и той затвори и замина под носа ми. Брех, как става това нещо, на централна гара с толкова хора така бързо да мине? Със следващият се случи същото. Качих се в третия, но ръката ми потъна във вратата. Една част от мен разбра, че съм надрусана, но автопилотът си работи и отидох на лекции. Там вече заспах.

В България е паракофдал това хапче, да за кашлица е много добро, главоболие...

Обаче, мисля, че ако пиеш  паракофдал и те спре КАТ, ще "светнеш" като положителен за наркотици...

Ацефеин при нас е с парацетамол, кофеин и кодеин + аспирин (ацетилсалицилова киселина), на мен при главоболие само той ми помага.

Като говорите за аптеки, сетих се как преди време в аптеката вместо шоколадчета за разхлабване поисках "шампоанчета за разхлабване". Аптекарят се засмя и каза, че с тях "няма как да стане". 😃 Разбрахме се де, даде ми шоколадчета.

Да, за КАТ светваш

Баща ми също беше инженер, преподавател в МЕИ. Той чертаеше на паус. Ползваше и милиметрова хартия. Милиметровара хартия няма нищо общо с пауза, не е прозрачна, а плътна.
Аз съм дизайнер и съм използвала безбройни рула паус в работата си. Имам една папка с проекти на паус. Сега повечето техническа работа в дизайна се върши на компютър, преди се използваше паус и всичко се правеше на ръка. Паусът не е удобен за кройки, защото се цепи по един особен начин.
Оризовата хартия беше не толкова прозрачна и по-плътна. Тя беше добра за кройки и за печене на сладкиши.

Като сме на вълна медикаменти, да ви кажа как щях да се самоубия с Ибупрофен.

Беше някаква събота и изведнъж изпитах неописуема болка в бъбреците, толкова силна, че мислех че умирам. Буквално бях парализирана от болка. Едвам успях да набера моята приятелка, но не можех да говоря дори, само хълцах в слушалката. Тя разбра че нещо става и дойде веднага, каза че тръгваме към спешното. Аз някак си успях да се замъкна до чекмеджето, където намерих две таблетки Ибупрофен по 800 мг и си изпих.

Стигаме в спешното, на мен ми е черно пред очите, но има много хора и трябва да чакаме. Тя дава зор на рецепция, но нищо не може да се направи. Катастрофирали, наръгани, кървящи деца, всякакви имаше. През това време Ибупрофенът, който съм забравила че съм изпила, започва да ме хваща и на мен започва да ми светва. В един момент се усещам, как си говорим с моята приятелка за някакви клюки и се смеем на висок глас в спешното. Не бяхме се виждали от месец и имахме да наваксваме. Тя отиде да вземе две латета, пием, говорим си и се смеем. Изпратиха ни в лекарския кабинет, след 15 мин влиза докторът и ни намира в чудесно настроение, седнали  на кушетката с чашите и се заливаме от смях. Казах му с широка усмивка, че съм много добре и не ми трябва помощ. Прибрахме се.

След 2 дена се събудих в болницата на системи. Казаха, че съм била много зле и едвам са ме спасили. Някаква песачинка запушила някаква тръба, тръгнала инфекция и ми натровила цялата кръв. Лежах 22 дни.

Установих по трудния начин, че фактът, че вече не те боли не означава, че си добре всъщност.

Голямото, точно проходило, на гости при бабата и дядото. Детето беше добре. Отивам до магазина, дядото ще го гледа. Връщам се, това спи (то не спеше повече от 15мин като бебе, сега изведнъж спи). Започвам да го будя, гледа ме замаяно и се движи каго дрогирано.
Дядото държал лекарства под строг контрол... не свалял очите..
Звъня на личната, праща ме към пулмологията?! Аз обаче си мисля, че сме за токсикологията и не посмях да ходя другаде... А дядото и личната спорят с мен  Привечер детето се оправи. И тогава намерихме хапче с отхапано едно милиметърче....

Муня се прибра от Испания в събота. Още там установих, че ми ги няма слушалките за телефон (идея си нямам къде, трябва да съм ги загубила някъде из Мадрид), ОБАЧЕ днес тръгвайки за офиса, безуспешно търсих половин час очилата си за четене и не ги намерих никъде, писах на сестра ми да не са останали при нея в Испания и да - ТАМ СА! Сега ще се пращат пратки по куриер и ще се плащат 15-20 евро, пък дано ми дойде умът в главата! (Ха, дано, ама надали!)

Драга муня, няма ли как да намериш група във форума и да помолиш някоя пътуваща мама/татко/батко, да ти донесе очилата? Нищо тегло не са, няма да затрусниш никого особено много, а ще се спестят евраките (може една кутия бонбони да ти струва )

На мен ще ми е много мунско да ангажирам непознат да обикаля по адрес, за да спестя едни 20 евро, не знам дали е и толкова таксата.

Абе, няма да се занимавам, че и сестра ми да занимавам. Ще си платя, да ми дойде умът в главата. Преди няколко години така не можах да си намеря личната карта, отидох в РПУ-то и чинно си платих глобата, за да ми е обица на ухото. Като я намерих след още няколко дни вкъщи, просто я занесох, за да я унищожат. Повече не съм си губила ЛК.

Дали има вариант сестра ти да ги достави до някой превозвач от Испания, все пак е 4-5 лв./кг таксата.
Силно се надявам въпросните 20 евро да не са ти последните, но може да е излишен разход.

Е, не да обикаля някой по адрес, просто да му подадеш нещо на летището и да го даде на някого като кацне. Но както и да е...
Хора сме, защо да не си помагаме? Аз не бих отказала да пренеса нещо като очила (не пликове и пакети, по разбираеми причини). Но в случая не мога да съм полезна.