И синьо и ударено имах и кой нормален човек се навежда да взема от земята боклуци, докато мете? Аз. Търся логика, но не я намирам.
- Публикувана: 30 юли 2025, 18:21 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2025, 19:05 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 13)
Имам малка кръщелница. Отиваме на гости, носим подаръци за първия ден на първокласничката. Тя се върти около нас, играе си и явно са и напомнили, че съм и кръстница преди да идем.
- Лельо Дорис, ти нали си ми кръстница?
- Да!
- Ама ФЕЯ - КРЪСТНИЦА? - очичките и на копченца
- Е че - викам - то други кръстници има ли?
Малката се замисли, щрака мозъчето. Поглежда ме хитро, опъва ръчички "поза Пепеляшка" и вика:
- Че, направи една рокля, тогава де!
Закопа ме от раз
Никаква Фея не съм ... само кръстница с подаръци от магазина!
- Лельо Дорис, ти нали си ми кръстница?
- Да!
- Ама ФЕЯ - КРЪСТНИЦА? - очичките и на копченца
- Е че - викам - то други кръстници има ли?
Малката се замисли, щрака мозъчето. Поглежда ме хитро, опъва ръчички "поза Пепеляшка" и вика:
- Че, направи една рокля, тогава де!
Закопа ме от раз
Никаква Фея не съм ... само кръстница с подаръци от магазина! 
Снощи на концерта на Роби Уилямс се нагласявам да снимам видео на последната песен и да пратя на дъщерята, която не може да е там и горко тъжи. Всичко е точно: ние сме на хубави места, никой не ми пречи, на никого не преча, всичко се вижда хубаво. Не съм в емоцията, но снимам сцена, екрани, Роби се качва на една инсталация, фойерверки, светлини, благодарности, приближавам, отдалечавам, вия като вълк на пълнолуние с Роби. Цъквам за край на видеото. Два пъти, защото нещо не спира. Прибираме се, говорим си с нея и ѝ казвам, че ще ѝ пратя клип. Отварям, търся. Клип няма. Има едни 3 сек., в които съм снимала земята (времето, в което си мисля, че не съм успяла да спра). И така нито клип, нито емоция. Не съм била цъкнала, за да снимам. Яд ме е. Барем една снимка да бях направила! Беше жесток концерт!
Случвало ми се е същото - уж правя клип, а после като да показвам - ей така - 2-3 секунди нещо, дето е нищо. 
Гадно е.
Аз от тази сутрин - ще слагам пола и си викам: таман, ще си сложа чорапите за вени, дето са със силикон, някъде на бедрото/докъдето го издърпам, че са си бая стегнати тез чорапи, то в това им е действието, нали/. Тръгвам и още по стълбите си викам, дано стигна до работата /че съм пеша, 15 минутки/ без да са паднали. Нагласям уж, всичко е точно, те тез чорапи и друг път са правили същите номера. След минути, вече на улицата, започвам да си придържам единия чорап през полата /хубуу, че тя е под коляното/. Добре, ама и другия не се хваща за крака ... ужас. Съдбата беше с мен, та се оказах без хора наоколо, събух падналите чорапи и боса, до работата. Смешно ми стана впоследствие. Още повече, че се и сетих за една реплика от сериал: "прасците ви са малко големички за да ги показвате".
Гадно е. Аз от тази сутрин - ще слагам пола и си викам: таман, ще си сложа чорапите за вени, дето са със силикон, някъде на бедрото/докъдето го издърпам, че са си бая стегнати тез чорапи, то в това им е действието, нали/. Тръгвам и още по стълбите си викам, дано стигна до работата /че съм пеша, 15 минутки/ без да са паднали. Нагласям уж, всичко е точно, те тез чорапи и друг път са правили същите номера. След минути, вече на улицата, започвам да си придържам единия чорап през полата /хубуу, че тя е под коляното/. Добре, ама и другия не се хваща за крака ... ужас. Съдбата беше с мен, та се оказах без хора наоколо, събух падналите чорапи и боса, до работата. Смешно ми стана впоследствие. Още повече, че се и сетих за една реплика от сериал: "прасците ви са малко големички за да ги показвате".
И аз наскоро бях свидетел на един концерт и гледах на предните редове бабичките как се опитват да правят видеоклипове, беше толкова забавно. Селфи камери снимайки себе си и мен отзад без да се усетят, натискане на снимка и държане на телефона 5 минути без да правят нищо, неволно влизане в настройките и лутане там как да излязат и тн и тн. Миличките, толкова се стараеха.
Благодаря за комплимента, OnDiNe_. Мисля, че все още не съм бабичка (рано или късно ще станем баби, ако доживеем, времето върви напред за всички), а обикновена муня. Със сигурност в момента има неща, които бабичките знаят, а аз не.
Не мога да не сподея, не съм аз главното действащо лице, а ММ.
Тази сутрин, както обикновено, се прибираме рано-рано от вилата. ММ го оставям пред офиса му и аз продължавам. В един момент, вече се приготвя, че спирам на една спирка и трябва бързо да слезе, и изведнъж започва сам да си говори и да се тръшка. Не мога да схвана веднага, сега пък какво се е случило, но в един момент той ми вика: "виж ми краката". Гледам - нищо? Пак го поглеждам с недоумение, а той се опитва да си вдигне краката, защото не се виждат в колата долу. А той - на единият крак с обувка, на другия с един чехъл - от тези гумените, градинските с дупки, и естествено оцапан и кален. Е познайте дали не се смея още, не ми разреши да му снимам краката като слезе. Тръшкаше се, как ще стигне до офиса, там има още един чифт обувки и щял да се преобуе, но до там...
Тази сутрин, както обикновено, се прибираме рано-рано от вилата. ММ го оставям пред офиса му и аз продължавам. В един момент, вече се приготвя, че спирам на една спирка и трябва бързо да слезе, и изведнъж започва сам да си говори и да се тръшка. Не мога да схвана веднага, сега пък какво се е случило, но в един момент той ми вика: "виж ми краката". Гледам - нищо? Пак го поглеждам с недоумение, а той се опитва да си вдигне краката, защото не се виждат в колата долу. А той - на единият крак с обувка, на другия с един чехъл - от тези гумените, градинските с дупки, и естествено оцапан и кален. Е познайте дали не се смея още, не ми разреши да му снимам краката като слезе. Тръшкаше се, как ще стигне до офиса, там има още един чифт обувки и щял да се преобуе, но до там...
Гледам новините , казват за земетресение на остров във Филипините, мъжът ми командировка в Манила.
Звъня аз, вдига той, каза че може да говори, почвам аз на български, кой ти разбира там: Как не си усетил, голямо е било? Това близо ли е до Манила? И той ми отговоря нали и аз: как ще го усетиш то 110 кила така се мърдат, аз като видях си помислих да не си паднал и да си го причинил ти, как си 100 кила и цунами ще вдигнеш и се хиля, той се усмихва и ми казва: Бебче (така ми казва) кажи здравей на момчетата от България. Аз😱🤣🤣🤣
Откъде да знам, че има 2 там българи, а и той да ме беше прекъснал. Аз все го бъзикам, че като падне вдига цунами. Тия си мислят, че ми хлопа дъската сигурно.
Звъня аз, вдига той, каза че може да говори, почвам аз на български, кой ти разбира там: Как не си усетил, голямо е било? Това близо ли е до Манила? И той ми отговоря нали и аз: как ще го усетиш то 110 кила така се мърдат, аз като видях си помислих да не си паднал и да си го причинил ти, как си 100 кила и цунами ще вдигнеш и се хиля, той се усмихва и ми казва: Бебче (така ми казва) кажи здравей на момчетата от България. Аз😱🤣🤣🤣
Откъде да знам, че има 2 там българи, а и той да ме беше прекъснал. Аз все го бъзикам, че като падне вдига цунами. Тия си мислят, че ми хлопа дъската сигурно.