Хамас нападна Израел - 2

Седми октомври беше повратна точка. В много отношения – вододел. Повратна точка, защото отново показа жестокостта, зловещата природа, ужасяващото избиване, кланетата и изнасилванията, извършени от палестинските терористични организации. Нищо от онова, което са правили през годините, не е разкривало толкова ясно истинската същност на тези организации, както събитията от 7 октомври.
Това е нещо, което никога няма да бъде забравено и никога няма да бъде простено. В същото време, този ден ни принуди отново да се вгледаме в сърцевината на конфликта между нас и палестинците. Разбира се, първата ни реакция беше да отговорим на терора, на убийствата на израелци. Трябваше да стигнем до извършителите – палестинските убийци.

Още в началото знаехме, че ще има и странични жертви - че много палестинци, които не са замесени, също ще пострадат. Защото терористите, убийците от „Хамас“, се криеха в най-гъсто населените райони на Газа. Криеха се над земята и под земята – в къщи, джамии, болници, обществени сгради, училища. Нямаше как да достигнем до тях, без това да причини щети и на невинни хора.

С болднатото съм абсолютно съгласна и личното ми мнение е, че точно това ще стане. Нетаняху същото го описа, макар и да не спомена конкретни държави.

"И тъкмо защото няма отговор, мнозинството израелци вече смятат, че трябва да спрем войната сега, да върнем всички заложници и да освободим палестински затворници като част от споразумение. След това трябва да се създадат Арабски мироопазващи сили, съставени от палестинци, от военни на умерени арабски държави – Йордания, Египет, може би Емирствата, и също Саудитска Арабия. Тази коалиция да поеме реалния военен контрол върху Газа, така че напълно да се попречи на „Хамас“ отново да придобие влияние.
Това ще позволи на Израел напълно да се изтегли от Газа и да се създаде нова гражданска администрация, която да замени управлението на „Хамас“ . Това е онова, което трябва да се направи сега."

"Вие бяхте кмет на Йерусалим цяло десетилетие. По-късно, като министър-председател, предложихте решение с две държави, която и до днес се възприема почти митологично. Можете ли да ни върнете в онази стая през 2008 година? Какво се случи, когато представихте тази идея, това предложение, на палестинците?

- Представих на палестинците план, който беше най-точният, най-мащабният и най-щедрият отговор на всичко, за което те са се борили, говорили и мечтали поколения наред. Съгласих се на решение с две държави. Съгласих се палестинската държава да бъде базирана на границите от 1967 година. Съгласих се Израел да анексира само около 5 процента от териториите, като в замяна се извърши размяна на земи, които са били част от държавата Израел преди 1967 г. Тези територии да преминат към палестинската държава - равностойни по размер, така че тя да остане със същата площ, каквато е предвидена от самото начало.

Предложих също на палестинския лидер Аббас град Йерусалим да бъде разделен и арабската част на града да стане столица на палестинската държава. Предложих също така Старият град на Йерусалим да не бъде под изключителен политически суверенитет - нито израелски, нито палестински. Да няма знаме върху Храмовия хълм - нито израелско, нито палестинско. И че Старият град ще бъде управляван от консорциум от пет държави: Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Палестина и Америка.

Това беше предложението. Освен това всички останали въпроси щяха да бъдат решени в рамките на Арабската мирна инициатива, която бе приета от Арабската лига през март 2002 г. и повторно потвърдена през 2007 г. в Рияд, Саудитска Арабия.

Всъщност това беше пълната реализация на всичко, за което палестинците са се борили! За съжаление, палестинският лидер по това време – д-р Махмуд Аббас, който и до днес е лидер – не отговори. Той не каза „не“, но никога не каза и „да“."

Да, в Израел е имало доклади (от Шин Бет например през 2019г., от военното разузнаване през 2020г.), че в периода когато Нетаняху е бил премиер (тогава),  Катар е изпращал пари към Газа, с цел социална помощ, заплати и др. Според публикации, властите са били предупредени, че част от тези средства (или че средства чрез Катар) са били отклонявани към военния клон на ХАМАС. Това изобщо не е учудващо, при положение, че Хамас контролира всичко.
Нетаняху и неговият офис твърдят, че не е имало ясни доказателства,  които  да показват, че средствата официално изпратени от Катар за социални или граждански цели са били използвани целенасочено за военни цели. (Между 2018-2021 Израел е одобрявал месечните преводи от Катар към Газа)
В допълнение, съществува и така наречената „Qatargate“ афера, в която се разследват връзки на съветници на Нетаняху с Катар — държава, която е един от основните финансиратщи  ХАМАС. Но това е скандал около посредници/съветници, не е доказана директна финансова помощ от страна на самия Нетаняху.

Грубите манипулации на комисия на ООН, която обвинява Израел в „геноцид“
Докладът просто приема лъжите и разказа на палестинския тероризъм

Вчера медиите по цял свят публикуваха заглавия, в които се твърди, че ООН е обвинила Израел в извършване на „геноцид“ в Газа. Поместваме анализа на доклада от популярния сайт Counting stars, базиран в Испания

Само няколко медии уточниха, че това обвинение идва от комисия на ООН, която няма право да говори от името на организацията, тъй като тя се изразява чрез гласовете на Общото събрание. В противен случай човек се чуди колко от тях са си направили труда да прегледат този доклад, в който това много сериозно обвинение е отправено към една демократична държава, която на 7 октомври 2023 г. претърпя най-голямото терористично нападение в историята на Израел и най-голямото антисемитско клане след Холокоста.

За разлика от огромното мнозинство от медиите, отделихме известно време да прочетем доклада и да се запознаем с произхода на комисията, която го е изготвила. Да започнем с това, че самата ООН посочва, че тази комисия е създадена по силата на резолюция на Съвета по правата на човека A/HRC/RES/S-30/1, много спорна структура, тъй като, в противоречие със собствените принципи на ООН, приема в лоното си държави, които нарушават правата на човека.

Тази комисия беше създадена с подкрепата на диктатури и ислямски режими

Само погледнете резултата от гласуването на резолюция A/HRC/RES/S-30/1, с която беше одобрена „международната анкетна комисия“, издала доклада срещу Израел през 2021 г. Тази резолюция беше подкрепена от няколко диктатури, които нарушават правата на човека: Китай, Куба, Еритрея, Русия и Венецуела, както и от ислямски режими като Бахрейн, Индонезия, Либия, Мавритания, Пакистан, Сомалия, Судан и Узбекистан, в които има сериозни нарушения на правата на човека. Резолюцията беше подкрепена и от крайнолеви правителства: Аржентина, Боливия и Мексико.

Нито една демократична европейска държава не подкрепи тази резолюция. Германия, Австрия, България, Обединеното кралство и Чешката република гласуваха против нея. Дания, Франция, Италия, Нидерландия, Полша и Украйна се въздържаха. Следователно, това е комисия, която е опорочена от самото начало и чиито членове също са били въвлечени в противоречия срещу Израел. През 2024 г. Йерусалимският център за сигурност и външна политика публикува остър доклад на професор Ан Байефски, директор на Института „Туро“ за правата на човека и Холокоста и президент на „Human Rights Voices“, в който се критикува сектантството и антиизраелската войнственост на Нави Пилай, директор на тази комисия. Препоръчвам да се прочете изцяло тук.

Комисията отрича правото на Израел да се защитава

За да разберем степента на нейното сектантство, е достатъчно да отбележим, че в доклад за Газа, написан на 5 септември 2023 г., тази комисия вече открито отрича правото на Израел да се защитава по военен път срещу палестински терористични атаки, заявявайки:

„Комисията отбелязва, че Израел се е позовал на член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, позовавайки се на самозащита срещу въоръжено нападение,за да оправдае военните си операции. През 2004 г. Международният съд постанови, че Израел не може да се позовава на член 51 във връзка с атака, произтичаща от окупираната палестинска територия, като се има предвид, че цялата територия е под негов ефективен контрол.“

Ан Байефски отбеляза, че палестинските терористични групи приветстваха това изявление, тъй като то на практика принуждава Израел да позволи на тези престъпници да убиват израелски цивилни граждани, без нападнатата страна да може да се защити. В точка 5 от доклада се посочва, че Газа е „окупирана палестинска територия“, въпреки че Израел напълно се изтегля от тази територия през 2006 г., като дори евакуира всички евреи, живеещи там. По този начин, което казваше комисията Пилай, беше, че Израел няма право да се защитава военно от най-голямата терористична атака в историята си, извършена от Хамас от Газа с помощта на военни оръжия.

Комисията избягва да говори за Хамас като за „терористи“

В публикувания вчера доклад (вж. PDF) скандалната антиизраелска пристрастност на комисията на ООН отново е очевидна. Докладът систематично пропуска престъпленията на Хамас и избягва да нарече престъпната групировка „терористична“. Всички позовавания на Хамас в доклада, които включват думата „терористична“, са цитати от израелски обвинения. Думата „тероризъм“ не се появява нито веднъж в самия текст на доклада, което е учудващо, като се има предвид, че става дума за война, започнала с голямо терористично нападение от страна на Хамас.

Причината за това вече беше обяснена в гореспоменатия доклад на Ан Байефски: „Кавичките се защитават с мотива, че ООН няма определение за тероризъм. Те пропускат да споменат, че ООН няма определение за тероризъм именно защото ислямските държави изискват клауза за освобождаване от отговорност за убийството на израелски евреи.“

Всъщност на 3 октомври 2022 г. Саудитска Арабия изпрати изявление до ООН от името на ОИС (Организацията за ислямско сътрудничество), в което призовава за разрешаване на „нерешените въпроси, включително тези, свързани с правното определение на тероризма. по-специално относно разграничението между тероризма и борбата за правото на самоопределение на хората под чужда окупация, и колониалното или чуждото господство, както и относно обхвата на действията, обхванати от проекта за конвенция.“ Разграничение, което позволява на ислямските държави да оправдават палестинския тероризъм, като обвиняват Израел в „колониално господство“, въпреки че народът на Израел обитава земя, която е дом на евреите от три хилядолетия.

Нейният доклад пропуска терористичната атака на Хамас в своите „фактически констатации“

Връщайки се към доклада на комисията, стр. 7 съдържа „Резюме на фактическите констатации“, което започва по следния начин: „На 7 октомври 2023 г. Израел започва военна офанзива в Газа, която включва въздушни удари и наземни операции. Оттогава насам военните действия са отнели живота на десетки хиляди души, включително цели разширени семейства от палестинци в Газа, изтребени в продължение на няколко поколения.“

Любопитно е, че „фактическите констатации“ на комисията пропускат терористичното нападение на Хамас срещу Израел, което беше причината за тази война и мотивира израелската военна офанзива.

Комисията подхваща антиизраелската пропаганда на палестинския тероризъм

Но въпросът нямаше да е толкова сериозен, ако комисията беше останала с гореспоменатия пропуск. В точка 177 (стр. 54 от доклада) комисията заявява: „Комисията отбелязва, че израелските власти твърдят, че военните им операции в Газа са били проведени поради военна необходимост и по-специално като: (I) упражняване на самоотбрана в отговор на нападението от 7 октомври 2023 г. в Израел; (II) неутрализиране на Хамас, за да се гарантира дългосрочна сигурност; и (III) осигуряване на безопасното освобождаване на израелските заложници, които са задържани в Газа от 7 октомври 2023 г. насам. В предишен доклад Комисията отбеляза, че израелските власти постоянно представят военни цели за операциите си в Газа, но действията им и следствията от тях показват други мотиви, включително отмъщение и колективно наказание.“

В следващата точка, 178, Комисията откровено приема разказа и лъжите kа палестинския тероризъм, за да оправдае нападенията срещу Израел, като заявява следното: „В началото Комисията отбелязва, че тези събития в Газа от октомври 2023 г. насам не са се случили изолирано. Те са били предшествани от десетилетия на незаконна окупация и незаконно заселване, с расова сегрегация или апартейд, в рамките на идеология, изискваща премахването на палестинското население от земите му и заместването му.“

Според данните на испанското Министерство на външните работи, което едва ли е подозирано, че изпитва някакви симпатии към еврейската държава, Израел има 9 842 000 жители, от които 2 080 000 са араби (21,1%). Сред израелските араби 82,6 % са мюсюлмани сунити, 9 % са друзи и 9 % са християни. Израелските араби са пълноправни граждани. Обвиняването на Израел в „апартейд“ е колосална лъжа. Лъжа, повтаряна безброй пъти от палестинските терористи, а сега и от комисия на ООН.

Тs включва в своите „фактически заключения“ фалшивия брой на жертвите, публикуван от Хамас.

Това не е единствената лъжа за палестинския тероризъм, която комисията приема безкритично. В точка 20 от доклада (стр. 7), сред „фактическите констатации“, се посочва: „От 7 октомври 2023 г. до 31 юли 2025 г. са били убити 60 199 палестинци, от които 18 430 деца и 9 735 жени.“

За да обоснове тези цифри, бележка под линия 30 от доклада препраща към страница на уебсайта на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Препоръчвам ви да прочетете въпросната страница, защото при предоставянето на тези цифри OCHA посочва като свой източник „Министерството на здравеопазването в Газа“, което се контролира от Хамас. С други думи, в доклад, който е получил световно разпространение, комисия на ООН публикува като „фактически констатации“ цифри, публикувани от терористична групировка, които никой не е проверил, като забравя, че тази престъпна организация измисля тези цифри, за да подхранва пропагандата си.

Нека си спомним, че през май 2024 г. генералният секретар на ООН се извини за публикуването на фалшиви данни за Хамас, приписвайки го на „мъглата на войната“, но дори и днес ООН продължава да публикува тези фалшиви данни, явно облагодетелствайки каузата на терористите, които нападнаха Израел на 7 октомври 2023 г. Това, което тази комисия ни казва, е, че Хамас убива, изнасилва и отвлича, но е неспособна да лъже, или че една демократична държава със свободна преса, каквато е Израел, заслужава по-малко доверие от терористичната групировка, превърнала Газа в ислямистка диктатура. Но срамът на ООН отива още по-далеч.

Той смята, че наричането на убийците от Хамас „човешки животни“ подбужда към геноцид

В точка 230, в раздела, посветен на потвърждаването на предполагаемото подстрекателство на Израел към извършване на геноцид (тъй като за да бъде признато съществуването на това престъпление, трябва да има намерение за изтребване на човешка общност, съгласно Римския статут на Международния наказателен съд), в доклада се казва следното за израелския министър на отбраната Йоав Галант: „Галант нарече бойците на Хамас „човешки животни“. Комисията счита, че речта от 9 октомври 2023 г., произнесена в контекста на пълна обсада и блокада на доставките и помощта, е била насочена към цялото население на Газа и би могла основателно да бъде възприета и разбрана като такава.“

Абсурдни заключения, които могат да се използват за обвинение на съюзниците във Втората световна война

Тоест, според тази комисия, ако твърдите, че всички терористи на Хамас трябва да бъдат ликвидирани, вие подстрекавате към геноцид, защото тази комисия стига до заключението, на свой риск, че това е намек за всички палестинци. Сред твърденията на Израел, за които се предполага, че са свързани с геноцид, комисията цитира и тези думи на израелския президент Исаак Херцог от 13 октомври 2023 г: „Отговорна е цяла една нация. Не е вярна тази реторика за цивилни граждани, които не са знаели и не са участвали. Това абсолютно не е вярно. Те биха могли да се въстанат. Биха могли да се борят срещу злия режим, който превзе Газа чрез държавен преврат.“

Къде в тези думи се предлага изтребването на всички цивилни в Газа? Подобни твърдения се повтарят от десетилетия за германското население по време на нацистката епоха, германско население, което е било бомбардирано много по-жестоко, по-безразборно и с много повече жертви от Газа, без никой да обвинява съюзниците в „геноцид“, освен носталгиците по Третия райх.

Определянето на Хамас като „синове на мрака“ призовава ли към геноцид?

В точка 228 от доклада се стига до делириум, когато се приписват геноцидни намерения на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за това, че сравнява Хамас с Амалек – древен народ, който е бил враг на еврейския народ. Комисията вижда геноцидни намерения дори в този цитат от Нетаняху: „Помни какво ти направи Амалик… Това е война между синовете на светлината и синовете на мрака. Ние няма да се откажем от нашата мисия, докато светлината не победи мрака.“

Очевидно е, че Нетаняху е имал предвид Хамас, когато е говорил за „синовете на мрака“, но комисията е търсила всеки лесен повод да обвини Израел в „геноцид“ и е използвала твърдения, които не биха издържали като доказателства в нито един сериозен съдебен процес. В крайна сметка това, което прави тази комисия, не би издържало в нито един съд, освен ако не се приемат фалшиви и манипулирани доказателства и абсурдни заключения, основани на твърдения като тези, които току-що разгледахме. Въпреки това много медии и политици преглътнаха това фалшиво обвинение, без дори да си направят труда да прочетат доклада. И след това пак ще се опитват да ни поучават срещу дезинформацията и мистификациите.

Комисията обвинява Израел в „геноцид“, но не и Хамас

И накрая, в този доклад има един поразителен факт: споменатата комисия обвинява Израел в „геноцид“, но не и Хамас, и то като лъже, манипулира и прави абсурдни заключения, за да обвини Израел. Припомняме, че учредителната харта на Хамас, публикувана през 1988 г., призовава за избиването на всички евреи, ясно изразена геноцидна цел съгласно Римския статут на Международния наказателен съд. Въпреки това в доклада на тази комисия липсва каквото и да е позоваване на учредителната харта на Хамас. Всъщност докладът за войната, предизвикана от най-голямото клане, на което е подложен еврейският народ след Холокоста , споменава думата „евреин“ само веднъж на 72 страници, и то в опит да обвини Израел. Ако тази очевидна пристрастност не заслужава да бъде наречена „антисемитизъм“, тогава как да я наречем?

В днешния брой на „ Ню Йорк Таймс“ Нави Пилей, председател на Комисията по разследване на Газа към ООН, обяви това, което тя нарича суровата истина: Израел извършва геноцид. 

Когато разгледаме внимателно доказателствата, цитирани от нейната комисия, и ги сравним с независими оценки като проучването на Центъра BESA от септември 2025 г. „ Развенчаване на твърденията за геноцид“ , се очертава по-тревожна картина – не на намерението на Израел, а на метода на Комисията.

Гладът като оръжие – или разказ?

Пилей твърди, че Израел е „използвал глада като оръжие във войната“, посочвайки блокираните на границата камиони с помощи и недостига на адаптирано мляко за кърмачета. Докладът на Комисията отива по-далеч, наричайки отказа за бебешко мляко „мощно доказателство“ за геноцидни намерения. Бележките под линия обаче не показват израелска забрана за адаптирано мляко. Те цитират УНИЦЕФ за недохранването и лекар, който е казал, че опасната вода прави приготвянето на адаптирано мляко невъзможно. Това са трагични последици, но те не са доказателство за умишлено отказване.

Що се отнася до потоците от помощи, базовата стойност на Комисията е 500 камиона на ден. BESA показва, че това е подвеждащо: преди войната само около 73 от тези камиони са превозвали храна и този брой е бил базиран на работни дни. Към началото на 2025 г. притокът на храна често е съответствал или е надвишавал тази базова стойност. UNRWA в крайна сметка коригира собствените си по-ранни твърдения за „срив“. Пилей не споменава тези корекции.

Но докладът на ООН също така се занимава с неверни твърдения, които изпира чрез бележки под линия. В него се признава, че в Газа се краде известна част от храната (всъщност на практика цялата хранителна помощ се краде ), но след това се твърди, че Израел все още силно ограничава помощта:


Към 22 юни 2025 г. OCHA съобщи, че от 19 май насам в Газа са внесени близо 9000 метрични тона пшенично брашно, като по-голямата част от него е била взета от хора, нуждаещи се от помощ по пътя, а в някои случаи и от въоръжени елементи, преди да достигне крайните си дестинации. (430) Оттогава хуманитарната помощ е изключително ограничена от израелските власти и заявленията за хуманитарен достъп са многократно отказвани . (431) 

Бележка под линия 431 е доклад на IPC , който гласи:

 Хуманитарната помощ остава изключително ограничена поради многократно отказвани заявления за хуманитарен достъп и чести инциденти, свързани със сигурността.(6) 

 От своя страна, тази бележка под линия 6 се отнася до доклад на OCHA от 23 юли   - в който изобщо не се казва, че Израел отказва помощ. 

Докладът от 16 юли е най-конкретен: „Между 9 и 15 юли, от 66 опита за координиране на планираните движения на помощи в ивицата Газа, близо 17% са били отказани от израелските власти.“

17% откази не са доказателство за израелска политика на отказ на помощ. Това означава, че конкретни искания биха били застрашени от дейностите на израелските отбранителни сили и повечето от тях биват одобрени. Представянето на това като „многократни откази“ е съзнателно подвеждащо. Истината е обратна на начина, по който я представя Съветът на ООН по правата на човека. Нещо повече, дори когато други агенции на ООН посочват причините на Израел за отказите на някои доставки, докладът на Съвета на ООН по правата на човека третира всички тези причини колективно като доказателство за политика за гладуване на жителите на Газа и приема, че обясненията на Израел са лъжи. 

Безопасните зони, Хамас и цивилните вреди

В статията се разглеждат заповедите за евакуация на Израел и определените зони за безопасност като измама, като се посочват убити дори там цивилни. Данните обаче показват, че смъртните случаи в тези райони са малка част – около 2 до 3,5 процента – от общия брой. Това не ги прави безопасни в абсолютни стойности, но предполага, че са били по-безопасни от околните райони.

Това, което Пилай не признава, са доказателства, че самият Хамас е действал във или покрай някои от тези зони, използвайки ги като прикритие. Това има правно значение: ако бойците са използвали евакуационни коридори, смъртните случаи сред цивилните там може да сочат по-малко геноциден замисъл, отколкото тактиката на Хамас, съчетана с мъглата на войната.

Намерение: Думи срещу дела

Пилей основава голяма част от аргументите на Комисията за геноцидно намерение на реторика. Забележката на Галант за „човешките животни“, изявлението на Херцог, че „целият народ“ е отговорен, позоваването на Нетаняху на Амалик – всички те са цитирани като преки доказателства за dolus specialis, специфичното намерение за унищожаване на един народ.

Но Комисията отхвърля действията на Израел, които противоречат на този наратив. Издадените предупреждения, отворените коридори и допуснатата помощ се преосмислят като зловещи: доказателство за знание, а не смекчаване на последиците, фасада, а не опит за минимизиране на вредата. Тази асиметрия е поразителна: грубите думи се приемат буквално, докато делата, които противоречат на обвинението в геноцид, се обясняват като прикритие. 

С други думи, единствените израелски изявления или действия, които се считат за доказателства, са тези, които съответстват на предварително определените заключения на доклада. 

Проблемът с „единствено разумното заключение“

В своята статия Пилей настоява, че геноцидът не е просто едно заключение, а единственото разумно. Именно това обаче е спорно. BESA показва как прогнозите за глад не са се сбъднали, как самата UNRWA е коригирала недостатъчното преброяване, как безопасните зони са спасили човешки животи в голям мащаб и как недостигът на адаптирано мляко не е същият като умишлена забрана. Тези факти показват, че алтернативите на наратива за геноцид - легитимни военни цели, внедряването на Хамас и реални грешки на войната, преосмислени като политика - остават много на масата за обсъждане.

Когато геноцидът е обявен за единствено обяснение, въпреки оспорваните доказателства, „законът“ се превръща в застъпничество.

Заключение: По-висок стандарт

Опитът на Нави Пилай като съдия в Международния наказателен трибунал за Руанда, придава на думите ѝ морална тежест. Но позоваването на Руанда не е заместител на доказателства, които отговарят на същия стандарт. В Руанда извършителите на геноцид бяха осъдени с доказано намерение отвъд разумното съмнение. В Газа Комисията на ООН използва по-ниска граница – „разумни основания“ – и след това екстраполира най-тежкото обвинение от източници, които самите по себе си са оспорени, коригирани или фалшифицирани.

Това не означава, че страданията на Газа са измислени. Означава обаче, че констатацията за геноцид, както е представена, не е безпристрастното правно заключение, за което се твърди, че е. Това е наратив, изграден върху селективно търсене и асиметрично третиране на доказателствата.

Още по-лошо, докладът е виновен за това, в което обвинява Израел: той твърди, че действията на Израел, които противоречат на наратива за геноцида, са PR ходове, а не реални, но в действителност собственото му подбиране на доказателства е пиарът, за да стигне до собственото си предрешено заключение.

В крайна сметка, докладът се чете не толкова като балансирана съдебномедицинска проверка, колкото като прокурорско резюме. Това е важно. Защото, ако геноцидът трябва да остане правна концепция, а не политическо оръжие, неговите доказателства трябва да се основават на доказателства, претеглени справедливо, а не избирателно. В противен случай самият закон рискува да бъде възприет като прикрита пропаганда.