Публикувана: 2 авг. 2025, 18:08 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2025, 14:31 ч.

Отношенията с майка ми

8 659
239
1

1
...
9
10
11
...
16
Всички

# 135 12 авг. 2025, 12:32 ч.

Мнения: 1 849

Може би момичето се е надявало, че майка й ще се промени в даден момент, че ще се заинтересува, да се е надявала, че това ще стане и с идването на бебе?

Както на Вас не Ви се вижда края на света, за някои може да е голяма болка и мъка това, че собственият им родител не им е oпора или подкрепа и не е до тях. Просто хората сме различни.

# 136 12 авг. 2025, 12:57 ч.

Мнения: 22 185

При наличието на собствено дете, добре е човек да си пази силите за него, а не да гледа кусури на родителите. Завистта към момичета с всеотдайност майки е излишна.

# 137 12 авг. 2025, 13:02 ч.

Мнения: 804

Ама как се променя човек, който дори не смята, че трябва да се променя? И то заради някого, а не заради самия себе си? А и при раждането не трябва ли бащата на детето да е там? Майката винаги си е била такава. Човек или я приема такава и не влиза в излишни действия, които са против неговото чувство за съхранение или прекъсва контакти и се дистанцира.
Другото изглежда твърде ... незряло, компенсаторно и завърта отношенията още веднъж в тази посока, която е неизгодна на порасналото дете.
Ако майка ти цял живот е искала нещо от теб, ти си тичал да й угодиш, загърбвал си себе си, не ти е било приятно и въпреки това си го правил поради някаква причина и то твърде много пъти - не разбираш ли, че като правиш еди как си и се държиш еди как си - става еди как си?
Майката така разбира - така прави. Да правим ние така както би било добре за нас и за нашия вътрешен мир, абстрахирайки се от другите.

Последна редакция: вт, 12 авг 2025, 14:37 от ornelam

# 138 12 авг. 2025, 13:04 ч.

Мнения: 1 849

Не ми звучи да е казано от място на завист, а просто като констатация.

Иначе съм съгласна, наистина по-добре е да си гледа нейното семейство /мъжа и бебето/ и да не се тормози покрай това, което майка й не може/няма да й даде.

# 139 12 авг. 2025, 14:11 ч.

Мнения: 6 945

Цитат на: MissBabyJane в вт, 12 авг 2025, 13:04

...
Иначе съм съгласна, наистина по-добре е да си гледа нейното семейство /мъжа и бебето/ и да не се тормози покрай това, което майка й не може/няма да й даде.

повечето точно това казваме...

# 140 12 авг. 2025, 14:59 ч.

Мнения: 5 093

Както казах, едно дете има нужда родителят му да го обича и то да усеща това и също - родителят да е там за теб, когато имаш нужда. И никой не говори майка ти да дойде да ти изчисти и да ти гледа детето. Моята "майка орлица" е на 300 км. от мен и се виждаме през месеци, но аз я усещам винаги до мен. Иначе съм съгласна, че никой не е длъжен да ти чисти удома или нон стоп да ти гледа детето, но авторката изобщо не е имала това предвид, нито има такива очаквания от майка си. Вероятно цял живот се е съмнявала в любовта на майка и към нея и е правела неща за майка си, само и само да се почувства достойна за любовта и. И сега си е помислила, че като има дете, майка и ще покаже нещо повече, но уви. Честно казано, аз имах същите надежди спрямо баща ми, но уви. Хората не се променят, нито усещат нужда. Някой беше казал - майката това знае и това прави. В своята глава тя си се държи ок с дъщеря и и не е длъжна да дява повече. Авторката не завижда на момичета с истински майки Grin

Просто и е болно, че нейната не е такава.
Аз в трамвите не вярвам, но вярвам че сега сме много по-осъзнати, отколкото са били нашите родители, както и по-интелигентни емоционално, по-емпатични. Което пък се отразява върху отглеждането на нашите деца, с положителен аспект, счупваме точно този гадният соц родителски егоизъм. Аз нямам познат на моята възраст, който да не се чувства по начина, по който авторката, спрямо поне един от двамата си родители. Това е показателно.
Както и да е, според мен авторката разбра, че я съветваме да не се занимава с майка си, въпреки че аз знам колко е трудно това и как се надяваш, като спреш да звъниш, теб да те потърсят, а не те и колко боли от това, но се изисква воля и сила. А това, че има детенце е най-големият дар, магия и божествено докосване. Друго нищо няма значение, детето ще компенсира всякаква друга липса.

# 141 12 авг. 2025, 16:05 ч.

Мнения: 167

Цитат на: Auroraa99 в сб, 02 авг 2025, 18:08

Здравейте, как поставяте граници на отношенията с майка ви? Майка ми не се интересува от внучето си. До сега винаги аз съм била тази която върши услуги, която веднага щом й се обадят хуква, която й угажда за всичко и всъщност до преди да родя не съм я търсила за нищо. Помолих я да ме придружи като раждам (секцио), но тя почна да овърта с оправдания и дойде свекърва ми. След това и не искаше да остава вкъщи за повече от един-два часа. Напусна работа и беше свободна цяла една година, но не пожела да дойде при нас да си правим компания, идваше само по празниците когато щеше да бъде сама у тях. Тук е момента да уточня че когато идва аз си готвя, шетам си и си гледам детето. Не ни се обажда със седмици, или ако се обади то е за някаква работа да свърша без да пита за внучето си. Като идва вкъщи стои на телефона постоянно, не обръща изобщо внимание на детето, не си говори с нас. Когато й казах че дреме само на телефона тя ми отговори че това й е разнообразието. Толкова вече се е вманиачила в този телефон , че дори и на вечеря я чакаме по половин час да си сърфира из нета. Мъжа ми се прибира изморен от работа и почва да приготвя вечерята, аз гледам детето, а тя просто си стои на двора и си пие кафето и това е винаги. Ако с детето си легнем по рано, майка ми и мъжа ми остават и после той разчиства и измива съдовете. Това го вмятам за да не помислите че я караме да ни слугува. И така мога да продължавам да пиша до утре но няма смисъл, надявам се ме разбрахте какво имам предвид. Става ми тъпо че когато дойде няма желание да си говори с нас, не се интересува от нас и чисто и просто не й се занимава с нас. Честно казано очаквах от майка ми да е човека номер едно до мен във всичко и моята опора, но не е. Няма как и да не забележа момичетата около мен и техните майки, които са като орлици над тях. Споделят си всичко, чуват се по няколко пъти на ден, постоянно искат да виждат внучетата си и да си играят с тях, отделят цялото се свободно време да са в помощ на децата си и изпитвам смесени чувства. Аз ли очаквам много от моята майка и не е правилно да искам част от свободно й време за нас или пък тя е станала студена към нас. Не мога да изразя емоциите си защото и аз съм объркана какво чувствам - ядосана ли съм, разочарована ли съм…

В твоя случай майка ти явно е избрала да запази дистанция и да не участва активно в живота ви, независимо че е имала възможност. Това не значи, че ти очакваш „твърде много“ — очакванията ти са нормални за едно близко майчино-дъщерно отношение. Но хората имат различни възможности и нагласи, и понякога най-здравословното за нас е да приемем, че някои няма да са такива, каквито искаме, дори и да са наши родители.

Границите тук биха означавали:
   •   Да не разчиташ на нея за подкрепа, която не иска или не може да даде.
   •   Да сведеш контактите до това, което е приятно или не те натоварва.
   •   Да спреш да „чакаш“ тя да се промени, за да не се нараняваш отново.

Това, което ти остава, е да вложиш енергията си в хора, които реално присъстват в живота ти и ценят времето с теб и детето. Не е лесно, особено когато виждаш майки, които са „като орлици“ за децата си, но сравняването само ще те наранява.

Ти имаш право да се чувстваш и ядосана, и разочарована, и тъжна — и всички тези чувства са валидни. Важното е да не позволяваш липсата на нейното участие да изтощава връзката ти със собственото семейство и с теб самата.

# 142 12 авг. 2025, 16:36 ч.

Мнения: 145

Не завиждам на жените с “майките орлици”, напротив радвам се за тях.

Първото нещо което попитах АГ-то което ме изражда е за мъжа ми, но ми каза че не допускат мъже нито в родилна/операционна зала, нито в стаите. Каза че придружител може да е само жена, като ако имам придружител даже ще сме в отделна стая, което за мен беше още по-добре.

Майка ми винаги е получавала цялата любов на баба ми и дядо ми. Никога не са я оставили за нищо, още се грижат за нея като за дете. Баба ми винаги трябва да знае къде е тя, с кой е. Когато си беше навехнала крака, аз я закарах до спешното, баба ми й помагаше за всичко вкъщи, а дядо ми й изпълняваше поръчките от магазина по два-три пъти на ден. Вече тя трябва да помага на тях, а не те на нея, но си е така… Идеята ми е че от собствените си родители винаги е виждала обич и подкрепа, даже тяхното е прекалено, най-вероятно затова и не може и да се отдели от тях. И въпреки това ги обвинява за всички несгоди в живота си.

Помогнах й да я назначат на позиция за която от години говореше че иска, лично аз и шефът ми сме дали дума за нея и тя след две седмици работа заяви че това не е за нея. Не знам как го направи, но накрая изкара мен виновна, защото условията не й харесали.

И колкото повече продължавам да пиша тук и да разказвам някакви случки, толкова повече се убеждавам в нещата които обсъждаме в тази тема.

# 143 12 авг. 2025, 16:41 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 901

Ами форумът е много полезен в това отношение. Има тема за невъзможните хора, на мен тя ми отвори очите за моите отношения.

# 144 12 авг. 2025, 16:44 ч.

Мнения: 8 274

Оо ясно, щом са такива нейните родители това обяснява много неща! Ами тя не е оставена да порасне, как да ти бъде майка, след като самата тя още е дете? Емоционално дете, затова и обвинява другите. Всъщност на такъв човек не трябва да се помага за нищо, за да може да съзрее. Поне можеш да си сигурна, че не го прави нарочно или защото не те обича, а защото не е била оставена да порасне, и не е поискала да се отдели от родителите си, за да го направи. Това е един такъв омагьосан кръг.

# 145 12 авг. 2025, 16:53 ч.

Мнения: 7 388

Погледни го от добрата страна- като остарее ти няма да имаш ангажимент да я придружаваш по болници и да я обгрижваш.

# 146 12 авг. 2025, 19:39 ч.

Мнения: 5 093

Цитат на: Tanya Valcheva в вт, 12 авг 2025, 16:44

Точно щях да го напиша. И ето пример за другата страна на кофти родителството - да не оставиш детето ти да порасне. И тук се получава ефектът на пеперудата с поколения напред. Ще страда и внучето от липса на баба. И пак - вината е на майка и, защото като си родител, трябва да осъзнаеш някои неща и да се промениш в най-добрата си версия и за себе си и за детето си да го направиш това. А не да си караш както си си знаел досега и да караш детето да ти бъде родител.
Буболина, обаче майка и ще очаква да я гледа и кара по болници и ще е обидена, ако не го прави. Въобще, авторката да си обира парцалите и да не се занимава. Това е токсичност, която само ти къса нервите и нищо добро не ти носи. Ето, аз днес пак си къса нервите с баща ми и неговия род. То крушата не пада по-далече от дървото са казали хората. При мен 20 години няма промяна, няма и да има. При авторката ще е същото. Просто игнор и ако решат, че ще стават родители, да заповядат, ако не - нямаме нужда от чуждите драми, защото да - това е поведение на чужд човек.
Иначе, при баща ми е същото положение с баба ми и дядо ми. Разглезено синче, което още е под полата на мама. То затова е алкохолик, с 3 брака и в момента 4то гадже, с 6 години по-младо от мен. Колко съм го разнасяла по клиники, болници и съм го събирала от улиците... и то като дете още, като бях. Та, авторке, има и по-зле от майка ти Grin

Последна редакция: вт, 12 авг 2025, 19:44 от KPP

# 147 12 авг. 2025, 19:44 ч.

Мнения: 6 945

Ако приемем, че бабата и дядото са виновни за възпитанието на майката на авторката, то тя не е ли жертва също на ситуацията?

Авторке, ако психотерапия ти е по възможностите, ще ти се отрази много добре.

# 148 12 авг. 2025, 20:33 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 901

КРР, и на теб препоръчвам темата за невъзможните. Явно не си наясно как работят някои мозъци. Трябва да се осъзнаеш и трябва да се промениш... много хубаво, ама в живота обикновено с "трябва" не се получават нещата.

# 149 12 авг. 2025, 23:07 ч.

Мнения: 5 093

Цитат на: Джа̀нъм в вт, 12 авг 2025, 19:44

Е, жертва е, но това не означава, че трябва да си прави и детето жертва. Иначе, човек не е константа и се променя постоянно. Въпросът е, че много хора, като майката на авторката, избират да не се променят, просто защото така им е удобно. Че то си е супер някой цял живот да те обгрижва. Първо мама и тате, после дъщерята. Джакпот.
Така че, такова поведение си е съзнателен избор. Който не е поискал, не се е променил. Има хора с хероинова зависимост, с шизофрения дори, които се променят и живеят доколкото могат нормално. Така че. За мен оправдание няма. А най-лесно е да кажеш - аз съм жертва и край - нищо няма да променям и всички да ме обрижват и съжаляват.

Животът не е "трябва", а е усещане. Ти вече си избираш дали това усещане ще е баланс или тъмнина (няма как да е само светлина, тогава ще е фалшиво).

Препоръчани теми

Тъщата се меси в нашите отношения, често това ни скарва - помощ!

Семейни задължения към възрастен родител

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Приятелство ли е или има нещо повече

Причина:

Причина: