Но не мисля, че е правилно да се винят, защото не са били осъзнати. Нашето поколение има тази възможност, защото времената са такива. За тях не е било лесно, направили са най-доброто, от което са разбирали. Обаче ние сме свързани с тях, както ти написа крушата не пада по далеч. Тоест и ние в някаква степен сме като родителите си, и не трябва да ги отричаме, а да осъзнаем , че сме като тях и тогава ще станем и по-добра версия. Ако бащата е алкохолик нещо го е накарало да прояви тази слабост, но и ние можем да сме склонни към вид адикция и когато имаме трудност да прибягваме към нея. И когато осъзнаем това ще се оттървем от нея. Или друго , което отричаме в родител може да се потисне у нас и това да ни навреди по друг начин. С една дума каквито е да са не трябва да ги отричаме.
- Публикувана: 2 авг. 2025, 18:08 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2025, 14:31 ч.
Отношенията с майка ми
Напълно съм съгласна. Лично аз затова съм приела, че това е той и неговият избор и съм ок с него. Иска ми се да е друго, но няма как. Преди, когато не го приемах, исках да се промени, да си стане "тати" от детството ми, какво ли не съм правила - докато човек не реши сам, че иска да се промени, нищо не може да го накара. Дори и собственото му дете. В момента, в който приех, че той си е такъв и ще е такъв, веднага стана един душевен баланс в мен, тогава направих и моя избор: ок, ти си такъв и това си избрал, аз избирам, обаче че не искам да се натоварвам повече от твоя избор, затова спирам да те спасявам и оставям нашите отношения в твоите ръце. Със сигурност кофти родителя оставя следи у децата си, обаче наш е изборът дали ще приемем ролята на жертва и ще се оправдаваме с нея и "травми" затова, че и ние сме кофти родители и правим тъпи избори, както и нашите родители или това ще ни даде урок,.ще го научим, ще благодарим, но и ще продължим пътя си сами, ако трябва.
Аз съм направила второто. Това обаче не променя факта, че когато видя родител, който има такова отношение към детето си, ме взривява. Особено, когато знам, че всеки може, стига да иска, да не допуска такова нещо. Всичко е избор.
Баща ми трезвеник няма да стане, майката на авторката няма да стане грижовна майка, така че остава ние да си вземем урока от тях и да бъдем по-осъзнати и щастливи хора.
Аз съм направила второто. Това обаче не променя факта, че когато видя родител, който има такова отношение към детето си, ме взривява. Особено, когато знам, че всеки може, стига да иска, да не допуска такова нещо. Всичко е избор.
Баща ми трезвеник няма да стане, майката на авторката няма да стане грижовна майка, така че остава ние да си вземем урока от тях и да бъдем по-осъзнати и щастливи хора.
В твоя случай майка ти явно е избрала да запази дистанция и да не участва активно в живота ви, независимо че е имала възможност. Това не значи, че ти очакваш „твърде много“ — очакванията ти са нормални за едно близко майчино-дъщерно отношение. Но хората имат различни възможности и нагласи, и понякога най-здравословното за нас е да приемем, че някои няма да са такива, каквито искаме, дори и да са наши родители.
Границите тук биха означавали:
• Да не разчиташ на нея за подкрепа, която не иска или не може да даде.
• Да сведеш контактите до това, което е приятно или не те натоварва.
• Да спреш да „чакаш“ тя да се промени, за да не се нараняваш отново.
Това, което ти остава, е да вложиш енергията си в хора, които реално присъстват в живота ти и ценят времето с теб и детето. Не е лесно, особено когато виждаш майки, които са „като орлици“ за децата си, но сравняването само ще те наранява.
Ти имаш право да се чувстваш и ядосана, и разочарована, и тъжна — и всички тези чувства са валидни. Важното е да не позволяваш липсата на нейното участие да изтощава връзката ти със собственото семейство и с теб самата.
Границите тук биха означавали:
• Да не разчиташ на нея за подкрепа, която не иска или не може да даде.
• Да сведеш контактите до това, което е приятно или не те натоварва.
• Да спреш да „чакаш“ тя да се промени, за да не се нараняваш отново.
Това, което ти остава, е да вложиш енергията си в хора, които реално присъстват в живота ти и ценят времето с теб и детето. Не е лесно, особено когато виждаш майки, които са „като орлици“ за децата си, но сравняването само ще те наранява.
Ти имаш право да се чувстваш и ядосана, и разочарована, и тъжна — и всички тези чувства са валидни. Важното е да не позволяваш липсата на нейното участие да изтощава връзката ти със собственото семейство и с теб самата.
Не ви ли е срам чатГПТ да ви пише мненията???
хаха 
Джа̀нъм, на място или не - постът е нечетим. Звучи като инструкция от учебник, че и по-зле. Човекът поне е съпричастен, ще ти каже неговия опит и даже съветите ще са пречупени през неговата призма, което е хубавото. А и какви дървени изрази - "майка ти е избрала", "очакваш твърде много", "остава ти да вложиш енергия"... Май в бъдещето вече не само няма да мислим, но и няма да можем да си изказваме чувствата с този изкуствен интелект.
Съвсем добре си ми звучи. Някои потребители се изразяват по-лошо. Изразите съвпадат с моето мислене. Майка й наистина това е избрала. Авторката очаква твърде много от човек, когото познава и знае какъв е, и да, това което й остава е да си вложи енергията в своята паничка (семейство и живот), а не да променя други хора.
KPP, това че отричаш да признаеш наличието на травми от детството но сама казваш, че са ти тригер такива хора само говори обратното..."Това обаче не променя факта, че когато видя родител, който има такова отношение към детето си, ме взривява..." Тялото (биологията) ти реагира, ако и да искаш да си наложиш тази теза за избор, (има ли травма).
Джа̀нъм, на място или не - постът е нечетим. Звучи като инструкция от учебник, че и по-зле. Човекът поне е съпричастен, ще ти каже неговия опит и даже съветите ще са пречупени през неговата призма, което е хубавото. А и какви дървени изрази - "майка ти е избрала", "очакваш твърде много", "остава ти да вложиш енергия"... Май в бъдещето вече не само няма да мислим, но и няма да можем да си изказваме чувствата с този изкуствен интелект.
KPP, това че отричаш да признаеш наличието на травми от детството но сама казваш, че са ти тригер такива хора само говори обратното..."Това обаче не променя факта, че когато видя родител, който има такова отношение към детето си, ме взривява..." Тялото (биологията) ти реагира, ако и да искаш да си наложиш тази теза за избор, (има ли травма).
Аз не ги отричам, просто концепцията сама по себе си ми е малко смешна и несериозна. Лиз Бурбо и инстаграм травмите, са ми малко като Паулу Коелю и манекенките. Иначе, разбира се че детството влияе. Като цяло, не ме кефи идеята, както и хора, които оправдават свинщините си с травми.
Аз лично не съм срещала хора, които като мантра да повтарят, че имат гадно детство примерно или едикакви си травми от баща си и затова са такива. Не. Обикновено околните така си обясняват някои ситуации с подобни хора, а не те самите го ползват като оправдание.
После, човек за да превъзмогне, да излекува травмите, първо трябва да е наясно, че ги има, а обикновено въобще не си дават сметка, че като деца са им се случвали не съвсем нормални неща, които са се отразили на поведението, мисленето, въобще на живота им. Обикновено не виждат проблем, затова и няма как да тръгнат сами да се променят. Рядко идва някакво осъзнаване, което да ги накара да искат и да търсят промяна. В книгата за емоционалните вампири пишеше нещо от сорта, че ако на някой такъв, насилник примерно, му дадете да чете история за жертва на насилник, ще съжалява жертвата, може и да се разплаче за нея, но няма да припознае себе си в насилника. Та, как да се промени, след като въобще не осъзнава, че е такъв...
После, човек за да превъзмогне, да излекува травмите, първо трябва да е наясно, че ги има, а обикновено въобще не си дават сметка, че като деца са им се случвали не съвсем нормални неща, които са се отразили на поведението, мисленето, въобще на живота им. Обикновено не виждат проблем, затова и няма как да тръгнат сами да се променят. Рядко идва някакво осъзнаване, което да ги накара да искат и да търсят промяна. В книгата за емоционалните вампири пишеше нещо от сорта, че ако на някой такъв, насилник примерно, му дадете да чете история за жертва на насилник, ще съжалява жертвата, може и да се разплаче за нея, но няма да припознае себе си в насилника. Та, как да се промени, след като въобще не осъзнава, че е такъв...