Отношенията с майка ми

KPP, много си категорична някак си. Хората и случките са различни. Това, че при теб е така, не значи, че и при другите е така. Особено при бащите по друг начин възниква любовта към детето. Не случайно доста разделени с майката бащи не поддържат връзка и с децата си. А и майките - могат да обичат без да са така жертвоготовни или пък въобще да не знаят да обичат, ако и тях не са обичали. А и как точно си поддържала отношенията с баща си, давала си шанс и т.н. Излиза, че ти също правиш някакви действия по други причини - защото се чувстваш необичана от баща си, а не защото го обичаш. Това може да те подведе при взимане на решения по тези случаи. Ако разнищиш тези неща - ще си изясниш повече и ще може да подхождаш по-спокойно в отношенията с баща си.

Темата е друга, не отношенията с баща ми.
И не, не е жертвоготовност да отидеш и да си там за детето си във важен и тежък за него момент, като раждането Даже и съм шокирана, че е трябвало дъщерята да моли майка си. Аз не исках да казвам на мама, като отидох да раждам, за да не я тревожа, обаче тя по един или друг начин разбра и веднага е тръгнала от града, в който живее, към София, за да е там за мен. Беше пред отделението през цялото време и само ми написа във Вайбър - "Мама е тук, всичко ще е наред, ти си моето силно момиче." Съжалявам хората и децата им, които смятат, че това е жертвоготовност.  Не мога да повярвам що за разсъждения. Всъщност, не се учудвам, резултатите от тези разсъждения се виждат ежедневно по улиците. За щастие, новите поколения сме доста по-осъзнати родители и се надявам поне тези грешки да ги избегнем. Също така и не смятаме, че това да имаш дете, те ограбва, спира ти живота,жертваш се и т.н., напротив - родителството ни допълва и ни завършва, осветява дните ни. Пътуваме с децата си, излизаме и се забавляваме с приятели с и без децата си и най-вече: не се приемаме за жертви, защото сме родители, за да казваме, че проявяваме жертвоготовност
Ужас, направо съм отвратена!

KPP, имаш огромно самочувствие на добър родител. Хубаво е човек да бъде една идея по-смирен и да не е толкова категоричен. Особено за неща, в които самият той тепърва ще се "доказва".

По-осъзнати родители в какъв смисъл!?? Ако ти си осъзнат родител не означава че всички са като теб.

KPP, за мен твоите разсъждения са много високопарни. Любовта към децата не е божествена, а напълно човешка, с грешки понякога, като всяко човешко нещо. Твоят опит като майка е само 6 месеца, т.е. съвсем неголям. Изниква ми думата смирение, не е зле човек да е по- смирен. Ние, които не сме били пред родилката зала, когато са раждали дъщерите ни не сме по- малко майки. Постовете ти, освен високопарни, са и далеч от реалността.

Аз родител още не съм, дето се казва, тепърва ще ставам и ще се уча. Така че, няма как да имам самочувствие за нещо, което още не е. За другите неща - това си е разлика в поколенията. За щастие, както казах, сегашните поколения сме по-осъзнати родители и тепърва ще бъдем и не приемаме децата си като бреме и саможертва, Слава Богу. Но няма как и да ви виня, така сте били отглеждани вие, така сте възпитани да отглеждате. Сега, обаче е друго и тепърва ще берете плодовете на ранното си родителство, спрямо вече порасналите ви деца. Тази тема е не само ситуацията на авторката, а и други такива показват. И не - не са виновни децата ви, вие нещо не сте направили както трябва, за да не искат децата ви контакт с вас или там, каквито проблеми имате Едно дете иска от родителя си две неща - да се чувства обичана от него и да знае, че той е там винаги за него. Когато не ги усеща тези неща от родителя си, тогава стават конфликтите. Помислете върху това и може би отношенията с децата ви ще се оправят

Аз приключвам темата, защото с високо его на глава не се излиза.

Аз пък много бих се радвала родител да не ме занимава с нищо, но да ми плати екскурзии и подаръци. Изобщо няма да съм обидена даже. И не знаем с какво баща ти толкова те е засегнал, че цели поколения обвиняваш в някакви ужасии. Привижда ти се, че преди биоло така, сега онака. Винаги е имало и ще има различен тип хора - деца и родители.

Засегна ме, като майка това, че нечие дете е имало нужда от майка си, в много съществен и страшен дори момент и тази майка е отказала да бъде до детето си, за да се чувства спокойно то. Както и това, че за вас - други майки, това е нещо нормално. Чувствам срам, честно казано, като жена.
И честно казано, всичко започва от - "не го свиквай на ръце, да не го разглезиш", "остави го да плаче няколко часа и ще се научи да заспива само", до "викни свекърва си с теб, докато раждаш". Болно ми е, че не осъзнавате, като родители колко нередно и отвратително е това, но пък и контактувайки с майки от моето поколение, вкл.и тук във форума, досега не съм срещала такива случаи, напротив - гушкаме си децата постоянно, вкл.и вечер и сме там за тях още отсега. А да и имаме алергия и се подиграваме на "да не го свикнеш на ръце", "остави го да поплаче". Наистина приключвам участието си в темата, защото в нея пишат основно представители на родителите, които са в лоши отношения с децата си и не поемат отговорност за това, т.е. - родители, като майката на авторката. Много ясно, че ще кажат, че това поведение е нормално. Не, не е, авторке Но каузата е обречена.

Последната ми "хапка" по темата е - вината не е в теб, а в майка ти, тя е отговорна да оправи нещата между вас, защото тя е родителя, а ти детето. Ти имаш отговорност към своето дете, а не към майка ти. Остави я тя да се постарае, защото това е нейна работа, ти бъди пасивна. Ако не се постарае, колкото и да те боли, приеми го като урок и го вземи като пример как да не отглеждаш своето дете. И да - не слушай хора на възрастта на майка ти, които имат същия провал, като нея, в отношенията с децата си. Те просто искат да се оправдаят пред самите себе си, че това е нормално. Не, не е. И за да осъзнаеш, че е така, представи си детето ти да има нужда от теб и то огромна, защото го боли, страх го е и просто иска мама да е там, за да му вдъхне спокойствие. Няма да го оставиш само, нали, защото всичко вътре в теб ще кипи и ще търсиш начин да направиш всичко, за да е добре детето ти? Сигурна съм. И това е нормалното. Всичко друго е изкривяване в неправилната посока.
Пожелавам ти майка ти да осъзнае кякво има в твое лице и от тук нататък да усетиш какво е да имаш истинска майка

Пресоляваш манджата.
Как реши, че в темата пишат основно родители с лоши отношения с децата си?

Те сами се издадоха кои са

Добре, така да е, ,,издали,, са се някои, че са лоши родители, и?
Има различни хора, (повтарям се).
Това че някой е ,,по-добър,, евентуално не компенсира този който не е, нито носи утеха на детето му. Виж като посочваш на авторката колко не струва майка й само наливаш ненавист и самосъжаление в отношенията им.

А и звучиш много захаросано. Тепърва ще доказваш тезите си във възпитанието и връзките с децата.
Може пък баща ти да ти е учител, ако погледнеш нещата от тази гледна точка. Съгласил се да създаде такива условия в съвместното ви прераждане, за да придобиеш и развиеш ти определени качества.
Ти си това, което си благодарение първо на условията, в които си се родила и израсла.
Трудните времена раждат силни хора.

Ама майка и наистина не струва, защо се опитваме да смекчим този факт? Търсим и извинения, такава си била, не била длъжна..... Факт е, че жената не се държи майчински, а използвачески и нагаждачески.

За мен, единствения правилен ход на авторката е да спре да я обгрижва и помага, освен ако не е нещо супер сериозно.

Тая майка наистина не струва.

Всеки родител уврежда детето си по някакъв начин, някои повече ,друго по-малко...
Главната ми цел е да предпазя децата от себе си,моите травми и психози.. донякъде успях,някъде не ...
Много съм обвинявала родителите си ,но те са такива каквито са ,техните родители са били още по-ужасни ,а пък родителите на родителите на родителите ми са умрели ,когато те са били на около 12 годишна възраст.Поколенческите травми и гените са дадености ,които се опитваме да променяме към по'добро със всяко поколение,можем да ги подобрим даже и в рамките на съществуващото поколение, така стана малко  при мен 😀
Подаръци, имоти и злато не бих връщала -благодаря и толкова ! Да не съм луда ...

Авторката е писала: "Честно казано очаквах от майка ми да е човека номер едно до мен във всичко и моята опора, но не е. Няма как и да не забележа момичетата около мен и техните майки, които са като орлици над тях. " Че чак сега ли е забелязала това...? Преди това с години дали не е бил пак същата?

Моята майка също не е "орлица", не ми е опора в смисъл на някаква помощ на битово или ежедневно ниво. Има такива майки. Някак не ми се вижда края на света. Жената си гледала телефона, не наглеждала внучето. Извинявайте, но не виждам съвсем нищо трагично тука. А че не е отишла на раждането - добре е направила може би. Ако ще йе прекалено зле или я натоварва - какво ще помогне там?