Отношенията с майка ми

Точно, много хора от скука, мързел или нежелание за действия си цъкат нон стоп на телефона. Едва ли не иска да го опознае, така или иначе детето ще расте в това семейство и ще се опознаят постепенно но вероятно не желае да я ангажират с нищо.

Да общува с детето и да си правят компания 20 минути, не е равносилно да го гледа. Обикновено, ако човек виси все на телефона показва, че му е досадно да общува със събеседниците си. Явно не иска и с дъщеря си да общува, освен ако не иска нещо от нея.

Има такива хора. Баща ми стоеше на двора докато бяхме на гости ( преди години). От час и половина посещение, 40 минути се мотаеше без работа вместо да се съберем и да се видим. Сега ситуацията е различна но по други причини.

Няма как, ако не сте били близки през годините, сега да бъде различно и да станете близки и бабата да се интересува от внучето. А това, че не сте близки говори отношението на авторката - да й угаждам, да й върша услуги и т.н., а не близки отношения майка-дъщеря. Явно жената си е такава. Грешно е да се очаква и изисква от нея, защото носи само негативни емоции за авторката. Заслужава или да се разчепкат отношенията, така да се каже, да се уточни кое, защо и как и да се поставят граници с разговори реплики от типа: Мен това не ме устройва; чувствам се наранена и предпочитам да се виждаме по-рядко; напрягат ме такива отношения, в които аз очаквам нещо, а не го получавам и предпочитам дистанция и т.н.
И най-вече - да спрете да очаквате от хората да бъдат каквито не са и да мечтаете за това. Мечтайте вие самите да не сте токсични, да имате отношения с децата си, да бъдете майките и бащите, които вие сте искали и т.н. Токсичните хора се хранят с отношения, каквито провокират към себе си, а също и по-късно тези хора повтарят модела в своите семейства. така че - разнищване, осъзнаване и промяна на собственото отношение и поведение е начинът.

Бий и любезно игнора и не се тормози....

Има си хора, които са студени по природа.
Тя цял живот си е била такава, авторката се надява някакво бебе да я промени... та били то и собственото й внуче.

Не работи от телефона. Разглежда сайтове за дрехи или фейсбук. Според мен е проява на неуважение когато сте седнали на маса да хапвате дали с приятели, роднини и т.н да си ровиш в телефона постоянно, сякаш са ти неприятни.

Има хора, които са зависими вече от телефона или някакъв вид устройство.
Какво друго да прави майка ти като по цял ден е сама и явно не си пада особено по децата?
Ти нея няма как да я промениш. Тя си е такава. Гледай себе си и детето.

Неуважение е да рови по телефона, да.
Но е неуважение и да искаме хората да са удобни и по наш вкус и калъп!
Твоят живот си е твой и от теб зависи ти каква майка и ще бъдеш. и дали да общувате с нея.
Нейния живот си е нейн урок, и поведението й определя нейната си карма.
Остави я да си живее живота. Сведи до минимум ненужните контакти и помагай с мярка, само когато искаш и прецениш, че е важно.

Някои родители, а не правят изключение и някои деца, са психопатични. Все гледат да те унизят, нямат развита сърдечна чакра и не могат да живеят в колектив, т.е. семейство. Егоисти са и са токсични. От такива наистина не може да се очаква нещо добро. Затова: по-адалеч от такива и винаги нащрек, защото може да направят някоя глупост.

Аз съм от момичетата с майка-орлица (не буквално, но мама ми е най-голямата опора в живота, дори и да остана сама, знам, че тя винаги ще е там). Мама си има и кариера и та доста сериозна, обикаля постоянно се мъжа и по света, но винаги е там за мен и сестра ми.

Баща ми е като майка ти, даже и по-зле. Заряза ни, като бях 5ти клас, за друга жена и от тогава си изкупва вината и си мисли, че е добър родител, като купува подаръци и ни води по ресторанти. Синът ми е на 6 месеца и все уж се кани да го види, вкл.бяхме в родния ми град (където е и баща ми) за 2 седмици, все намираше оправдание нещо и така и не го видя. После разказваше на неговата част от родата, че не съм му била вдигнала телефона и затова не сме се видели. Все едно не знае къде живеем. Реално, откакто се е родил, дойде на изписването, само защото сегашната му приятелка (много добро момиче (по-мялка е от мен с 6 години)) го накара да дойде, иначе нямаше да дойде. От тогава не е виждал нито мен, нито внука си. Иначе подари злата, екскурзии и т.н. Изтрябвали са ми. На всички разправя колко е щастлив, колко го обича, пък я се обади на све седмици, я не. Та, разбирам те. Моето решение - тотално ограничаване на контакт. Смисъл - ако искаш да ме видиш/чуеш, да си видиш внука - добре си дошъл, ако не - няма да му се обадя, няма и да отида да го видя. По този начин е имало месеци, в които даже не се чуваме, защото аз не му звъня и той на мен също. През годините много страдах, много шансове съм давала, много го търсех, много работех върху отношенията ни, докато не пораснах малко и не осъзнах, че той е родителят и вината е негова, негова е и отговорността нашите отношения да са ок и да проработят. Вече, като имам дете, не го и мисля, все ми е тая. Разбира се, че ми се иска да е по друг начин, но поне си имам мама, а и това ми е страхотен стимул как не трябва да позволявам да се развиват отношенията ми с моето дете.
Съветвам те да направиш същото. Остави я тя да работи за вас, не е твоя работа. Ако не го направи - проблемът е в нея, не в теб. Тя е родителят, тя е отговорна, тя е виновна, тя нещо не е направила както трябва. Детето никога, никога не е виновно, когато има проблем в отношенията с родителя. Това трябва да го знаем и ние и като деца, и като родители. А и ти вече си имаш нещо много по-важно и ценно от кофти родител.

КРР, не съм много съгласна. Децата никога не са виновни, докато са деца. После биха могли да потърсят правилния път към родителите си. Да игнорираш баща си, но да вземаш подаръци от него аз специално не го намирам за правилно.

FrauDanna, напълно съм съгласна с теб.

Тя не го игнорира, просто не го търси първа. А подаръците  ако ги отхвърля, това би било конфронтация, от която няма нужда.

Според мен добре е решила. Ако я потърси, окей, ако не - не се трови. Той щом има приятелка толкова по-млада от дъщеря му, типъжът е ясен.

Frau, така разсъждават родители като баща ми. Нормално, в човешката природа е да оправдаваш себе си, било то и в отношенията с най-скъпото ти нещо. То затова не всеки трябва да е родител, принципно. За да си родител, трябва да надскочиш егото си и това не означава да пренеебрегваш себе си (напротив,така не даваш дабър пример на детето). Любовта към детето е божествена и по принцип не е трудно това с егото, но не всеки изпитва любовта към детето си по този начин, по една или друга причина.
Дори и причината за разрив в отношенията дете-родител да е поведение на детето, това поведение е възпитано/вследствие от родителя, т.е. вината пак е на родителя - не си възпитал правилно/не си обърнал достатъчно внимание. Ако детето ти те убие (има и такива случаи), вината пак е в теб, нещо не си направил както трябва или си направил нещо, което да осакати детето и то да постъпи по този начин. Родители, които смятат, че децата им са виновни за отношенията между тях, не са се справили като родители. Това е и точка. Осъзнах го като дете, сега го осъзнавам и като родител.

Аз баща ми не го игнорирам, както казах - имам желание нещата да са ок, но спрях да съм тази, която поддържа отношенията между нас, защото през годините аз се стараех, а не той. Той имаше други по-важни неща. Сега не се старая вече и оставих той да се постарае. Уморих се и си имам по-важно нещо. А и ми е все едно вече, като цяло. Неговото старание е да изпраща подаръци, но не и да се появи или да попита как сме. Аз не съм скарана с него, че да му връщам подаръците. Решил, изпратил. Пари/злато никога не са излишни.

А това дъщеря ти да те помоли, като майка да си с нея, в най-сакралния, в същото време и най-уязвим, че дори и страшен момент в живота, като раждането на детето ти, защото е почувствала, че иска мама да е там, за да е наред всичко и ти да не отидеш, това е ... нямам думи. Аз бих я отрязала отвсякъде след нещо такова, колкото и да ме боли. Това не е майка.