Отношенията с майка ми

  • 8 691
  • 239
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 684
Тогава прочети "Енергийните вампири" на Албърт Бърнстайн.
На мен определено тя ми помогна.
Благодаря сърдечно
И аз съм със затруднени отношения с майка ми. Чета, търся материали ама то работата трябва да е двустранна. Така и не успях да я почувствам истински близка. Много неща съм простила. Но всеки път, когато се отпусна и нещата са супер и тя прекалява. Нетактична е, пали от раз с емоциите, стигаме до караница и накрая ме обвинява отново защо съм реагирала така. Стигнах даже да говоря с мъжа й поне да я укроти малко.
Два часа днес нерви попилях.
И баща ми не е цвете. Накрая ще им платя терапиите при терапевт и ще ги водя без да им казвам 😀 просто е нереално токсично на моменти. Вменяване на вина.
А искам детето ми да е далеч от тези емоции. Искам да знае баби и дядовци, но да не усеща негативизма от тях така както аз цял живот. За семейни сбирки след време не знам как ще е. Много пъти ми идва да пусна тема, но в крайна сметка аз каквото и да правя, трябва и те да си глътнат егото и да поработят върху себе си, върху отношенията. .
Абсолютно съм съгласна с вас. Лошото е, Че моята не иска да ходим на терапевт. Преди няколко години отидохме веднъж, и още в първите минути , психотерапевтката я насочи към това, че трябва да престане с емоционалното си изнудване, а познайте как реагира майка ми- повече не пожела да стъпи в кабинета с думите"тая нищо не разбира"....наистина си трябва активна работа и преглъщане на егото й...но уви...

# 91
  • Мнения: 2 820
Аз не съм решила, очевидно не мога да им повлияя на решенията. Достатъчно ми е да може да се вслушваме един в друг и да стигаме до решение и нормални отношения.

# 92
  • Мнения: 684
Аз не съм решила, очевидно не мога да им повлияя на решенията. Достатъчно ми е да може да се вслушваме един в друг и да стигаме до решение и нормални отношения.
Така си мечтая това да се случи някой ден в този живот

# 93
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 902
Ама ей това е бе, човек. Не си мечтай за неща, които няма да се случат. Настрой се към реалността. Не можеш да имаш нормални отношения с такъв тип хора. Решенията са две - продължаваш да си тровиш нервите и живота докато мечтаеш за невъзможни отношения или прекратяваш всякакви нездравословни отношения и живееш нормално даже щастливо.

# 94
  • Мнения: 6 946
Да, човек ако иска може да промени себе си но не и други хора.

# 95
  • Мнения: 684
Ама ей това е бе, човек. Не си мечтай за неща, които няма да се случат. Настрой се към реалността. Не можеш да имаш нормални отношения с такъв тип хора. Решенията са две - продължаваш да си тровиш нервите и живота докато мечтаеш за невъзможни отношения или прекратяваш всякакви нездравословни отношения и живееш нормално даже щастливо.
Аз и да ги прекратя, тя живее срещу нас...много е трудно да я игнорирам.

# 96
  • Мнения: 22 185
Преместете се.

# 97
  • Мнения: 684
Току що купихме апартамента. Месец след нас тя закупи съседния...няма спасение...и на луната сигурно ще ни намери..ад .

# 98
  • Мнения: 22 185
Голям трилър.

# 99
  • Мнения: 8 274
Току що купихме апартамента. Месец след нас тя закупи съседния...няма спасение...и на луната сигурно ще ни намери..ад .
Радвайте се, че сте успели да създадете семейство. Познавам хора, които не успяха заради обсебваща майка, която цял живот е била в ролята на детето, докато нейното собствено е трябвало цял живот да се грижи за нуждите й.

# 100
  • Мнения: 3 912
Как да се промени човек, така че да вижда гадното като обикновено?

# 101
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 902
С много работа.
Както всяко нещо, което човек иска да постигне. Труди се.

# 102
  • Мнения: 2 020
От първата страница ми направи впечатление, че майката не се отделя от телефона. Това - по работа ли е?(защото се спомена нещо за кариера). Или просто се забавлява, развлича? Защото това второто много натрапчиво ми говори за зависимост, психологическа.
  Авторката е млада, има бебе и едва ли има време да се замисли за психичното здраве на майка си. А и не е нейна работа. Но почти винаги зависимостите не се забелязват( такива са и алкохолизма, и пристрастеността към хазарта, храната, наркотиците). С тази разлика, че хазарта, алкохола, наркотиците дърпат от финансите, докато телефонът е "по-безболезнен". На никого не пречи. Но е не-по- малка зависимост. Човек не знае какво да прави с мозъка си и търси постоянни заместители и развлечения. Така не се налага да взема решения, да поема отговорност. А както разбирам жената цял живот е бягала точно от това.
   Съвет - дадоха се достатъчно. Ще спомена психолога Л. Стефанов (има има тема тук в "Мама-та", но е много дълга): Порастването означава да поемеш и преодолееш чувството за вина. Не разменяй ролите майка -дъщеря( не бъди майка на майка си). И отдалечи се толкова, колкото ти да се чувстваш добре( отказвай натоварвания и не изпълнявай задачи, които те тормозят). Майка ти е голям човек, който сам трябва да се грижи за проблемите си и физични, и емоционални.

# 103
  • Мнения: 1 494
Тоест, ако една майка не си гледа внучетата и не помага, редно е да бъде зарязана на стари години... мислите ли, преди да ги пишете тези неща..?
Има поговорка: "За да бъде отгледано едно дете, е нужно цяло село."
Щом сме едно семейство, роднини сме, редно е да помагаме, поне в определени граници. Да се движим в златната среда.
Има майки, които сами си гледат децата, тъй като бащите са нересурсни, разведени, починали са, не желаят да положат грижи за потомството, не са способни да окажат съдействие.
На такава майка ще й е много трудно да си отглежда сама децата. 
Така че, щом сме в екип, в семейство, не е редно да сме съвсем откъснати от проблемите на другите в същото това семейство. Сърцето така диктува!

# 104
  • Мнения: 1 037
От първата страница ми направи впечатление, че майката не се отделя от телефона. Това - по работа ли е?(защото се спомена нещо за кариера). Или просто се забавлява, развлича? Защото това второто много натрапчиво ми говори за зависимост, психологическа.
  Авторката е млада, има бебе и едва ли има време да се замисли за психичното здраве на майка си. А и не е нейна работа. Но почти винаги зависимостите не се забелязват( такива са и алкохолизма, и пристрастеността към хазарта, храната, наркотиците). С тази разлика, че хазарта, алкохола, наркотиците дърпат от финансите, докато телефонът е "по-безболезнен". На никого не пречи. Но е не-по- малка зависимост. Човек не знае какво да прави с мозъка си и търси постоянни заместители и развлечения. Така не се налага да взема решения, да поема отговорност. А както разбирам жената цял живот е бягала точно от това.
   Съвет - дадоха се достатъчно. Ще спомена психолога Л. Стефанов (има има тема тук в "Мама-та", но е много дълга): Порастването означава да поемеш и преодолееш чувството за вина. Не разменяй ролите майка -дъщеря( не бъди майка на майка си). И отдалечи се толкова, колкото ти да се чувстваш добре( отказвай натоварвания и не изпълнявай задачи, които те тормозят). Майка ти е голям човек, който сам трябва да се грижи за проблемите си и физични, и емоционални.
Ако това с телефона не е свързано с работа, може би го прави точно защото не иска да се опознае с детето.

Общи условия

Активация на акаунт