Знаят, но не искат.
Обикновено дори като каже някой, че си тръгва, рядко се пита защо и още по-рядко се предлагат някакви облаги.
Колкото по-голяма фирма, толкова по-малко ги интересува кой ще си тръгне, но както е казано, няма незаменими хора.
Обикновено дори като каже някой, че си тръгва, рядко се пита защо и още по-рядко се предлагат някакви облаги.
Колкото по-голяма фирма, толкова по-малко ги интересува кой ще си тръгне, но както е казано, няма незаменими хора.
В БГ процентът работодатели, които ценят добрите и съвестни служители, е много малък. На принципа са, че няма незаменими хора. Заплатите са ниски, стискат се за бонуси и други екстри, някои дори и минерална вода за пиене не осигуряват, та камо ли нещо друго.
Не си дават сметка, че един свестен и съвестен кадър като напусне, трудно ще намерят друг такъв, ще има текучество, работата няма да върви.
Шуробаджанщината и връзките си ги има в частния и в държавния сектор, нищо не се е променило в това отношение.
Новите поколения идват с голямото самочувствие, искат големи заплати, повечето без да имат някакво покритие и опит.
Все повече ще се усеща липсата на читави кадри.
Напреднахме с технологиите, Изкуствен интелект, незнам си какво, обаче скоро може да се окажем и без ток и вода, защото просто няма кой да поддрържа съоръженията, камо ли да строи нови в тези 2 сектора. Кой е наясно зае за какво става въпрос. Зимата 1 стълб не можаха да оправят, че бил извън населеното място и държаха хората седмица без ток. На тази мека зима и малко сняг. Едно време в онези преспи как са работили и строели?
П.С. Хоум офисът ми пести по 2 часа път всеки ден. Сутрин мога да спя час и половина повече и да съм по-отпочинала и бодра. А мъжът ми се оплаква, че когато съм хоум офис работя до по-късно, отколкото е работното ми време. Нон стоп имаме комуникация, задачи и екшън, така че няма как да се чупиш или спиш.
