Както писах и в началото на темата - спестяванията не изключват преживяванията и обратно - преживяванията не изключват спестяванията.
Да започнем със спестяванията - първо важно нещо е какви са приходите. Когато те недостигат, колкото и да спестяваме и да режем от разходите - няма да стане работата. Това си е мизерия, тоест тук не е въпросът спестявания или преживявания, а как да си вдигнем приходите. Вече - вдигането на приходите може да иска някакви действия от наша страна - дали повишаване на квалификация, дали смяна на работно място, дали нещо друго.
Преживяванията - ей тук аз виждам около мен доста неща, които не разбирам, не приемам за себе си, но хората си живеят чудесно и без да ги интересува какво мисля аз (напълно нормално и разбираемо

За мен, няма лошо човек да пътува и да прави спомени. Или да купува картини, да си сменя колата и да има айфон

Кредитите са инструмент човек да направи голяма покупка. Не виждам нищо лошо в ипотеката, ако е разумна вноската, определен срока и т.н. Ясно е, че човек предполага, а Господ разполага, ама ако вноската е постижима и семейството все пак живее нормално, а не в постоянен ужас, че колата на 30 г може да се счупи и пари няма - напълно ОК. Доста познати около мен обясняваха, че какво толкова, че е 80% от доходите им ипотеката.. голяма част от тях изгубиха жилищата си. Ето това, виж, беше много неразумно финансово решение.
За мен най-точният отговор е, че на периоди семействата (нашето и тезо на познати около нас) са на фази - спестявания, преживявания, спестявания, преживявания. Вече съгласно разбиранията си, различните хора постъпват по различен начин и реализират тези фази съгласно собственото си себеусещане.