С какво ви дразнят хората? - тема №2

Аз също съм хващала дете на един базар. Родителите бяха с гръб към него, то тръгна надолу по стълбите. Извиках им, не чуха, аз се затичах, хванах го и им го връчих. Но не съм ги заплашвала, че ще ги снимам, не съм им държала речи що за родители са. На ваше място, когато детето слезе на платното, щях да го хвана, да го заведа при бабата и да й го дам. Нямаше да седя да го наблюдавам и да се разправям с бабата, защото мисля, че това не е моя работа.

Вчера докато имах работа в един офис и бях излязъл отвън, една жена, която водеше дете по тротоара на улицата ме издразни с наглостта и тоталната си глупост. Баба на момченце, която не му обръщаше никакво внимание. Жената на видима възраст около 60, беше хванала телефона си като говореше оживено и на висок тон с някаква своя приятелка за козметика. През това време, внучето ѝ, което беше на 3-4 годинки си играеше с танкче, като го буташе по тротоара, а имаше и триколка, която баба му държеше с изправено във въздуха кормило, един вид да не я кара детето свободно че да се налага да го гони тя. Детето лазеше по тротоара и буташе играчката, а тая жена крачеше бавно напред, без изобщо да се обърне и да погледне какво прави това малкото. Детето някак слезе на улицата, а аз го хванах и го върнах на тротоара. Извиках на баба му, че е слязло на улицата и да види какво прави изобщо. Тя се обърна, каза му - не така, баби, ела при мен, чуваш ли ме...и пак заговори по телефона. Аз седя и я гледам, чудя се дали да не я напсувам... Минаха две коли. А детето пак започна да лази и слезе между две спрели коли, които имаха разстояние помежду си от повече от 5 метра. И колкото и странно да ми беше... слизаше с огромна лекота през бордюра и без да се удари.  Аз останах за малко там, че да не излезе малкият на платното. След 2-3 минути пак извиках баба му, която беше отишла още по-напред, но все така говореше по телефона. Тая жена каза на събеседницата си - Офффф, чакай малко, че някакъв тука...
Започна да се връща към нас и ме пита - Какво бе...аз и отговарям - Това внуче ли ви е?...каза ми Да...От поне 10 минути детето лази по тротоара и слезе на улицата два пъти а вие говорите, без да ви пука изобщо за него. Ами ако беше минала кола да го блъсне? Тая стана червена, и ми каза, че не било моя работа. Аз ѝ отвърнах, че понеже тя не си върши нейната, а и е по-важно да си плямпа по телефона, се налага чужди хора да гледат детето, че да не му се случи нещо. Тя си замълча и взе да дърпа малкия за ръката, кара му се, и то заплака детето. Казах ѝ, че може да е наконтена, ама акълът ѝ няма да ѝ дойде и да се благодари, че не я увековечих в клип, че да се гледа из социалните мрежи. Поведе го нанякъде ревящ и си мърмореше под носа.
Не знам какви са тия хора, какво е това безхаберие...яд ме е, че наистина не снимах и не го пуснах, че да се гледа тая, а и по-сериозни последствия да има. Все има хора да се разсеят, ама това е престъпно. Дано не му се случи нищо на детенцето, че тая едва ли го прави за пръв път това. Трябваше да снимам, да го видят родителите на детето, каква баба има...сгреших.

За  мен всеобщата омраза към държавните служители е много странна. Значи, ако работиш държавна работа не само си мързелив и прост, но и заслужаваш да те уволнят. Не защото нещо си направил напреки, а защото работиш такава работа. Трябва хората които искренно го искат това да го уволнят ей така без причина и да видим колко ще им хареса.

То си става постепенно намаляването на щата. В бившия ми отдел има няколко свободни бройки, имат много работа, наистина много, и търсят хора. Обаче за такава заплата на никого не му се започва.

Преди време бях в бюрото по труда, тези хора едва смогваха, при неприятни условия за хиляда лева....