На море в Гърция 2025 - III

[/spoiler]
Това с подробни описания на лист го усвоих от истанбулската тема, където отдава списваш там🙂
Много си е удобно да си научил къде отиваш







Сега за разстоянието, колко е близо по принцип от коментари, не мисля така. Просто се настройва човек за пътуване, когато - тогава.
Ако се тръгва от Кърджали, Гоце Делчев разстоянието се скъсява, иначе си е път.

Имаме един зевзек в компанията все обяснява как бръмва и отива и като го питах как бързо стига, почва да ми мрънка как гръцкото море е през Каспичан.

От Пловдив не ми се видя сравнително близо, има си едни 3,5 - 4 часа път до най-близкото Керамоти
Наши близки в сезона през Хасково бяха попаднали на задръстване заради тировете, които гонят турската граница и 5 часа бяха пътували

Ние сега минахме през Кърджали, завоите не ги усетихме, пътя беше спокоен - там почивка, кафета, закуски...
После до Маказа си има едни около 45 км, хубав е пътя, но не прав.

На влизане в Гърция до качване на магистралата се кара около 22км, там всички едва пъплят, няма бясни засечки и бибитки. Тук след серията тунели на плаца ни спря гранична полиция, вече писах отатък.

После имаме 70км магистрала, като се слезе от нея на Хрисуполи междуселския път е около 15км до Керамоти
Вече Тасос е разчетен около още час.

Наблюдавах към момента, че има начин на пребиваване и почивка за всеки вкус.
За евтино - не е, нормални европейски цени
Като цяло го определям различен тип почивка, която всеки сам трябва да усети. Не бих препоръчвала специално при раздумка, някой хора си представят, че ще наемат апартамент за 50 евро, ще ядат двойни порции и ще плащат половин цена

Да се включа и аз с моето първо море в Гърция. Ясно си спомням хотела "Олимпик Козма" в Ханиоти, Касадра . За голямо наше щастие се оказахме с дублирана резервация, затова ни настаниха в едни вили. Вярно далече бяхме от плажа и олинклузива, но хич и не съжалявахме. Това ни беше първото и последно пътуване в Гърция с олинклузив изхранване. Годината , ах годината трябва да е била 2009-2010 (Редактирам се, годината е била 2008). Ще поровя довечера в компютърния архив и ще кача и снимки.

Макар и да не съм от редовно пишещите в темата, съм благодарна, че я има и че благодарение на вас съм открила невероятни места и съм натрупала безценни спомени. Първото ни ходене беше през 2012 в Сарти, спомням си как четях и проучвах в стремежа да изберем най-доброто. Спомням си и как като прекосихме границата с колата имах чувството, че излизаме в открито море От тогава сме пропуснали само две години покрай Ковида, но много бързо се върнахме отново към Гърция.
Били сме в къщи за гости, с кемпер и на къмпинг на палатка. Обикалянето из различни плажове, откривателството и най-вече усещането за свобода и простор не могат да се заменят с нищо друго. Тази година ни се развали колата малко след като пристигнахме в къмпинг Сикя на Пелион и се наложи да стоим на едно място 6 дни и да ходим само на двата близки плажа пеша. Ами.. не е същото. Веднага щом се оправи колата се грабнахме до източния бряг, припомних си колко са стръмни завоите и виражите. После ходихме на юг и минахме през Агия Кириаки, където едвам успяхме да се проврем през уличките.
Преди години с GPS имахме много забавно преживяване. Първо бяхме на Лефкада и ходихме на плаж по един черен път, който беше буквално изсечен в скалата, нямаше никакво място за разминаване и се молехме да не дойде някой насреща. Но естествено дойде. Беше един местен чичо и докато се чудехме как ще се разминем, той тръгна назад и отби на някакво място, от което ми се изправи косата... След това тръгнахме за Кефалония с ферибота, пристигнахме към 5 часа и решихме, че няма да минаваме по никакви черни пътища на път за къщата, където сме отседнали. Обаче имаше свлачище и нямаше как да минем по главния път, GPS-ът постоянно ни караше да се отклоним по черен път, а ние стоически всеки път избирахме асфалта, докато накрая вече нямахме избор. И стоим си в тъмното насред нищото и аз вече почвам сериозно да се психирам, и чувам звънчета. Беше направо сюрреалистично, докато не осъзнах, че са козички. Не знаех, че на Кефалония си ги оставят свободно да се разхождат през нощта. В крайна сметка минахме по черния път и стигнахме благополучно.

О, и нас навигацията за Паралия Дионисиу искаше да ни отклони бая рано от магистралата AD Неа Муданя (и съответната отбивка), за да ни прекара през разни селца и маслинови насаждения, но аз бях проучила пътя през Гугъл карти и не й се дадох. Та си карахме по царския път и само вече последните малко километри е път доста приличен през маслинови насаждения, но не както искаше да ни забута по черни пътища.

На връщане пък искаше да набута пак по неясни пътища, но си знаехме царския път.

Скоро четох някъде, че едно семейство през нощите навигацията ги закарала нейде до гръцката граница (но не официална) из Родопите, вместо на Калотина......та ги спасявали полицаи, щото се забили по средата на нищото в гората.

Моето първо посещение в Гърция беше през август 2008г. за еднодневен плаж на Неа Врасна. Помня фрапето, по-едрия пясък (изобщо не помня къде точно сме били) и ... Лидл.. 😂 Години след това не исках и да чуя за Гърция. Не че е било кофти преживяване, просто не видях тогава нещо уау .До второто ми посещание през 2023 г. на о. Родос. Реално Родос беше моя първи истински досег. ♥️ И сега е.. толкова много места искам да посетя, а толкова малко време има.

Мислих, че само ние имаме проблем с навигацията, но явно не е само при нас Какви ли не настройки правихме, и винаги ни вкарва по черните пътища, дори и в България.

По въпроса - първото ни семейно море в Гърция беше през 2021 в Керамоти. Оттогава все там си ходим, ние сме традиционалисти Не обичаме да пътуваме надалеч, а и поради медицински причини мъжът ми не може да прекарва часове в колата, затова гледаме възможно най-близко.
Иначе на организирани почивки сме ходили на Лефкада, Пефкохори, Катерини, Кавала.
За догодина обмисляме Кипър.

Сефтето ми в Гърция беше в Порто Карас, Ситония през 2007. Тогава работех като детегледачка, та може да се каже, че пътуването ми беше служебно, но с екстри. Още тогава се запазваха шезлонги с кърпи и то далеч не от българи. Първата ни семейна почивка беше в Корфу, две години по-късно. Тогава тъкмо бяха пуснали Егнатия Одос, нямаше още толове, но пък имаше ограничения, които спазвахме супер стриктно, наплашени от гръцките глоби. В тунелите движението беше двупосочно и в най-дългия (по спомен 4км и нещо), направихме впечатляваща опашка, но никой не ни притесни по никакъв начин. Пътувахме с едно дърто поло, 1.1 мотор, двувратка, без климатик, но бяхме млади и безгрижни и, както е присъщо за тая възраст, морето ни беше до колене. По въпроса за навигацията- аз го играех такава. На корфу трябваше да отидем от Св. Георги(североизточният) до Палеокастрица. Не само, че не уцелих крайбрежната, но и навигирах шофьора толкова умело в планината, че в един момент след някакво село, асвфалтовият път просто свърши и продължи като черен в гората. Та не падам по-долу от днешните заблуждаващи технологии.
Понеже имаме рода в Гоце Делчев и често отскачахме до Неа Перамос за еднодневни плажове, помня, че по това време, на така известният вече Амолофи, бяхме шепа хора, а по обяд повечето компании събираха шезлонгите, вадеха кифтаците и кебапчетата, режеха салатата и се подкарваха със сочни наздравици. Постепенно забраниха тези вакханалии, после носенето изобщо на хладилни чанти и накрая Северна Гърция еволюира до това, което е в момента.

Хаха,леле къде ме върна. Точно в момента дундуркам внука на Кедродасос. Кефффф. "Тийнейджърката" е майка му и се плацика в морето. Но бих взела онзи хубав рус тийнейджър, колко му е.

Първото ходене в Гърция беше 1995 до Атина. Така и не успях да харесам този град. Втори опит беше 2009 за концерта на ACDC. Със зор успях да закарам съпружието за един ден до Аспровалта пак 2009. После няколко години ми отне да го убедя да повторим. След две лета на Халкидики,открихме Евия,и вече не иска да чуе за Халкидики. После постепенно го свикнах,че си струва да дадем повече от 20 евро за ферибот 😜 И сега вече само пита накъде да карам? Вече трета година успяваме да отделим целия септември за любимата Гърция,и пак не ни стига.

Ау, добре че написахте за Родос. Ами да - реално това беше първата ми Гърция, макар и за 1 ден от Мармарис през 2005. Тогава бях сама с една колежка на почивка в Мармарис. Супер екзотика ми се стори този о. Родос и жалко, че още не намирам време да го посетя за почивка.

Моята баба е от село в Гърция и можехме да ходим още преди отварянето на границите с някакъв документ.
Тогава плажовете бяха спокойни и улиците китни със закуми, маслинови дръвчета и бадеми.
Първото ми море там беше като дете на Кале Чифлик (сега Неа Перамос). Гъркините не работеха, а мъжете се прибираха в 15.00 часа и всички сядахме на масата.

Вие сте готови да преминете на следващо ниво вече, ми се струва! Аз още се каня за този един месец, но не можем да го постигнем.

Ако добавиш "проклет", към "хубав и рус", и все още го искаш, може да я финализираме тая сделка най-накрая


zvаnchе-то е виновна за пътуването в миналото, тя извади стари линкове от килера

На мен пък ми стана тъжно, защото видях, че Шани е коментирала в първата тема на Звънче.

2008 година се оказа първото море в Гърция, месец юли
Качеството на снимките не е добро, но спомените в главата ми са ярки и до ден днешен



Добавям и едно Керамоти от 2014 - такова каквото вече не е, сега на това място има няколко бийч бара с много атрации във водата

Първото ни море в Гърция беше през 2007г. и по- точно Атина и околностите.
Никога не бях виждала такъв цвят море, толкова огромни плажове и толкова безлюдни, въпреки че беше август.
Ходехме по плажове, които бяха с трева и палми на метри от водата.
Бях впечатлена от всичко и много ми хареса.
След това покрай децата като бяха по- малко не сме ходили често. Но от няколко години не сме пропускали, понякога и повече от веднъж в годината 🙂

И мен това, който най-много ми хареса в Атина, наред с Акропола и другите древни останки бяха именно пясъчните плажове с палми край тях. Много малко столици в Европа имат такова съчетание, да не кажа, че може и да е уникална.

А аз имам въпрос за Солун. Не знам дали пиша в правилната тема, но се надявам да не е проблем, че ще питам тук!

Иска ми се да отскокнем на еднодневна организирана екскурзия до Солун с автобус, защото предния път не успяхме да влезем в църквата Св. Димитър и крепостта. Тогава на визита там беше Мицотакис и беше пълна лудница, сега искаме да отидем през октомври, но за един ден, само за да видим църквата отвътре и крепостта.

Коя агенция бихте препоръчали за еднодневно посещение?
До колкото виждам изборът ни е между Лукс Травел и Глобъл тур. Имате ли мнения и отзиви за тях? Благодаря предварително!