Странни отношения

А добре, понеже не разбрах – обсъждали ли сте изобщо тази тема помежду си? В смисъл – аз ще работя, ти ще учиш, и как ще се разпределят нещата? Говорили ли сте и за това, че се чувстваш недооценен? Понякога човек има усещането, че дава повече, отколкото получава, но това невинаги е реално така – може и да е просто възприятие. Важно е да има открит разговор, защото само така ще се изясни дали наистина има дисбаланс или просто липса на комуникация.

Не се знае. Може да ѝ се услади свободата.

И аз питам, защо си мислиш, че не го оценява? Думите ѝ по-скоро звучат като похвала, отколкото като омаловажаване.

Всъщност посочената услуга (чистене, индивидуално готвене, пране, гладене), за която очевидно има време, възлиза на над 2500 месечно и то в най-лошия случай. Същото, което прави може да го върши в чужд дом и да не се налага да ѝ "решаваш проблемите". Но теб май не те устройва.

Пишеш, че искаш да чуеш нашето мнение. Затова отговаряме, не защото нещо ни е наранило. В първия пост въобще не споменаваше за това кой колко време има, основната причина, която посочваш е, че не ти е комфортно да участваш в домакинството. Е, че то и на мен не ми е комфортно но отдавна не съм капризен тийн, държа се като възрастен човек и не прехвърлям всичко на гърба на мъжа ми.

BasilA, не иска. Вече е имал такава връзка, не му харесва...

Родителството е най-отговорната задача. Всичко преди него, не винаги, но в повечето случаи е много важен показател за това какъв родител ще бъде човек. Мъж, който смята, че с пари може да си откупи лична отговорност, не бих избрала за баща на детето си. Защото на печката може да ѝ е все тая кой ще я използва, но на детето не. Грижили сме се рамо до рамо физически с мъжа ми за детето ни. И двамата сме си благодарили един на друг за това, и дъщеря ни, когато порасна, ни благодари доста често. Защото е виждала колко тъга и неприятни последствия носи игнорирането от страна на родител (без значение от пола), който само телом е до децата си, уверен, че финансовото обезпечаване и малко игра е достъчно.

Mlsto1, чел ли си "Степфордските съпруги"? Те са винаги усмихнати, благодарни и на разположение за нуждите на мъжа. Няма да ги чуеш да споделят за проблеми.

И последен въпрос - как виждаш бъдещето напред? Без значение с тази или друга жена. Вече е дипломирана, още нямате деца или са големи, тя също работи на пълен работен ден, харесва работата си. Пак ли очакваш да поема всичко х 2, само защото не ти е комфортно да се грижиш за собствения си дом, дрехи, храна?

А добре, понеже не разбрах – обсъждали ли сте изобщо тази тема помежду си? В смисъл – аз ще работя, ти ще учиш, и как ще се разпределят нещата? Говорили ли сте и за това, че се чувстваш недооценен? Понякога човек има усещането, че дава повече, отколкото получава, но това невинаги е реално така – може и да е просто възприятие. Важно е да има открит разговор, защото само така ще се изясни дали наистина има дисбаланс или просто липса на комуникация.
[/quote]

Някой от темите са коментирани, други не са. Но да кажем когато е записвала университета, защото ние сме заедно от когато тя завършваше, от моя страна съм и казал да запише това което иска, което мисли, че ще е прави щастлива и че от моя странна има пълната подкрепа като партньор във всеки един аспект.
Не съм израснал в семейство с типичните финансови проблеми, обиди над колеги, оплаквания от колеги и оплакване за неспоуките, дал съм и кураж за да може и тя да живее живота си като достоен човек и в годините да има самочувствието, че е полезна и може да направи това което иска. Но така да го кажа, когато е записвала университета и за двамата е било ясно, че не може да се справи с ресурсите осигурени от нейното семейство, не сме водили тогава в тази тема по задълбочен разговор, защото мисля, че би било обидно и омаловажаващо към нея. Относно домакинските задължения разговор е воден и за нея не е било проблем, тя е искала да го прави, не съм от мъжете, които се прибират и очакват жена им след работа да тяхна робиня, да има сложена вечеря и ракия. Но тук мисля, че всяка двойка преценя най-доброто за тях и ако е окей за двамата си е тяхно решение.
----------Отговор
И последен въпрос - как виждаш бъдещето напред? Без значение с тази или друга жена. Вече е дипломирана, още нямате деца или са големи, тя също работи на пълен работен ден, харесва работата си. Пак ли очакваш да поема всичко х 2, само защото не ти е комфортно да се грижиш за собствения си дом, дрехи, храна?
- Разбира се, че не очаквам. Мисля, че в такава ситуация, които се е прибрал започва да върши нещата вкъщи и когато другия се прибере му помага, мисля, че е напълно нормално дори да работя по 16часа на ден и жена ми гледа детето вкъщи, след като се прибера да взема детето, да му отделя нужното внимание, тя да има време да направи нещо женско за себе си или когато почивам да не се оплаквам, че само днес почивам, ами да обърна време на детето и тя като нормален човек да иде със свойте приятелки на кафе, на мол или където за нея би било разтоварващо. За мен жената не е съвременна робиня, пак го казвам. Мисля, че отношенията са партньорство, един друг да се допълвате и да си помагате дните ви да са по лесни и по щастливи.

Може би трябва да си намериш такъв тип жена, която да ти се възхищава, да те цени и да те подкрепя. Да общува във връзка по начина, по който искаш.

Или трябва ясно да ѝ кажеш какво за теб е хубава връзка и добри взаимоотношения между партньори и какво очакваш. Ако обаче тези неща не ѝ идват отвътре, просто я освободи.
Има неудовлетвореност от връзката ви и тя ще става само по-голяма и накрая  пропаст.

Някой от темите са коментирани, други не са. Но да кажем когато е записвала университета, защото ние сме заедно от когато тя завършваше, от моя страна съм и казал да запише това което иска, което мисли, че ще е прави щастлива и че от моя странна има пълната подкрепа като партньор във всеки един аспект.
Не съм израснал в семейство с типичните финансови проблеми, обиди над колеги, оплаквания от колеги и оплакване за неспоуките, дал съм и кураж за да може и тя да живее живота си като достоен човек и в годините да има самочувствието, че е полезна и може да направи това което иска. Но така да го кажа, когато е записвала университета и за двамата е било ясно, че не може да се справи с ресурсите осигурени от нейното семейство, не сме водили тогава в тази тема по задълбочен разговор, защото мисля, че би било обидно и омаловажаващо към нея. Относно домакинските задължения разговор е воден и за нея не е било проблем, тя е искала да го прави, не съм от мъжете, които се прибират и очакват жена им след работа да тяхна робиня, да има сложена вечеря и ракия. Но тук мисля, че всяка двойка преценя най-доброто за тях и ако е окей за двамата си е тяхно решение.
[/quote]

Добре, да разбирам ли правилно – тя няма собствени доходи и разчита изцяло на теб? Ти си финансово стабилен и това не ти създава затруднения. Тя е домакиня, освен че е и студентка. Има жени, на които им доставя удоволствие да са домакини – не искат да работят, а предпочитат да се грижат за дома и семейството. Такава ли е ситуацията при вас? Защото не мога да разбера точно къде е проблемът.

Да ти хвърля и моите 2 стотинки по темата.

Каквото виждаш, това е! Ако искаш да опитваш , да се надяваш ,че тя седне и ще си направи ретроспекция на живота и ще започне да те цени ....сигурно ще стане ама като е начука живота.В момента ти и осигуряваш целият комфорт на света и очакваш тя да се сети ..е да де ама явно не е толкова балама, и ти се дразниш.Ако искаш да се бориш, да е спасяваш и там други геройства .....давай.
И не е проблема в нея.....вие не само не сте в една писта .......вие сте в различни състезание.
Сега теб ....ако очакваш да си хванеш 22 годишно гадже , да си го отгледаш, оформиш,  презвъзпиташ .....и тя да стои милата и да ти се кланя , какъв бог си и как си е измъкнал от блатото....Тц, в реалността това не се случва баш така.

Нито ти , нито тя е  винова .....но аз в тази тема оставам с впечатлението ,че ти ревеш защото даваш и очакваш нещо и понеже това, което получаваш не отговаря на твоите представи се чувстваш неодоценен и бушуваш....Еми толкова си може девойката , толкова прави...ти къде бля?

Добре, да разбирам ли правилно – тя няма собствени доходи и разчита изцяло на теб? Ти си финансово стабилен и това не ти създава затруднения. Тя е домакиня, освен че е и студентка. Има жени, на които им доставя удоволствие да са домакини – не искат да работят, а предпочитат да се грижат за дома и семейството. Такава ли е ситуацията при вас? Защото не мога да разбера точно къде е проблемът.
[/quote]

Въпрос №1:Има собствени доходи от стажа около 500 лева на месец, който харчи за себе си или спестява за да има.
Въпрос №2: Да това да е издържам за мен не е проблем, със сигурност работя повече, чувствам се по изморен психически, защото знам, че друг човек също разчита на мен и ако допусна някъде грешка ще рефлектира над двамата. Но знам, че за мен това е една добра тренировка по изграждане на дисциплина за да може когато имам семейство, деца и жена в майчинство да им подсигуря всичко нужно. На нея домакинската работа не и е проблем и е от хората, които готвенето ги разтоварва психически, да го наречем като хоби. Аз също много се разтоварвам като готвя и се случва да го направя аз или заедно, но спрямо работата ми просто нямам техническото време.


-------
Не ми харесва факта, че тя си мисли, че моя труд е много по лек от този на баща и или майка и. Тя казва на теб ти е лесно, ти си знаеш нещата, аз трябва да им помагам на тях с насоки, да ги моля да работят и т.н, но извинявам се мен в дългосрочен план ме притеснява, че те биха като пиявици. Като човек, които печели от години най-малкото ми притеснение е, че могат да закъсат за хиляди лева, притеснява ме, че цялата тази пумия трови отношенията. Някак си просто да кажем тя вижда завършения продукт в мен, които живее добре, отговорен е и се труди, не е видяла момента когато съм си броял стотинките и съм вървял пеша за да не платя автобуса. Да няма кой да ти каже евала, изобра всеки сам си го прави, но е обидно да ти казват на теб ти е лесно, а ти да се чупиш от работа.

На различни етапи сте в живота, а и тя очевидно не е достатъчно зряла за теб.
А и това постоянно мрънкане и оплакване си е маниер на определен тип хора и семейства. Ако не свикнеш, ще те дразни все повече.

Хайде пак

Кажи с 2 думи какво искаш или огради верното

1.Искаш да те уважава?
2.Искаш да мисли,  действа и чувства като теб?
3.Искаш като и кажеш нещо и тя да  приема всичко за правилно (аз не отричам ,че ти си прав , но срещу теб има друг човек)
4.Искаш ....допиши

Тук не е проблемът кой колко изкарва, а че той иска друг модел на връзка. Такава, която тя не е виждала в родното си семейство.

Също така е млада и не е усетила той какво очаква и копнее,  за да се чувства обгрижван и обичан.
Може пък той да е имал хубав пример на семейство и да очаква същото, но тя не познава този модел.
Според мен, човек ако иска може да се научи.
Но трябва да се общува честно.

Имам собствен бизнес, не е ИТ сферата, но съм в сходна ниша - онлайн търговия. Като имай предвид 10к съм ги дал като средно от 12 месеца, напълно ясно е в бизнеса, че месец с месец еднакви няма. Да харесвам 6-7 години по млади момичета от мен, не мисля, че това е проблем и не мисля, че би трябвало момиче на 20-22 години да е неадекватно и да не знае какво иска. Може би тук наистина е въпрос на възпитание, има адекватни хора още от 16 годишни и такива дето до последния си дъх не знаят къде се намират.

--------Тук не е проблемът кой колко изкарва, а че той иска друг модел на връзка. Такава, която тя не е виждала в родното си семейство.
- Да, но е доста кофти да кажа на човек виж това не е правилния пример, това е правилния, опитвал съм, но има граница която ако прекрача е натрапчиво и обидно за отсрещния човек. Мисля, че просто натурално ще дойде момент в които ще ми писне цялото нещо и ще прекратя отношенията. Няма как да променя човек изцяло, не мисля, че е редно нито да го правя, нито да обиждам семейството му. Горе няколко човека го казаха, всеки спрямо чергата си и тук не визирам нито финанси нито нищо, има семейства с ниски доходи, но много чест и дават мило и драго за децата си. Има и такива, които могат да дадат, но не искат.

Да, има деца на насилници и алкохолици, които капка алкохол не слагат в устата си. Моят баща и сестра му са такива, но!!!!! Отгледани са от майка им, която е напуснала бащата още при първия жесток побой, както и вуйчо им и никога повече не са потърсили баща си. Знаят кой е, виждали са го на улицата и са го подминавали. Баща ми с пръст не ме е пипвал и даже не ми е повишавал тон. Никога. Те са обърнали гръб, веднъж завинаги. Твоята приятелка контактува редовно с майка си и баща си. За брата нищо не казваш. Той успял ли е в живота? Има ли семейство и как се държи с тях?

Твоята приятелка може да успее кариерно, имотно, финансово, но не мисля, че може да даде на дете семейните връзки, от които то се нуждае. На нейно място не бих се хвърляха да създавам семейства и деца.

Познавам хора от среда като нейната. Заминали са далеч, в чужбина и са си уредили приличен живот  Гледат си децата, пътуват, но когато се върнат в България, отсядат в хотел. Семействата им не са виждали децата им. Някои прибраха овдовелите си майки след десетилетия.

Не е само в семейството проблема, а в това, че тя не само не е отхвърлила модела, ами и вре проблемите им във връзката ви. Ако се оплакваше на приятелки и ти не ги чуваше, нито виждаше, щеше да е различно.

Прекалената близост и контакти с тях са огромен проблем, още повече  тебе това вече тв чопли.

Тя няма да се промени. Семейството и няма да се промени. Causa perduta.

Чудесно, Mlsto, но сякаш е по-удачно точно сега да инвестираш и реинвестираш в бизнеса си, а старлетките да са на по-заден план, без да им се обясняваш много. Излизаш, джентълмен си, ч***ш ги здраво, и с тази, с която ти е най - добре, като жена и човек, с нея градиш нещо.

Вярвай ми имаш много време за всичко, като с годините и възмъжаването ще имаш още по-голям избор от качествени жени, защото тези в 20-те си ги надраснал, а тези в 30-те са ти леко каки.

Въпрос №1:Има собствени доходи от стажа около 500 лева на месец, който харчи за себе си или спестява за да има.
Въпрос №2: Да това да е издържам за мен не е проблем, със сигурност работя повече, чувствам се по изморен психически, защото знам, че друг човек също разчита на мен и ако допусна някъде грешка ще рефлектира над двамата. Но знам, че за мен това е една добра тренировка по изграждане на дисциплина за да може когато имам семейство, деца и жена в майчинство да им подсигуря всичко нужно. На нея домакинската работа не и е проблем и е от хората, които готвенето ги разтоварва психически, да го наречем като хоби. Аз също много се разтоварвам като готвя и се случва да го направя аз или заедно, но спрямо работата ми просто нямам техническото време.


-------
Не ми харесва факта, че тя си мисли, че моя труд е много по лек от този на баща и или майка и. Тя казва на теб ти е лесно, ти си знаеш нещата, аз трябва да им помагам на тях с насоки, да ги моля да работят и т.н, но извинявам се мен в дългосрочен план ме притеснява, че те биха като пиявици. Като човек, които печели от години най-малкото ми притеснение е, че могат да закъсат за хиляди лева, притеснява ме, че цялата тази пумия трови отношенията. Някак си просто да кажем тя вижда завършения продукт в мен, които живее добре, отговорен е и се труди, не е видяла момента когато съм си броял стотинките и съм вървял пеша за да не платя автобуса. Да няма кой да ти каже евала, изобра всеки сам си го прави, но е обидно да ти казват на теб ти е лесно, а ти да се чупиш от работа.
[/quote]

Тя изобщо не плаща нищо ли? Къде живеете – в твое жилище? Можеш ли в момента да наречеш това „семейство“? Хубаво е, че отчиташ, че когато имаш жена в майчинство, именно ти трябва да си човекът с главния доход, предвид колко малко е майчинството в България.

Но тя сравнява твоето натоварване с това на родителите си и ги оплаква. Искала ли ти е пари, за да им помага?

Разбирам напълно притеснението ти за „пиявиците“ родители – свекървата ми беше абсолютно същата. И при нас тровеше отношенията с мъжа ми, докато аз най-накрая не поставих ясни граници. Търпях почти година безкрайни глупости и наглости, докато не казах твърдо „дотук“. Така че – граници, и държиш те да се уважават.

А за очакването да ти казва „евала“ – честно казано, според мен не трябва да разчиташ на това. Аз не очаквам мъжът ми да ми казва „евала, че роди детето“, както и той не очаква аз да му казвам „евала, че изкарва повече пари“. Това „евала“ се изразява по друг начин – чрез грижата един за друг.

Например, когато съм болна, той си взима хоум офис, гледа детето, приготвя ми храна, напомня ми да пия вода и лекарства. Аз пък, когато той е претоварен от работа, поемам повече от домакинството, оставям му време да си почине, масажирам го, изненадвам го с нещо, което обича да яде, или просто му осигурявам спокойствие. Това за мен е истинското „евала“ – в делата, не в думите. Вие не правите ли такива неща един за друг?

В първия пост друго казваш. Огромна промяна само за няколко часа...

Не е нормално да работиш по 16 часа на ден, освен инцидентно. Ако искаш да имаш семейство, деца и здраве, за да им се радваш, наемаш още един човек и си правиш нормален работен ден.

Много лично приемаш нещата. Базирайки се на описанието, което ти самият даде на родителите ѝ, тези нейни думи по-скоро ги тълкувам като - ти си умен и затова се справяш лесно. Те са по-ограничени и имат нужда от насоки.

За останалото - хората са различни, някои споделят повече, други предпочитат да не го правят. Може и да нямате общи теми за разговор и затова да запълва тишината с оплаквания за семейството си. Може и да си е от хората, които вечно се оплакват. Може и да е от онези, които никога не късат пъпната връв и жената/мъжа вървят в комплет с цялата рода. Виновни няма, просто сте различни. И ако всичко написано е вярно, си прав да се притесняваш. Ако смяташ, че разминаването в характерите, възпитанието, принципите ви е прекалено голямо и би довело до проблем в бъдеще, може би не е добра идея да задълбочавате отношенията. Изчакай малко, обсъдете въпросите, които те вълнуват и виж дали има надежда.