Моя колежка/ не е свекърва/ обожава голямото внуче, малкото не го харесваше още преди да се роди. Активно помага на дъщеря си в отглеждането на децата. Тя никога не е крила, че любимото внуче е голямото. Двете деца са родени в през юли, обикновено по това време са на морето. Колежката винаги ходи в къщата на морето за рождения ден на голямото внуче. Все не успява да отиде 10 дни по-рано. Носи подаръци за двете деца, но по-скъпия подарък е за любимото внуче.
- Публикувана: 16 авг. 2025, 21:56 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2025, 09:55 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 167
Да не би едното дете да е кръстено на нея, а другото не,
Не. Нито едното, нито другото.
Янтра, децата искат да ходят там, аз нямам нищо против. Последният път, когато тя нападна вербално дъщеря ми беше на първи юни, детето се разстрои, аз пред сина ѝ щях да я удуша. Развиках ѝ се, а бяхме на обществено място.
А синът и, бащата на децата, какво казва?
И той като нея, макар че не толкова. Когато му говоря да е балансиран между двете деца, се вслушва. Иначе те започват да си мислят, че обичаме другия повече.
Извинявай, но като ти гледам лентичките... Ти имаш само дъщеря (съкровището на мама и тати), синът къде е?
И се питам – а дали ти не делиш децата, дали не толерираш повече дъщеря си, а останалите – мъжът ти и свекърва ти, да се опитват да балансират?
Привет, момичета.
Чета ви от време навреме. Чела съм ви и в миналото, но към днешна дата настроението в темата е много по-толерантно. Поздравявам ви!
Ето ви нещо за усмивка. Дано не предизвикам напрежение.
Желая ви хубав ден!
Чета ви от време навреме. Чела съм ви и в миналото, но към днешна дата настроението в темата е много по-толерантно. Поздравявам ви!
Ето ви нещо за усмивка. Дано не предизвикам напрежение.
Желая ви хубав ден!
Скрит текст:
Кво става, комшийке, каква беше тая патърдия у вас?
Гледам снаха ти излезе, един куфар влачи. На почивка ли ще ходят?
- Ох, не ма питай, како Динке, не ма питай! То снаха като снаха ли е?
Вчера дойде, дето са вика, и са разпорежда!
Какво не й е угодно, ма како Динке?
Цял етаж имат, като по списание правен.
Събу са и влезе, дето са вика.
И пак недоволна!
Не щяла аз да влизам и да им чиста.
Ами като тя не може , аз кво да права?
По раклата цял пръст прах, да пишеш по нея!
Рекла ,че искала да са заключва.
Па как може така?
У мойта къща ключ да нямам!
Ми тя квато е, ша забрави ютията включена, пожар ша стане.
Аз затова са качвам, да не ми е малко работата?
Качвам са оня ден, къпала са.
Ни избърсала плочките, мухъл ша са завъди!
Чашата от кафето не си измила.
Измих я аз, пак недоволна.
Спалнята седи неоправена, само по чаршафи.
Така било модерно, вика.
Аз за кво сума ти кувертюри съм накупила?
То я мързи да метне една отгоре, пък уста голяма.
Искала да са гледа красотата на чаршафите!
Снощи пък са разбесня, че щерката й обличала дрехите.
Харесало си детето една рокла, ма нали снахата глистава, пък щерката всичко си има, скъсала са по шева малко.
Като са развика!
-Ти- вика- утре и гащите ша ми облечеш!
То па едни гащи, две връвчици и една тантела между тях!
Да та е срам да ги проснеш на тела.
Гримовете й барала, нехигиенично било.
Щерката да не е крастава, ма како Динке?
Лоша жена, урсуз!
Тая сутрин пък са ядосала, че синът са съгласи с парите от сватбата кола да купи на сестра си.
Ми сестра му е, бива ли ?
Егоист жена, како Динке, егоист!
-Ти- вика- мамин златен, що са жениш? Да си беше седял ерген, па да издържаш фамилията си.
Щото синът половината заплата на нас я дава.
Мойта пенсия малка, не стига.
Моя го знаеш, квото изчука, изпука.
Да работела щерката!
Ми кво да работи, ма како Динке?
Тя за учителка учи,детето.
Един срок работи, нерви получи.
То това сега деца ли са?
Зверове!
Всеки ден разревана са прибираше.
Аз да не съм я намерила на пътя?
Ох, не стига, че тя я запозна с батко си, нали беха колежки.
Как тя можела да работи, а щерката не можела?
Ми тя лоша, децата от сянката и треперат!
Па мойта кротка, кротка, чак на простотия я избива!
Ти къде бе, сине майчин, си повлякъл тоя куфар?
Как така при жена си ша одиш?
Глей го, ма како Динке, глей къв мухльо съм родила!
Да тича подир оная!
Ми за нас помисли ли , бре?
Как така няма да дадеш пари за кола на сестра си?
Недей така, мама, той нейният Петко ша я зареже.
Кво ша прави, стара мома ли да стои?
Как не та интересува?
Ква квартира ша плащаш, ние за кой я сторихме тая къща?
А, не сме та питали!
Боже, жива да не бях!
Аз живота си за теб дадох, бре, неблагодарнико!
Ох, какво ми дойде на главата, како Динке, какво!
Таня Арабова
Гледам снаха ти излезе, един куфар влачи. На почивка ли ще ходят?
- Ох, не ма питай, како Динке, не ма питай! То снаха като снаха ли е?
Вчера дойде, дето са вика, и са разпорежда!
Какво не й е угодно, ма како Динке?
Цял етаж имат, като по списание правен.
Събу са и влезе, дето са вика.
И пак недоволна!
Не щяла аз да влизам и да им чиста.
Ами като тя не може , аз кво да права?
По раклата цял пръст прах, да пишеш по нея!
Рекла ,че искала да са заключва.
Па как може така?
У мойта къща ключ да нямам!
Ми тя квато е, ша забрави ютията включена, пожар ша стане.
Аз затова са качвам, да не ми е малко работата?
Качвам са оня ден, къпала са.
Ни избърсала плочките, мухъл ша са завъди!
Чашата от кафето не си измила.
Измих я аз, пак недоволна.
Спалнята седи неоправена, само по чаршафи.
Така било модерно, вика.
Аз за кво сума ти кувертюри съм накупила?
То я мързи да метне една отгоре, пък уста голяма.
Искала да са гледа красотата на чаршафите!
Снощи пък са разбесня, че щерката й обличала дрехите.
Харесало си детето една рокла, ма нали снахата глистава, пък щерката всичко си има, скъсала са по шева малко.
Като са развика!
-Ти- вика- утре и гащите ша ми облечеш!
То па едни гащи, две връвчици и една тантела между тях!
Да та е срам да ги проснеш на тела.
Гримовете й барала, нехигиенично било.
Щерката да не е крастава, ма како Динке?
Лоша жена, урсуз!
Тая сутрин пък са ядосала, че синът са съгласи с парите от сватбата кола да купи на сестра си.
Ми сестра му е, бива ли ?
Егоист жена, како Динке, егоист!
-Ти- вика- мамин златен, що са жениш? Да си беше седял ерген, па да издържаш фамилията си.
Щото синът половината заплата на нас я дава.
Мойта пенсия малка, не стига.
Моя го знаеш, квото изчука, изпука.
Да работела щерката!
Ми кво да работи, ма како Динке?
Тя за учителка учи,детето.
Един срок работи, нерви получи.
То това сега деца ли са?
Зверове!
Всеки ден разревана са прибираше.
Аз да не съм я намерила на пътя?
Ох, не стига, че тя я запозна с батко си, нали беха колежки.
Как тя можела да работи, а щерката не можела?
Ми тя лоша, децата от сянката и треперат!
Па мойта кротка, кротка, чак на простотия я избива!
Ти къде бе, сине майчин, си повлякъл тоя куфар?
Как така при жена си ша одиш?
Глей го, ма како Динке, глей къв мухльо съм родила!
Да тича подир оная!
Ми за нас помисли ли , бре?
Как така няма да дадеш пари за кола на сестра си?
Недей така, мама, той нейният Петко ша я зареже.
Кво ша прави, стара мома ли да стои?
Как не та интересува?
Ква квартира ша плащаш, ние за кой я сторихме тая къща?
А, не сме та питали!
Боже, жива да не бях!
Аз живота си за теб дадох, бре, неблагодарнико!
Ох, какво ми дойде на главата, како Динке, какво!
Таня Арабова
А синът и, бащата на децата, какво казва?
И той като нея, макар че не толкова. Когато му говоря да е балансиран между двете деца, се вслушва. Иначе те започват да си мислят, че обичаме другия повече.
Извинявай, но като ти гледам лентичките... Ти имаш само дъщеря (съкровището на мама и тати), синът къде е?
И се питам – а дали ти не делиш децата, дали не толерираш повече дъщеря си, а останалите – мъжът ти и свекърва ти, да се опитват да балансират?
Ти по това дали имам лентичка за сина ми ли съдиш?
Честно казано съм забравила как се правят , а и откакто сайта промени настройките, вече не си виждам тия лентички, иначе бих направила и за сина си.
Винаги гледам да балансирам, когато двамата се карат. Никога не защитавам само единия или само другия. Щом има конфликт и двамата са виновни.
По-скоро дъщеря ми като по-голяма - от нея се очаква да отстъпи, макар че това с отстъпването изобщо не го разбирам. Аз на свеки изобщо не ѝ мълча. Казвам си ѝ всичко и директно забранявам да се намесва във взаимоотношенията между децата.
А мъжът ми е много горд и щастлив, че има и дъщеря и син. Още като бях
бременна с нея се интересуваше какво да ям, за да се развива бебето нормално и аз да нямам дефицити. Присъстваше на нейното раждане, после искаше и на раждането на сина ми да присъства, но не го пуснаха. Занимава се и с двамата много. Помага на дъщеря ни по математика, аз се занимавам с малкия. Непрекъснато говорим, обсъждаме темите на деня, баща им им обяснява колко е важно да учат, за да бъдат образовани и успешни. Купим ли нещо за едното дете, винаги гледаме да има нещо и за другото.
А мъжът ми е много горд и щастлив, че има и дъщеря и син. Още като бях
бременна с нея се интересуваше какво да ям, за да се развива бебето нормално и аз да нямам дефицити. Присъстваше на нейното раждане, после искаше и на раждането на сина ми да присъства, но не го пуснаха. Занимава се и с двамата много. Помага на дъщеря ни по математика, аз се занимавам с малкия. Непрекъснато говорим, обсъждаме темите на деня, баща им им обяснява колко е важно да учат, за да бъдат образовани и успешни. Купим ли нещо за едното дете, винаги гледаме да има нещо и за другото.
Но пак момчето е предпочитаното. Защо? Защото е по-малко или защото е момче?
Защото е по-малко. Но предпочитане от нас двамата към децата ни няма. Напоследък, дали от разговорите ни или сам се е осъзнал, мъжът ми е много по-нежен и внимателен към нея. Прави ѝ комплименти, гушкат се. Естествено и към сина ни е така.
Около мен всички родители на 2 или повече деца, било то големи или малки, ги делят. Колкото и да не си го признават, то си личи.
Донякъде разбирам, защото за мен детето ми (#1 и единствено за момента) е абсолютното съвършенство във всеки един аспект и е тотален masterpiece. Просто не виждам как бих създала #2 и би се доближило до него.
Само че затова не желая по никакъв начин повече деца, а ако някой ден вземе, че ми се прииска, ще ида на психолог да лекуваме това мислене. А не да карам детето ми да страда заради моите "прищевки" да родя още едно.
Не казвам, че е такъв случая с майката, но все си мисля, че фаворитизирането идва от родителите и после са останалите.
Аз бях винаги предпочитаното дете и внуче, докато не се появи #2 и рязко всички забравиха за досегашната си привързаност.
Онзи ден майка ми взела 2 бонбона - за детето и за сестра ми. За мен нямаше, била съм голяма, да съм си купувала. Да де, мога да си купя и 100 кутии, не е в това въпроса. Ама ходи обяснявай...
Донякъде разбирам, защото за мен детето ми (#1 и единствено за момента) е абсолютното съвършенство във всеки един аспект и е тотален masterpiece. Просто не виждам как бих създала #2 и би се доближило до него.
Само че затова не желая по никакъв начин повече деца, а ако някой ден вземе, че ми се прииска, ще ида на психолог да лекуваме това мислене. А не да карам детето ми да страда заради моите "прищевки" да родя още едно.
Не казвам, че е такъв случая с майката, но все си мисля, че фаворитизирането идва от родителите и после са останалите.
Аз бях винаги предпочитаното дете и внуче, докато не се появи #2 и рязко всички забравиха за досегашната си привързаност.
Онзи ден майка ми взела 2 бонбона - за детето и за сестра ми. За мен нямаше, била съм голяма, да съм си купувала. Да де, мога да си купя и 100 кутии, не е в това въпроса. Ама ходи обяснявай...