С какво ви дразнят свекървите? – 167

  • 34 718
  • 756
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 20 542
Ама какво значи наритани? Аз съм влагала в обучение, отглеждала съм и не мисля, че съм длъжна да го правя до живот.
И аз и мъжът ми сме хора и имаме нужди. В един момент децата трябва да пораснат и да не разчитат на нас. Разбира се, че в екстремни ситуации пак ще помагаме, но не намирам за нужно да им спестявам всяко усилие.

# 616
  • Мнения: 29 459
Аз не коментирам теб, най-малкото си нямам понятие какъв ти е семейният пейзаж. Коментирам мои наблюдения, реални, през годините, с различни семейства и конфигурации.

# 617
  • София
  • Мнения: 2 273
Моето мнение е, че на младите трябва да се помага, докато са млади. Тогава имат най-голяма нужда.
Не  разбирам  ситуацията да имаш възможност и да оставиш детето си да се зароби с 30 годишен кредит.

Съгласна съм. Аз самата 10 години съм живяла в апартамент, собственост на майка ми, с мъж включително, чак след детето се изнесохме, и то именно защото ни стана тясно. Но майка ми не ми го е прехвърляла никога, неин си е до ден-днешен. Драмата идва, ако детето каже "продайте го и ми дайте парите" (или го продаде сам/а, ако собствеността е негова). Тогава става малко кофти - да, родителят може да си държи точно на този имот, може да го иска за старини за живеене, или да се надява на пасивен доход от него, може много неща. Трудни са такива ситуации и прав/крив няма. 
Иначе аз също не бих оставила мое дете да се гърби с наеми и ипотеки с възпитателни цели. Друг въпрос, че три независими имота (в София) едва ли ще мога да им дам на тепсия, но бих направила каквото мога, за да им помогна, когато му дойде времето. От друга страна, ако имам (примерно) само един малък лично мой имот, на който да разчитам за доход на стари години или живеене, ако остана сама... И дъщеря ми тропне с крак - продай го, че искаме с моя да си вземем еди-какво си жилище... Ами доста ще се замисля. Първо, детето може да не е единствено и ненагледно (моите са три), второ - а останал сам, недай Боже болен и без собственост родител след някоя и друга година, това по-добре ли ще е за младите?

ПП. Как' Сийке, това за "през поколението" е много вярно, и моите наблюдения са такива.

# 618
  • София
  • Мнения: 20 542
Аз не коментирам теб, най-малкото си нямам понятие какъв ти е семейният пейзаж. Коментирам мои наблюдения, реални, през годините, с различни семейства и конфигурации.
Еми и да са вярни емпирично, не са ок тези практики. Водят до конфликти, недоволство и зависимост.

# 619
  • Мнения: 29 459
Именно.
В един момент, като се замислиш, родителите нямат правилен ход. В единия случай имаме егоисти, разчитащи цял живот някой друг да ги отглежда – първо родителите, после децата. Във втория пък отглеждат егоисти, които на свой ред разчитат цял живот някой да ги отглежда...
Истината е в златната среда – да помагаш, без да поднасяш на тепсия. Помагането да е в точния момент, така че да се превърне в трамплин, а не в окови.

# 620
  • София
  • Мнения: 20 542
Да, трябва да има мярка, но трудно се постига.
Аз писах по-напред за мъжа ми, който е относиително нормален и успешен, но мрънка, че за брат му е имало повече.
Аз съм страничен наблюдател и смятам, че не е прав и ми е странно, че не го е надживял.

# 621
  • Мнения: 24 676
Молих се за издържим да се изучат, да имат възможност за градеж на добър живот, да надградят .  Даряваха ми старите си дрехи и  обувки колеги , явно съм изглеждала супер. Болести ,смърт,  и няма край ... От къде бих могла да давам, дарявам , помагам, като на мен никой не  е давал, наследих  като останах сама като остров, дом.  Смотан, износен, беден, но покрив. Мога само да сложа маса за добре дошли, но за дърва се радвам на помощ, за спешни нужди - операция  , получих. Във времето  е. което дават - събирам   да дам на внуци  или да покрия дупки.
 Сега   състезание няма да правя ,не мога.
 Ще плащат ипотеки , заеми за развитие ,  няма как.
 Който е получил - да цени.

# 622
  • Мнения: 5 182
Да, това, че който е получил трябва да цени, е основополагащото. За жалост тези, на които е дадено, точно, защото получават всичко наготово, рядко оценяват наистина жеста.
То и в самата история това си пролича, като не харесали да е в еди кой си квартал, а искали в друг.

# 623
  • Мнения: 418
Помагане в точния момент - на теория най-правилното. На практика колко от нас имат зрелостта, смелостта и опита да улучат момента, баланса и степента на помагане? Кажете колко са го улучили, за да няма егоисти...
Зле звучи да си егоист, а всъщност означава да мислиш за себе си. Тук наблюдавам, че много хора мислят за себе си. Лошо ли е?

# 624
  • София
  • Мнения: 20 542
Еми ако не си зрял, няма как да отгледаш зрели хора, но има и обратното. Някои деца, на пук на кофти обстоятелства и родители стават свестни хора.

# 625
  • Мнения: 7 856
Аз също не бих карала дъщеря ми да си взима ипотека при налично жилище, но не виждам защо трябва да й го приписвам приживе та да влезем в тон дилеми за кого се омъжва и какво прави. Да си живеят там спокойно, а ако имат нужда от по-голямо жилище, все пак са двама и в работоспособна възраст - пускат малкото под наем да им помага с вноските, помагаме със самоучастие и ей ти решен проблема и детето е доста далече от натирено. Ние с ММ вече 9 години някъде плащаме ипотека и ей на, живи сме. 😀 Хем с нулева помощ.

# 626
  • Мнения: 4 066
По принцип е грехота до се дават грешни пари за лихви, ако може да не се дават.
Особено в България се дават двойно пари по този начин.
Аз не говоря ако жилището ще трябва после за живеене или да носи доход, но ако човек предполага че няма да опре до него и без това е намислил да го даде, то продажбата е по-добрият вариант, вместо да се харизват маса пари на банките.
Наемът от малко жилище в никакъв случай няма да превиши банковите лихви.
А и това "нека си живеят в него, аз няма да прехвърлям" е нож с две остриета.
Ремонтите кой ще покрива?
Ако се покриват ремонти на чуждо жилище, то по-добре под наем.

Последна редакция: пт, 12 сеп 2025, 20:28 от Opossum

# 627
  • София
  • Мнения: 20 542
Лихвите в момента са смешно ниски и е по-изгодно да купуваш на изплащане и да инвестираш в друго.

# 628
  • Мнения: 22 593
Човек предполага, Господ разполага. Според мен всеки млад човек трябва да им собствени стремежи и план да си подреди живота. Ако получи нещо, е бонус. Жилище наготово ще е все по-трудно да се даде, защото ако едно време е могло да вземеш за малко пари, или да ти го дадат от завода в който работиш примерно, сега цените са в небесата. Ново жилище подарък малко хора ще получат. Отделно ремонтите също станаха "златни" и старо жилище ще изисква доста, за да се преустрои за живот. Въобще не може да се сравнява с едно време етажите от къщи и т.н. След 20 години ще видим новата действителност как ще е Simple Smile

# 629
  • Мнения: 3 039
Абе, тъпотия са си тези имотни казуси. Проблемът е, че аз да кажем ще живея в жилището на свека с мъжа ми, щото тя да не го приписва, че не се знае на стари години. Ама свека като ми натяква, че ако не е тя ще съм на улицата и т.н. подмятания ще бягам към банката и ще си взема на кредит и да ми е мирна главата. То и варианта тъща към зет го има, де. Давам пример със свекърва просто. Начинът на живеене зависи от собственика как ще го представи на живееещия. В едната ситуация не натякваш и не се биеш в гърдите, че ако не си ти ще са на улицата сина ти и снаха ти, а в другата - хората си живеят, ти си имаш имот и си пееш песен.

Общи условия

Активация на акаунт