С какво ви дразнят свекървите? – 167

Аз не мисля, че е безсмислено да се мъчат младите ако имам жилище за даване. То не е точно мъчене де.
Първо - много по-готино е да си купиш свое жилище, да си го изработиш, да си изплатите кредита с любимия човек, чувството на удовлетворение е огромно.
Второ - според мен е много готино и свързващо и сплотяващо и т.н да се нанесете в полуготовото жилище. Ние с мъжа ми се нанесохме в една стая без никакви мебели. Ами колко забавно беше, като приключение. На 20 години не е нужен чак толкова комфорт и уредено. В 20те си години човек има сили света да промени, какво остава за малко неудобства да изтърпи и то заедно с любим човек.
Как да ги жаля здрави млади хора, че ще работят и ще изкарват пари и ще си купят дом. Даже може би, не дай си Боже, ще се наложи да пестят малко. Това също смятам за много, много полезно и ценно.
Изобщо на кого в младостта му трябва наредено и лесно, тя младостта си е за предизвикателства, не за почивка.
Родителите ми нито тези на мъжа ми не са ни давали жилища, техните родители също не са им давали. И съответно ние няма да даваме жилища на децата ни. За да имат и те своето приключение, където и както решат. Защото аз не го виждам като мъчение, да работиш и да си купиш дом.

Така е. И ремонтите си ги правите двамата, както да вас си ви харесва. Въобще новия общ дом - това да е мъката на едно младо семейство, това да им е трудността в живота. Други да няма

Собствено жилище е много по-"сладко". Това спокойствие, което имам, не го заменям.

Здравейте, виждам, че темата е на имотен казус. Аз нали съм опитна в такава насока, ама няма да коментирам, че толкова съм писала в тоя форум…

Влизам да споделя, не знам дали имате съвети, ако имате, дайте. Ако не, поне да си напиша някъде болчицата.

Оказах се бременна набързо. В началото съм още и почти никой не знае, освен няколко приятелки. Идеята беше да не обявяваме официално, защото нали.. ако нещо стане и не го бъде това бебе, ще е тъпо да се обяснява.
Най-вече на близките, повече от нас ще го преживеят.
Признавам си, че нарочно исках от мъжа ми да си траем пред техните. С майка ми от Великден не съм се виждала, тя хич не ме притеснява. Със свекърите общуваме повече, даже на гости бяхме миналата седмица. Не казахме нищо, като мине 12 г.с вече ще започнем да казваме.
Малко се притеснявам от реакциите. Сигурно ви е странно, но сякаш се притеснявам, че много ще се радват и от там, че много ще досаждат. И то не толкова дори като съм бременна, а като се появи малкия човек.
Оня ден у свекърва ми отиваме и тя почва да ми се лигави “слънчицее”. Аз съм последния човек на света, който да наречеш така. Ама то прегръдки, целувки, ама каква дъщеря съм била. Всичко ми е толкова лицемерно.. понякога имам чувство, че просто иска да ми се хареса. Не я мразя, просто я уважавам, но аз самата съм дистанциран човек. Със свекър ми съм по-близка емоционално, с него мога много по-лесно и искрено да общувам, също е топъл човек ама без лензенето.
Имам чувство, че ще ми се изсипе твърде много внимание и съвети, от които нямам нужда. Пък моята свекърва всичко знае и разбира, нали.

Няма смисъл предварително да се тревожиш. Просто трябва да предвидиш вариант за справяне със ситуацията, ако се откажеш права. Или да кажеш и покажеш предварително (когато съобщите), че предпочиташ повече дистанция.
Иначе те разбирам напълно. И аз не обичам такова държание и предпочитам повече дистанция.

Бели кахъри са това После като ревне малкото вързопче може и да ти хареса някой друг да го подундурка инцидентно.

Повечето тук знаете, че рискът от загуба е най-голям в първия триместър. Не е нужно да ви го обяснявам. Самата аз не смея да се радвам. Приемам, че нещата не са хич сигурни и всичко може да се случи. Това е.

Ами повечето бременности са си съвсем успешни. Не трябва да се мисли за лошо. Повтаряш си само как всичко ще е наред. Като си вървиш по реда и си минаваш изследванията, обикновено си е така.

Естествено, че знаем.
То и рискът да те блъсне някой на пътя е голям, независимо дали си пешеходец или водач.
Рискът да се разболееш от неизлечима болест също.
Не можеш, не трябва и не бива да си с такава нагласа, това казвам, напротив - желано или не, вече се е случило, и трябва да мислиш основно и предимно позитивно, да се радваш и да, да не криеш от близките си, напротив.
Както и да очакваш позитивна реакция от тяхна страна, която далеч не е задължително да е лицемерна.
А ако нещо те притеснява, спокойно можеш да им кажеш или пък направо да се дистанцираш.

Може да е крайно мнението ми, но като знам колко двойки се борят с безплодие и когато накрая успеят, едва ли не “греят“ от щастие всички около тях....признавам си, че такава нагласа на мен ми е непонятна, или поне не съм срещала.

Честито, hechicera! Лека бременност ти желая!

Всеки си има различни разбирания и можеш да уважиш своите. Аз лично още на теста с 2 черти казах на най-близките си, даже при майка ми отидох 10 мин след него (бях хоум офис, а тя живее на 200 м). Аз пък си мислех, че ако не дай си боже, нещо се случи лошо, хората, които са ми най-близки със сигурност ще са ми подкрепа. Но всеки си знае как се чувства най-спокоен. Аз лично от самото начало се настроих, че всичко ще е наред и не съм робувала на различни суеверия та си казах включително на работа. Купих количка в 5 месец още. 😅 А ремонт на детската стая като за бебе започнахме почти от началото и да, бебето още не живее в нея, ама на мен ми беше голям кеф да я наглася. 😀

На твое място в такъв момент изобщо не бих мислила свекъри и свекърви. Сега имаш малко време за празник и лека полека да нагласяте нещата за бебето - у вас, изследвания, раждане и тн.

Това е поверие, не е негативизъм. Много го спазват ,други не се занимават да да мислят или не го знаят  или не вярват в бабини деветини. Ама защо да разказва на всеки пък, нека си го изживее само тя, преди да почнат  размечтали се роднини да подпитват и дават  мнения.
 Не  и знам друга тема , знам я отдавна иначе. За мен не е много уверена , философства много и ми напомня мен в младостта.
 Много  има да не искат деца и като дойдат ги проискват и са грижовни родители.
 Всичко ще е наред, момиче.

Благодаря! Не знам колко са успешни, повечето хора не казват за неуспешните. Може би защото живеех с проблемите на моя приятелка с три загуби по неясни причини. И други хора около мен така, майка ми е имала загубена бременност също.

Благодаря ти, гугъл!
Аз не съм суеверна. Като кажете суеверие и все едно очаквам някой да ми пожелае лошо, а не е така. Просто ако се случи нещо лошо после не ми се обяснява защо няма бебе и аз как се чувствам, какво ми е и тн.
Като знам колко неща ме чакат да свърша и направо… 9 м няма да стигнат. И отлагания ремонт също, ама това няма общо със свекърва ми.
Просто не искам излишно внимание, съвети и “памперсите изкривяват краката на бебето”, “бибероните от родилното се топят в мед! Така са ни учили”…

Съвети може да игнорираш всякакви. Аз игнорирах доста приказки от свекъри и ми бяха последна грижа, въпреки че някои си бяха направо бисери. Само ще кажа, че при всички положения хората ще се зарадват. Даже като хора да не са свестни пак ще се зарадват. Нашите са всеизвестни и неслучайно имахме години мълчание, но наистина за бебето се зарадваха. И сега дрънкат милион глупости, които са си за темата и някой път ще споделя колкото да има тема 😅😀 , но факт, че опре ли до самото бебе омекват като каучук в горещ летен ден. А акъл не е нужно да събираш от когото и да е. Имаш си сега занимавки. Следящ лекар, изследвания, ремонти, решения за къде, как и тн ще раждаш, какво да вземеш предварително и още какво ли не. Потопи си се спокойно в света на бебешки гнезда, пуфис vs лупилу, държавна болница vs раждане във вана в Св. Лазар и тн, и тн, и хич няма да се сетиш какво мисли или не родата.

И да могат да осигурят дом, малко хора имат по 3-4. Тях не ги мисля. Тогава може и да подаряват. Ама за средностатистическия човек, не смятам, че е редно за българската действителност. Имотът може да се "даде" на младини и за 10-15г., имайки къде да живееш, можеш много нагоре да издрапаш. И младите да се подсигурят и изградят нещо в пъти по- лесно. После вече могат да "върнат" жилището на възрастните си родители, за да могат да се подпомагат с него. За мен това е нормалното. А не да подариш вовеки и "децата" вътре да си изкарат студентството, да им минат всички какички и е***и през леглото, после да се оженят, да се размножат, да си прекарат животеца в нещо подарено и нито веднъж да не направят крачка извън това и родителите им да ядат сирене с българска пенсия. Хубаво, за родителите си са деца и те не искат да ги товарят, но те пък имат собствени деца, би следвало да имат желание тях да осигурят.

По другата тема май вече се писа в съседната тема. Аз лично не мисля, че всички около Хечисера са черни, а ако не са черни, са лицемерни, демек пак са поне кафеви.

Нищо грозно няма. 20-30% от бременносттите приключват със спонтанен аборт. Напълно нормално е да не се споделя, защото не искаш после да обясняваш как си имала аборт и да ти става мъчно всеки път, когато някой те попита.