С какво ви дразнят свекървите? – 167

Влизам да поФаля Гугълчето - има изключително рационална мисъл и се радвам,
че е намерила баланса и си гледа семейството барабар с четириногия член, въпреки наличните дразнители с недобро отношение към нея.
Хечи поначало е с доста несигурност в себе си, щом позволява изказвания като тези на свекърва й да й влияят така. Само мога да ти кажа, да пробваш техниката на огледалото - като ти каже нещо, с което не си съгласна - съгласявай се привидно, но си действай по убеждение. С други думи служебни отношения и толкова, каквото иска да си мисли, не е твой проблем.
Права е и Кечър - по-добре е в този момент да си в бебешките теми, защото това, което ти предстои, Хечи е чудесно /лека бременност и здраво бебе ти пожелавам и аз / и не си струва да си вкарваш още драма, четейки тук и пренавивайки се със свекървенските изцепки.
През целият си живот ще срещаме хора, които знаят по-добре от нас как се гледа бебе, възпитава дете, лекува тийнейджър, насочва млад човек - затова усилията, нервите и емоциите нека да са насочени към собственото семейство и взаимоотношения, останалото е просто шум - понякога креслив, друг път досаден, но ще е постоянно присъствие и е нужно да се свиква с него и ясно да се определя докъде може да се чува

Благодаря. Може отстрани да изглежда като несигурност. Не е, просто нямам особено желание за близост със свекърва ми, а тя напира като голдън ретривър пред сандвич.

Постоянно е едно лигавене, гушкане, ама слънчице (с един фалцет), ама как си, ама много те обичам, ама за теб живея. Последния път като се видяхме ми споделяше за здравословен проблем и я посъветвах да не отлага решаването му, защото здравето е на първо място. Отговор: “е, за къде да живея, аз видях вече сватба, мога да умирам, аз не съм важна, вие сте важните”… и това жена на 60 год.
Вечната жертва просто много дразни, все тя се е жертвала, само нейното дете е ходило на уроци, аз за вундеркинд се омъжих, да знаете. Никой друг не е ходил на английски, на не знам си какво, само той е учил в хубаво училище, вие какво знаете? Да не би да сте ходили на уроци, не, не сте. Само моя мъж е ходил, само той е обичан, гледан и подкрепян. Реалността е съвсем друга, но постоянното изтъкване ме влудява. И разбирането, че аз най-вероятно като майка трябва да съм същата жертва на детето си, като нея.
Още не сме казали, отиваме на пътешествие в чужбина, като се върнем ще са минали първите три месеца и ще е излязъл резултата от пренаталния тест. И тогава ще кажем.
Даже ми хрумна идея да вземем последната снимка от ехографа, да се снимаме пред някоя забележителност там, където отиваме и като се върнем да им покажем “я вижте къде бяхме”.

Хечи, разбирам, че това поведение те дразни (и аз щях много да се дразня на твое място), обаче няма да я промениш и затова не си съсипвай нервите. Пропускай казаното покрай ушите си и парирай всякакви опити да ти се дава непоискан акъл. Иначе ще си съсипеш бременността и първите спомени с бебето с непрекъснато ядосване заради свекървата, а уверявам те, изобщо не си заслужава.

Или просто да сведе контактите до минимум, вместо да се напряга. Такова лигавене наистина е много дразнещо.

Благодаря, права си acid, не си заслужава.

Иначе Миленака, свели сме ги, чат-пат ходим на гости и това е. Мм си говори с тях по телефона, аз нямам такова желание.
Последно не се бяхме виждали месец и половина и аз се чувствах добре от този факт. Иначе свекър ми е много мил и добър човек, против него нямам нищо. Държи се мило без да е лигав, нахален, даже с него мога да си говоря с часове много интересни неща и никога не ми е досадил, нито ми е казал дума накриво.

Значи следващия път като отидете, пробвай да общуваш колкото се може повече със свекъра и игнорирай свекървата максимално. Ако свекървата се опита да завърже разговор - отговаряш уклончиво с колкото се може по-малко думи и възобновяваш разговора със свекъра.

Е, жената театралничи повече отколкото е нужно, но си е такъв тип явно. Не го прави от лошотия.
Не си допадат двете, ама поне няма злоба и интгриги, както в много други случаи, така че Пандора (Хечи) не е изтеглила най-късата клечка в свекървенската лотария.
Пандора, ама и ти малко обичаш да драматизираш. Чак ще правите специална снимка пред забележителност, за да им съобщите. Само ще предизвикаш още повече емоционални изблици, каквито се опитваш да избегнеш
Кажете им човешки и нормално и гледай след това да си намериш работа или да трябва да проведеш телефонен разговор, за да обере синът и емоциите, а не ти.
(Не ти е лоша свекървата, смятам че наистина те харесва, просто не го изразява по правилния за теб начин.)

Хечи, ти много пъти си се оплаквала, че вашите не са те записали на уроци. Не знам свекърва ти, но помисли дали не "четеш" някакви нейни напълно нерелевантни и нетенденциозни изказвания през своята призма.

Според мен тя вече знае и е в екстаз, че ще има внуче.

Разбирам, че е дразнещо, всеки си има своите критерии, но аз много повече бих се дразнила на родител, дърпащ чергата към себе си, а такива има много. Особено като остареят още малко. По- добре жертва и да мисли, че младите са важни (което си е и факт), отколкото да се вглъби в себе си и да ви смуче жизнените сили с болежки и егоизъм.

Кечър, по принцип си права, ама да знаеш, че едното не изключва другото, даже могат да се допълват. Един вид - аз едно време какво правех за вас, колко пари съм дала за уроци, колко грижи съм положила, хайде сега вие да ми търпите егоизма и вменяването на вина и моите болежки да са ви първа грижа.

Ама тя казва, че младите са важни.
Доколкото разбирам, не ги занимава със себе си иначе, по- скоро си е в ролята на лепкав родител, за когото детето все още си е детето. А не човек, който да се грижи за тях.

Аз подозирам, че след 20 години, рррЕзко ще смени плочата, ама дано да съм лош пророк.

Не са се виждали месец и половина. Колко да е лепкав родител?

Никъде не се споменава такова нещо, това си е изцяло твоя лична интерпретация на нещо /не/казано, което доказва за пореден път, че когато човек е предубеден по принцип, може да види не едно - много подобни ситуации там, където ги няма.
И го казвам, защото съм правила същото, и то неведнъж.

Записали, незаписали.. минало свърешно е вече. Посещавала съм дълги години уроци по английски език. Със собствени сили съм влязла в една от елитните гимназии в София. Ама това няма значение, защото е било преди 15+ години. Въобще на 32 не мога да мисля как свекърва ми на работа гладна ходела, че да плати урока по математика на мъжа ми…

То цялото нейно нещо е за внимание. Тя от нас това желае, копнее и от други хора също. Да дава акъли (включително на майка ми да обяснява къде да ходи да живее на село) и да се изказва по всички въпроси.

Зависи какво имаш предвид да ни занимава със себе си. Изслушали сме всичките ѝ драми за всяко работно място, от 1985-та до сега. Всичките ѝ колежки знам вече, коя смотана, коя некадърна, само моята свекървичка е топ професионалист.

Не ни занимава с това, че като ѝ трябва лекар сама си ходи, не я водим. Но и това не е някаква старица, 60 годишна жена. Иначе да я слушаме и да изслушваме.. ако ѝ вдигах телефона, по 1 час не можеш да я прекъснеш, защото тя не иска да чуе какво казваш, а да говори. От години не ѝ вдигам телефона под предтекст, че не говоря с никого по телефон и да пише на чат. Пише. Там обаче ѝ е по-трудно и се ограничава.

Лепкава е, да. Не сме се виждали, защото нас ни нямаше месец, после аз бях в шок от забременяването и не ми беше до никой. Просто исках да си седя сама и не исках никакви гостита и подобни. И целия следващ месец и половина не се видяхме. Иначе бяха постоянни покани ама кога ще се видим..

Още помня един път отиваме ние с мм на море. Обаче скапани от работа на смени, тръгваме следобяда от София и към привечер пристигаме на морето. Бяхме с други хора, не в 1 кола, а организирано там вече бяха пристигнали. А свекърите на море в същия курорт, защото разбраха, че 2-3 г ходим там и айде и те. Засичахме се за 1 вечер. Зор още сме на Бургас почва да звъни “ще ви чакам на отбивката за не знам си какво да ядем торта и да пием кафе.” … как ли не.. станало е 6 ч, ние от път, кисели, недоспали, ще ходя аз на сладкарница, дето съм с Ир и торти не мога да ям. Айде после зор да се видим с тях и да вечеряме, че нали.. как ще сме в един курорт и няма да се видим. Постоянно е едно напиране, напиране..

Проблемът с болежките не е, че търси помощ от нас. Тя не търси решаване на проблемите си. Аз самата съм с ендокринни проблеми, ако ме помоли за съдействие ще ѝ запазя час където аз ходя и съм доволна. Обаче тя не иска това. Иска внимание и да е жертва, да се обяснява колко страда цял живот. Като целият ѝ живот е едно непрекъснато страдание, само едничката ѝ радост е нейния невероятен вундеркинд.

Така е, моя интерпретация е. Факт. Обаче чета последния коментар на Хечи и заради нея самата само се моля да не се окажа права.