Не би ми станало приятно, но зависи и от тона. Сигурна съм, че не подканят, т.е.не казват императивно да оставя бакшиш, ами го казват малко по-въпросително - ако желаете, може. Но много зависи как го казват.
- Публикувана: 18 авг. 2025, 10:17 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2025, 21:20 ч.
Краят на бакшишите
Ако съм с едри пари, но държа да оставя бакшиш бих казала да задържат определена сума, останалото ми връщат.
Странно ми като видя в малки заведения на самообслужване чашка с надпис :tips.
За какво, че ми правят капучино или сандвич?Утре може шофьорите в град.транспорт да искат бакшиш както е тръгнало.
Странно ми като видя в малки заведения на самообслужване чашка с надпис :tips.
За какво, че ми правят капучино или сандвич?Утре може шофьорите в град.транспорт да искат бакшиш както е тръгнало.
Ами с това масово налагане на културата на бакшишите, че някой си е свършил работата, за която му плащат, защо не?
Повтарям се, но моето лично мнение е, че бакшишът е благодарност, че съответният човек е направил нещо повече, от колкото е длъжен. Давайки на ляво и на дясно, защото така се налага от обществото, всъщност обезсърчаваме именно заслужилите хора.
Повтарям се, но моето лично мнение е, че бакшишът е благодарност, че съответният човек е направил нещо повече, от колкото е длъжен. Давайки на ляво и на дясно, защото така се налага от обществото, всъщност обезсърчаваме именно заслужилите хора.
Ами с това масово налагане на културата на бакшишите, че някой си е свършил работата, за която му плащат, защо не?
Повтарям се, но моето лично мнение е, че бакшишът е благодарност, че съответният човек е направил нещо повече, от колкото е длъжен. Давайки на ляво и на дясно, защото така се налага от обществото, всъщност обезсърчаваме именно заслужилите хора.
Повтарям се, но моето лично мнение е, че бакшишът е благодарност, че съответният човек е направил нещо повече, от колкото е длъжен. Давайки на ляво и на дясно, защото така се налага от обществото, всъщност обезсърчаваме именно заслужилите хора.
Насърчават защото така спестяват пари от заплати на шефовете.
Лъжат горките продавачи на закуски и кафета, че като се усмихват повече и бакшишите ще валят.
Проблема, че за натискане на копче на кафе машината и опаковане на една баничка никой няма да ти остави бакшиш.
Ако си в ресторант и сервитьора е майстор, тогава да.
Ама така... И после те гледа злобно като не решиш да му оставиш две евро за дето натиснало едно копче за кафе и даже не ти го е сервирало защото заведението е и на самообслужване.
Че по тази логика всеки продавач може да иска бакшиш за дето ти опаковал стоката и ти я продал - в месарницата, в хлебопекарната, в магазина за дрехи и още и още.
Българина забогатя и стана много ларж или поне така иска да изглежда в очите на другите.
Дори в Северна Америка, ако не сте на някоя топ туристическо място, в обикновено кафене на касата масово не дават вече бакшиш, нищо че винаги се появяват тези опции.
Да не говорим за Холандия или други страни с висок стандарт, бакшиша е нулев и много рядък.
Тук всеки втори се чуди колко и как да даде, понеже сам не може да прецени-което е смешно.
едва ли не, бакшиша е една от най-важните части от излизането..голямо мислене и обсъждане става
Дори в Северна Америка, ако не сте на някоя топ туристическо място, в обикновено кафене на касата масово не дават вече бакшиш, нищо че винаги се появяват тези опции.
Да не говорим за Холандия или други страни с висок стандарт, бакшиша е нулев и много рядък.
Тук всеки втори се чуди колко и как да даде, понеже сам не може да прецени-което е смешно.
едва ли не, бакшиша е една от най-важните части от излизането..голямо мислене и обсъждане става
Последните 10 дни много се ядосвах с бакшишите. Качвам се на такси, сметката 13.10 лв, плащам 15 лв и чакам поне лев ресто. Като погледнах учудено шофьора, получих отговор - нямам дребни, айде чао, слизай от колата.
Три дни по-късно поръчвам с Taxi me дава приблизителна сума за плащане 17 лв., тръгваме и човекът почва да ме прекарва през някакви абсурдни улички, а аз бързам, та бързам. Питам -извинявайте, къде сме и защо минаваме оттук- никакъв отговор, повтарям втори път и шофьорът мучи - абе тук сме, сега ще стигнем. Накрая сметката беше 25.20. Бях закъсняла, ядосана и извадих точно пари, че и стотинки. Та изобщо не е въпросът в 1-2-5 лева, а в това, че едва ли не си длъжен да оставиш, а ако не го направиш може и да те наругаят.
Три дни по-късно поръчвам с Taxi me дава приблизителна сума за плащане 17 лв., тръгваме и човекът почва да ме прекарва през някакви абсурдни улички, а аз бързам, та бързам. Питам -извинявайте, къде сме и защо минаваме оттук- никакъв отговор, повтарям втори път и шофьорът мучи - абе тук сме, сега ще стигнем. Накрая сметката беше 25.20. Бях закъсняла, ядосана и извадих точно пари, че и стотинки. Та изобщо не е въпросът в 1-2-5 лева, а в това, че едва ли не си длъжен да оставиш, а ако не го направиш може и да те наругаят.
Малко правим каши в мислите си и предизвикваме усмивка.
Ако искате да получавате бакшиши, работете професии, които са свързани с огромен човекопоток и пряк контакт с крайните клиенти.
Доставчици, шефове и колегите в офиса няма да ви оставят бакшиш, ако не им оставяте и вие на тях.
Едно време имаше една шега, когато помолиш колега да (си) свърши работа, например да ти даде кламери или попълнената таблица, отговаря с "остави 5 лева под клавиатурата".
Ако си мениджър доставки, кой ще ти дава бакшиш - доставчикът, с когото контактуваш ли, чистачката ли, жената от рецепцията на сградата ли?
И на мене никой не ми дава бакшиш. Понякога дават кутия с бонбони, но ако шефовете решат да си я приберат, оставаме и без бонбон.
По същия начин е смешно, ако сервитьор се тюхка, че не му носим кутия с бонбони, за да му благодарим. Има браншове, в които е прието да се оставя част от сумата, има браншове, в които се благодари с цветя и бонбони. При лекарите и трите в комбинация са приети.
Ако искате да получавате бакшиши, работете професии, които са свързани с огромен човекопоток и пряк контакт с крайните клиенти.
Доставчици, шефове и колегите в офиса няма да ви оставят бакшиш, ако не им оставяте и вие на тях.
Едно време имаше една шега, когато помолиш колега да (си) свърши работа, например да ти даде кламери или попълнената таблица, отговаря с "остави 5 лева под клавиатурата".
Ако си мениджър доставки, кой ще ти дава бакшиш - доставчикът, с когото контактуваш ли, чистачката ли, жената от рецепцията на сградата ли?
И на мене никой не ми дава бакшиш. Понякога дават кутия с бонбони, но ако шефовете решат да си я приберат, оставаме и без бонбон.
По същия начин е смешно, ако сервитьор се тюхка, че не му носим кутия с бонбони, за да му благодарим. Има браншове, в които е прието да се оставя част от сумата, има браншове, в които се благодари с цветя и бонбони. При лекарите и трите в комбинация са приети.
Българина забогатя и стана много ларж или поне така иска да изглежда в очите на другите.
Дори в Северна Америка, ако не сте на някоя топ туристическо място, в обикновено кафене на касата масово не дават вече бакшиш, нищо че винаги се появяват тези опции.
Да не говорим за Холандия или други страни с висок стандарт, бакшиша е нулев и много рядък.
Тук всеки втори се чуди колко и как да даде, понеже сам не може да прецени-което е смешно.
Дори в Северна Америка, ако не сте на някоя топ туристическо място, в обикновено кафене на касата масово не дават вече бакшиш, нищо че винаги се появяват тези опции.
Да не говорим за Холандия или други страни с висок стандарт, бакшиша е нулев и много рядък.
Тук всеки втори се чуди колко и как да даде, понеже сам не може да прецени-което е смешно.
Предполагам и за тики-то сте чували.
Страните и културите са различни - има такива с висок стандарт и култура на бакшиши и такива с нисък и с бакшиши. Всеки си преценява, но е добре да е по-собствена логика, а не да се копира. Въпреки че не е нужно и да измисляме топлата вода в някои случаи.
Ако сме само с едри банкноти, не оставяме бакшиш.
Последните дни се усещам, че като оставяме бакшиш, се замислям как оставяме работен надник, а не благодарност за много добре свършена работа. А не ни е работа на нас да оставяме надник и мисълта ме дразни.
Последните дни се усещам, че като оставяме бакшиш, се замислям как оставяме работен надник, а не благодарност за много добре свършена работа. А не ни е работа на нас да оставяме надник и мисълта ме дразни.
Така е, но ако тези професии бяха добре заплатени нямаше да можеш да си позволиш да седнеш в ресторант защото цените щяха да са космически.
Клин клин избива.
После щеше да се реве, че всеки иска да е сервитьор и никой не може да си позволи дори една супа топчета да си поръча защото е от порядъка на 35 евро (например).
Освен заплати собствениците често плащат и наеми за заведението, ток, вода, данъци - от това не можеш да се отървеш като разход, но от заплати можеш да икономисваш със сигурност.
Порочен кръг - после наемат хора от трети страни, за да не им плащат и така.
