От какво се пропиват хората.

Мисля ,че при тях е въпрос на мъжкарство .Тая нощ колко много е изпил и пр.

На първи пост отговарям първо.
Примадона, това което описваш за мъжа бие на алкохолизъм. Щом се крие , пие през деня редовно и на работа вероятно. А и сама казваш,че в годините е пиел с компании. Така се почва. И докато се усетиш става тежка зависимост- не можеш без да пиеш. Разбира се , не всички строители са пияници. Не намесвайте кой да е бранш. Навсякъде има хора обичащи чашката.
Какви са? Не знам. Ген ли е, психични проблеми и обременености ли е , всичко накуп ли . Няма значение. Твоята приятелка си го е взела такъв, няма какво да се замисляш. Просто с времето става по зле и забележимо. Приоритети се сменят също,та явно чак сега го вижда. Сега , има един тънък момент, поне за мен. В млади години и от възпитанието ни вкъщи, често някои от нас не обръщат внимание и не разпознават белезите на бъдещите алкохолици ( ще ги наричам аз).  Плюс,че пиенето се има за национален спорт тук. Повод за гордост и подобни тъпотии. Наистина , човек като каже че не пие, или близва по малко , особено мъж направо е обект на присмех! Аз лично пиех, но от доста години вече почти не. Прецених, че пиенето води до проблеми ,а не ги решава накратко. Редовното пиене е проблем. Това открих от моите наблюдения с годините. И е зависимост. Сега тук обичайно почва един спор как една ,две бирички на ден нищо не е. Чаши вино и подобни коктейлчета ( все пак познавам и бохеми ) Не. Безкомпромисна съм, така уча и дъщеря ми. Като радар за алкохолици и бъдещи проблеми съм. Много добре виждам кой как пие и когато това е настоящ или бъдещ проблем. Да, на млади години е по - нормално да пийнеш повечко, но пак се вижда кой как пие. Стига да иска някой да види.  Така че горе долу се изчерпва темата " от какво се пропиват хората " . Ами те са си такива! Оправдания иначе- бол! Та Примадона , човека се развива по общия ред. Помощ? Само ако човека с проблем осъзнае,че.има проблем и само, ако иска да си го реши! Обичайно една зависимост се заменя с друга . Трудно е много.

Някои пият от радост,други от мъка.Трети пият от сутринта.

Алкохолизма зависи много от психиката на човека, също така не отричам и наследствения алкохолизъм.
В повечето случаи, поради някакъв проблем, травма - човек намира утеха в алкохола и неусетно се превръща в алкохолик. Дозите естествено с времето се увеличават, за да достигнеш до онова чувство на безметежност и безпаметност.
Интересното при мои познати е че бащата беше алкохолик, боища, гонене от къщата като се напие, скандали. На два пъти живяха периоди от време на квартира, далече от бащата алкохолик. Човека почина, към днешна дата, дъщеря му - много голяма алкохоличка, синът - не близва и бира даже.
Аз смятам, че терапии, клиники за алкохолици, всичко това не работи. След време отново се връщат към алкохола. Единствено ако се уплашиш за живота си е възможно да го откажеш категорично. Познавам такъв случай, човека беше от най-западналите алкохолици, нон стоп пиян до шия. Разболя се тежко, на легло, едва го спасиха. Докторите му казаха, ако спре да пие ще живее, ако не спре, следващия път няма да могат да го спасят. Вече над 10 години и повече не близва и капка. Стана съвсем друг, лицето му светна, буквално се подмлади, живее съвсем друг живот вече.

И аз познавам. Но въпреки заплахата за здравето ,заминаха от това  Не отказаха пиенето. Млади, под 50. Едната ми беше близка приятелка от 1 ви клас. После в университета се засичахме,  омъжена беше вече и кога се е пропила толкова не знам. Явно се е крила и от мен. От децата разбрах, че е имала проблеми с пиенето. Имат и психично болен роднина ,та колко е ген , колко нещо друго не знам. При всички случаи пиенето яко утежнява нещата. Без него по- добре.

Преди време в форума бях нападната след като казах, че според мен дори пиенето на бира всяка вечер е битов алкохолизъм. Колкото и да е, какъвто и да е алкохол, щом е всяка вечер не е нормално.
Наистина ми е много странно как масово битува мисленето, че е напълно в реда на нещата да се сяда всяка вечер на масата с питие. И като се започне едно хвалене особено през лятото, че можело да не се вечеря, ама важно е да се наливаме с биричка. В крайна сметка всеки може да живее, както му харесва, но това нормализиране на алкохолизма...

Аз имах една съседка която в последствие разбрах, че е алкохоличка. Май от мъка по мъжа си, който беше починал.
А аз моля ти се и дадох цяла дамаджанка с вино като се премествах и раздавах,  гузно ми е сега че съм я измъчила. Дано да е жива, фина и приятна жена беше.

Имахме една приятелка на майка ми. Хубавица беше със семейство. Пиеше. Мисля че алкохолизма и се засили от детето и, много стресиращо дете ли беше, какво ли.. жената започна да се преструва, че ходи на работа в друг град. Някаква много странна ситуация. Почина под 50 годишна, даже май в ранните 40.

Аз мисля, че ако погледнем Балканите пием доста като нации. Аз самата съм израснала в семейство, в което се е пиело винаги. Татко ми не е бил алкохолик, но пиеше и сигурно ако това го види лекар може и да го квалифицира като зависимост. За нас не е било, защото не е бил да не работи, да изпада в делириуми или да ни гони от нас. Караха се с майка ми, но и с алкохол, и без. Иначе баща ми си държеше на пиене, на празници, на сбирки винаги сме били с алкохол. Позволявали са ми бира още на 14-15. Самата аз пиех и навън от 16 годишна с приятели, изглеждах по-голяма и много лична карта не са ми искали.

Помня как на един рожден ден на мм отидохме у свекърва ми за малко да ги уважим, че след това пътувахме за друг град. Ясно, мм ще шофира, няма да пие. Обаче влизаме в тях, сипва ни таратор в халби и викат “наздраве”.. и аз в шок. Абе какви са тия глупости, празник, с една бира не ме поканиха, ще си правим наздраве с таратори… викам ок, нали мм няма да пие, че шофира, ама ние може да си пийваме. 😁

Аз като бях по-млада (студентка и след това) съм имала големи запои, всяка вечер, излизане, пиене, кръчми, паркове, барове.. не помня да не съм пила алкохол. Миналата година излизам с колеги, бях на антибиотик и за първи път взех безалкохолна бира - бахти гадното нещо.

Сега съм бременна и мноооооого тегаво без да мога да пия, като знам, че ми е забранено и още повече ме гложди, та пийвам по 1 бира и лекарите ми разрешиха.

Много често и в самите близки има някакво отрицание, че нещата не са толкова зле, какво толкова, "пийва си" човека, крие се от околните, поставят се ултиматуми, които пиещият естествено не може да спази дългосрочно и в един момент нещата излизат извън контрол. Затова на запад има сериозни организации за взаимопомощ, борбата е до живот.

Аз имах един тежък период в живота си, в който всяка вечер пиех - или бира, или вино - и си дадох сметка, че ако не се спра, може и да развия зависимост. Четях, че дори зодията ми (Риби) била склонна към такива състояния. Но здравият разум надделя, преди да прекрача някаква граница. Сега си позволявам чаша вино или бутилка бира само веднъж на няколко месеца, благодарение на мигрената, която се отключва от най-малкото количество алкохол. В момента пия само безалкохолна бира, просто защото ми харесва вкусът.

Някои пият от мъка, други от стрес, трети по навик, четвърти с партньора всяка вечер.
Аз лично, до 26-27г изобщо не пиех алкохол. След това преоткрих виното и от тогава често пия по 1-2 чаша вечер. Твърд алкохол изобщо не близвам, особено ракия...Мъжа ми пие единствено по някакъв повод или ако излезне с приятели.
Имам приятел, който всеки почивни ден пие от обяд-я биричка, я някоя мастика, но се почва от обяд. Според него, той няма проблем с алкохола... Според мен да пиеш от обяд всеки уикенд и жена ти също не е окей и определено е проблем.
Друг близък приятел всяка вечер пиел по 3-4 бири след работа... И той нямал проблем, то било с вечерята и с жената след дългия работен ден. Същия през уикенда е или в някой приятел или е пред блока от обяд с бира в ръка. Почивал си човека, цяла седмица блъскал като луд....Повечето мъжс около мен пият, нито за един това не е нещо странно, камо ли проблем.
Изобщо смятам, че битовия алкохолизъм много се подценява и според мен причината е в манталитета и примера в семейството. За всеки повод, първото предложение или пък очакване е "кога ще го полеем".

То и от малки дози, но при продължителна употреба пак се става, неусетно за всички, алкохолик. Това е според особенностите на организма и средата.
Както при професионални спортисти ( или просто интезивно и продължително спортуващи ) - натрупват се микротравми на опорно-двигателната с-ма примерно и следват контузии, разкъсвания на сухожилия, мускули и счупване на кости; също и трайни изменения и увреди на някои органи и системи.
А при дълго употребяващите (алкохол)се променя почти всичко в организма и според регенеративните способности и други фактори, се различават и последствията - от незабележими, до разрушителни.

В моето семейство също винаги се е пиело, аз самата също пиех често вино. Обаче откакто започнах да тренирам активно спрях окончателно алкохол, освен за много специален повод. И се чувствам по-добре, дори се чудя как може да съм пиела преди... мм също като мен. Като кажем на някого, че вечер пием чай и ни гледат като извънземни и се чудят "но вие сте млади хора, животът е пред вас". 😆 Или че лягаме рано, ставаме рано и пак "защо не си поживеете малко". Масово се счита, че не е празник без алкохол и нещо ти има, не ако пиеш, а ако не пиеш. Всъщност повечето ми приятели изобщо не пият алкохол. Тъпото е, че сега само от половин чаша вино ми се замотава главата, а преди съм можела и бутилка вино да изпия без да ми има нещо..явно съм се детоксикирала.

Всичко е до мозъка на човека.Ако той реши да спре алкохола ще го спре.Иначе бавно върви към гибел или цироза или пълно деградиране.Това е болест,а не наследственост.Много е важно близките да помогнат на болния.

Понякога и близките не помагат, ни клиника, ни дявол…Говорим за алкохолизъм.