От какво се пропиват хората.

А какво е? Въпросът ми е сериозен.

По-подробно отговорих в ЛС. Примери дадох в началото на темата. Ако разделим зависимостта на етапи, тук се обсъжда най-вече крайният, където се полагат палиативни грижи, с идеята за ремисия, което не е ремисия, защото организмът няма ресурс да я поддържа сам.

Хората се пропиват по различни причини.Може и да няма сериозна причина,а става от чашка на чашка.Трудно е отказването,аз не се отвращавам от алкохолиците,защото са болни хора .Тези,които са в ремисия съжаляват за това,което са причинили на близките си и не посягат към чашката.За съжаление и моя позната си отиде от цироза,въпреки,че не пиеше до безпаметност.Всичко е индивидуално и не може да се даде съвет

Има хора, които не могат да се спрат с пазаруването на Н-тата чанта или обувки, вие смятате, че нещо генетично обусловено ще спре ей така, с едната воля.
А зависимостите променят мозъка, начина на мислене, самата личност, в това отношение поне цигарите са изключение.

Смятаме даже, че може да не започне. “Генетично е” не е оправдание вече.  За спирането - говорихме вече. Цигарите не са изключение.

Точно така. АА са ти общо взето общество. Обаче винаги правиш детоксикация преди това. Баща ми досега винаги е бил в Св Наум или в някоя от частните клиники. Вадят ги свежи като репички. От там вече са АА, но ако имаш желание.
Има хора, които влизат в ремисия доживот, след 20 години употреба. Така че - ремисията е възможна,дори и в крайната фаза. Покрай срещите и групите познавам доста такива хора. Имаше един дядо на 85 години,спрял да пие на 50, преди това почти от дете. Почина си от възрастта вече накрая

Както споменах по линия на истинския ми баща са били все пиячи, майка ми е заклета пушачка. Обаче аз нито пия, нито пуша, но много обичам да си купувам бански и обувки. Е, не прекалявам. Имам обувки, които са купени от преди 5-6 години , но все още не съм ги обувала, всяко лято си купувам поне по 1 бански и имам над 30 модела.

Ок, значи в Бг има адекватно лечение, от какво се оплаквате тогава? Има си стратегия, алгоритъм, АА до живот. Всичко е точно.

Никой от нищо не се оплаква. Нещата са такива, каквито са и по-често отколкото не, не могат да се променят. Разискваме си само какво се прави в България или по света в случай на алкохолизъм. Повече драма от драмата на самия алкохолизъм няма, така или иначе🙂
Забелязала съм, че хора, които нямат пряк досег с болестта, дали от личен опит или от опит с някой близък, идея си нямат какво се случва с един алкохолик, какви са процедурите по лечението му, какви шансове има,  има ли изобщо, колко всъщност смъртоносна е болестта. И тук не става въпрос само за физическата смърт, става въпрос и за това, че един истински алкохолик може все още да обитава физическото си тяло, но душевно вече го няма. Може би би било полезно да се знае малко повече по темата по принцип, с цел превенция дори за собствените ни деца. Не би навредила осведоменост по въпроса при всички положения, тя никога не е достатъчна по мое мнение. Аз дори тези дни покрай тази тема се замислих, щях ли да знам толкова подробности за алкохолизма, ако не се беше случило толкова близо до мен, сигурно не, щях ли да се пазя толкова много и да се опитвам да пазя и семейството си, ако не знаех какво може да причини всъщност? Сигурно не.
Покрай алкохолизма същото е мнението ми и за наркотиците и винаги е било. Така че при мен поне ще е страх лозе пази за цял живот.

Не видях нищо да се говори за превенция, виждам да се говори за “лечение” на терминални алкохолици.
Та, разкажете за превенцията, вместо да гадаете кой какъв досег има със зависими.

Каква превенция???
Даваш на детето да пие от малко, за да не си мисли че е забранения плод!

Проблемът на алкохолизма не е липсата на адекватно лечение, а в желанието на алкохолика. Ако има желание, има достатъчно варианти да влезе в ремисия и тук, и по света. Но никой не можеш да накараш насила, ако не иска.

Дренка, разбираш буквално и избирателно нещата. Под лечение нямаме предвид пълно излекуване и никой от нас, които сме с алкохолик в семейството не го е твърдял. Напротив, всички говорим за ремисия. Просто терминът "лечение" се използва, като общ. Зависимостите нямат лечение, неслучайно ги сравних с онкологимните заболявания.

Terra, аз имам същите наблюдения относно неусведомеността, вкл.и това, че близките се обвиняват едва ли не, че не разбират зависимия, оплакват се, избягват го, вместо да помагат. На мен и тук и във външния свят ми се е случвало. Никой не е виновен и отговорен, най-малкото едно дете, за зависимостта на своя родител. Също така, хората които нямат досега до зависими, не знаят в какъв ад живееш и през какво минаваш. Имам истории, от които ще ви настръхнат косите и съм сигурна, че никога не са ви се случвали, а аз съм ги преживявала като дете. Не се оплаквам, това ми е дало изключителна сила, устойчивост и борбеност, вкл.и това, че нищо и никой не може да ме събори. Съответно за момента съм успяла в живота си и в кариерен план, и в личен и семеен. Може би, ако нямах баща алкохолик и не съм преживяла тези неща, нямаше да стигна където съм в момента и накъдето вървя. Е, да, остра и категорична съм, когато се налага, личният ми кръг е тесен, но това ми помага в професията и в личен план да съм обградена само с качествени и честни хора. Казвам тези неща, защото вероятно изглежда, че само се оплаквам и жалвам, но напротив - аз съм щастлив и успял човек, не съм жертва или травмирано, застинало в ужаса на грозни гледки от детството дете.

Посветила съм повече от половината от съзнателния ми живот в това баща ми да се "оправи". Към настоящия момент вече имам свой живот и съм приела избора му, но вече не се намесвам по никакъв начин. Не му се обаждам, освен, ако не е в ремисия, за по-дълго време и знам, че отсреща ще е баща ми, а не чудовището. Ако е в запой, ако той ми се обади и е трезвен, говорим, ако не ми се обади, не се обаждам и аз, ако се обади и е пиян - директно затварям.

На колко малко дете, според Вас, трябва да се дава, за да не мисли, че е забранения плод?! Аз мисля, че точно така може да му хареса и да започне да прекалява, когато се събират компания деца на домашно събиране, излизане, рождени дни... Не съм съгласна.

Според Нас - даваш на бебо да близне когато почувства любопитство.
После може за наздраве по нова година.
Алкохола не е вкусен и въобще не се услажда.
Но ако е забранен и издигнат в култ… го правиш значим.

Имаше и попара с вино навремето.
И бира с небетшекер.