Вижте в договора в чия полза е срока на изпитване. Ако е в полза на работодателя - дължите.
- Публикувана: 23 авг. 2025, 15:26 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2025, 12:00 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 101
По моя казус развитие няма. Освен, че сведох комуникацията с колежката до санитарен минимум.
Шефът сам предложи среща, цяла седмица го чакаме, насрочи една за вчера и я отмени. Не, всъщност не я отмени, а накара зам.директора да дойде да ми каже, че имал ангажименти и нямало да дойде. Игра на нерви е отвсякъде.
Вече съвсем си мисля, че няма абсолютно никакъв смисъл и единственото решение е да се разкарам възможно най-скоро. Това, че със всички останали колеги се разбирам и ме подкрепят, за съжаление, не е достатъчно.
Шефът сам предложи среща, цяла седмица го чакаме, насрочи една за вчера и я отмени. Не, всъщност не я отмени, а накара зам.директора да дойде да ми каже, че имал ангажименти и нямало да дойде. Игра на нерви е отвсякъде.
Вече съвсем си мисля, че няма абсолютно никакъв смисъл и единственото решение е да се разкарам възможно най-скоро. Това, че със всички останали колеги се разбирам и ме подкрепят, за съжаление, не е достатъчно.
За какво не е достатъчно? За да удовлетвори нараненото ти его? Ако съм с малко дете не бих била така категорична. Голяма работа, някаква злобее. Нека си злобее. А я си представи кандидатстване, предизвестия, истории, нова фирма, която някой я е напуснал поради подобни причини...
И аз бях в такава ситуация преди няколко месеца и се отказах да напускам. Всичко друго ме устройва, и то много. Няма да се дам на няква злобна кифла.
И аз бях в такава ситуация преди няколко месеца и се отказах да напускам. Всичко друго ме устройва, и то много. Няма да се дам на няква злобна кифла.
Ако колежката само те изнервя, просто я пускай да пасе и гледай да не се връзваш на приказките. Вече ако успява и да навреди с нещо действително, там трябва да си решаваш. Но ако са само приказките... ако беше мъж щях да ти кажа да си го преместиш и да закриваш случая, ама не си 
Такива хора драпат да се почувстват важни, ти като обръщаш внимание само го храниш това. Отсвирвай я - нека нея да я е яд че не постига нищо, а не да постига и ти да се ядосваш
Такива хора драпат да се почувстват важни, ти като обръщаш внимание само го храниш това. Отсвирвай я - нека нея да я е яд че не постига нищо, а не да постига и ти да се ядосваш
Аз не бих напуснала работата си, ако я харесвам и ме устройва, само заради една крива колежка. Ако смениш не знаеш дали няма да попаднеш в змиярник. Освен това няма идеално работно място. Въпросът е да се научим да не се връзваме.
Имам чувство, че шефът ви крайно не го интересуват вашите дрязги и няма време да се занимава с такива спорове.
Имам чувство, че шефът ви крайно не го интересуват вашите дрязги и няма време да се занимава с такива спорове.
На много места са така шефовете - отказват да се намесват в конфликти, някъде даже и в прав текст отказват. Не всички са в корпорация където си има установен ред и се ескалират проблеми до съответните хора и прочие.
Иначе си е така - то където няма хора, там няма глупости. Никаква гаранция на следващо работно място на какви ще попадне.
Иначе си е така - то където няма хора, там няма глупости. Никаква гаранция на следващо работно място на какви ще попадне.
По повод на злобни колежки, така си изпатих от една госпожа, която уж в началото беше бяла и добра, но се оказа подмолна. За мой лош късмет тя беше от 20 години там и почна малко по малко да ме очерня пред шефа, който след 20 месеца работа ме извика и ме уволни под претекст, че продажбите не вървели и т.н. Така че една гадна личност в колектива може доста да навреди. Като се има предвид, че с останалите 40-50 колеги бяхме в нормални и даже топли отношения. Особено сега в нашия балкански микроклимат, където се влияят от всякакви интрижки, а не качество на работа.
По моя казус развитие няма. Освен, че сведох комуникацията с колежката до санитарен минимум.
Шефът сам предложи среща, цяла седмица го чакаме, насрочи една за вчера и я отмени. Не, всъщност не я отмени, а накара зам.директора да дойде да ми каже, че имал ангажименти и нямало да дойде. Игра на нерви е отвсякъде.
Вече съвсем си мисля, че няма абсолютно никакъв смисъл и единственото решение е да се разкарам възможно най-скоро. Това, че със всички останали колеги се разбирам и ме подкрепят, за съжаление, не е достатъчно.
Шефът сам предложи среща, цяла седмица го чакаме, насрочи една за вчера и я отмени. Не, всъщност не я отмени, а накара зам.директора да дойде да ми каже, че имал ангажименти и нямало да дойде. Игра на нерви е отвсякъде.
Вече съвсем си мисля, че няма абсолютно никакъв смисъл и единственото решение е да се разкарам възможно най-скоро. Това, че със всички останали колеги се разбирам и ме подкрепят, за съжаление, не е достатъчно.
Това всичко заради болничния ли? За какво точно те подкрепят колегите? Според мен не би трябвало да ги намесваш в подобни казуси между теб и отделна колежка и да се налага да вземат страна. Те и няма как административно да те подкрепят, това са някакви приказки между теб и тях. Прекалено много май търсиш да създаваш лагери срещу колежката, обсъждаш с тях подробности за болнични и болести си степен да ти дават рецепти, в същото време въпросната колежка, която се води, че те замества, нищо не знае..., което също не е добре за атмосферата. Сякаш е по-добре, че шефът ти е отменил срещата, защото ми се струва, че нямаше да е за да ти окаже подкрепа срещу колежката.
Предложиха ми нова, по-добре платена работа. Хоум офис. В понеделник пускам предизвестие. Иначе за всичко, което ме питате, вече съм писала. Но вече е и все едно кой крив, кой прав. Аз се отървах.