Какво мога да направя за психично болната си майка?

И от мен съвет за принудително лечение. Обърни се към адвокат.
И всички тези подробности можеше да си ги спестиш. Много пространствено, много подробно... Чак толкова никой във форума не го интересува.

Адвокат и темите на специалистите - това можеш да направиш.

Единственото решение, за което се сещам, е с адвокат да заведете дело за принудително настаняване в психиатрично заведение. Колкото и да се преструва, няма как да заблуди експертизата.

Това е дилемата ми също. На 21 и съм чувал, че до 25, ако детето учи, родителят трябва да оказва финансова помощ,

Съгласен съм с другите, че е добре да се консултирам с адвокат, бих могъл да спестя и скоро да го направя. Обаче такова лечение ще си е чисто насилие в очите й, понеже би ограничило автономията ѝ и ще я заклейми като „лудa“, която е принудена да се лекува насилствено. Забранявала ми е да звъня на 112, дори в спешни случаи, защото би било равносилно на убийство и било по-добре да я оставя да умре, от колкото да я докосне лекарска ръка. Много надхвърля обикновено нежелание на човек да се лекува. Самите й духовни вярвания също се въртят около дълбоко недоверие в лекари и медицина, подхранено от лоши преживявания в миналото.

Страхувам се, че това може само да я стресира, вместо да й помогне. Но в същото време самата тя си вреди не по-малко. Преди година реално тя ми каза да не се връщам вкъщи повече, с което се съгласих, тъй като исках да напусна, но чувствах вина, че ще я оставя напълно сама в такова състояние. След последния ни разговор по телефона не ме е търсила и не е искала пари, така че в момента всяка моя намеса би била абсолютно против нейните решения, предвид че вероятно даже не иска изобщо да общува с мен. И ако не е под наблюдение в безопасна среда когато разбере, че съм предприел нещо такова, ще изпадне в криза и тогава вече ще стане страшно, познавайки я.

В същото време хора с психични заболявания често не могат да взимат напълно рационални решения, така че „нейните избори“ са в рамките на състоянието ѝ.

Препоръчвам книгата на Джо Наваро - Опасните личности. Може би ще разпознаеш майка си там.
За съжаление, нямаш особено полезен ход, освен да се дистанцираш и да си живееш своя живот.
Лошото е, ако стане агресивна към други хора, което за съжаление въобще не е прецедент в нашата държава.
Може да опиташ с принудително настаняване в клиника, обаче то ще е за няколко месеца и после като я пуснат вероятно ще се върнат по старо му нещата. Никой не ги контролира тези хора тук. Разчита се на роднините, които нямат нужната подготовка да приложат контрол.
Гледай и собственото си здраве, предвид че вероятно носиш собствените си травми, а ако е шизофрения действително - и някаква генетична предразположеност.

Много благодаря за отделеното време и за подробната информация относно закона и процедурите. До сега не съм имал опит със съдебни въпроси и не подозирах, че такива случаи се уреждат чрез адвокат.

Благодаря за отговора и за препоръчаната книга!

Тя е болна,  не можеш да мислиш за нея като за нормален човек.  Тя няма рационални решения. Ако я лекуват и уцелят лечението може и да влезе в ремисия. За това се консултирай с психиатър.  И пак да добавя потърси помощ и за себе си. Задължително! Това, което ти е минало през главата, ако не сега за в бъдеще ще ти окаже влияние.  Съветите са ми на база 17г грижа за човек с шизофрения.

Ми не е освидетелствана, защото не е била на лекар. И не не е насилие, защото,  ако ме се лекува ще му разкаже играта на него ( което е и правила) или ще се самоубие, което пак ще му разкаже играта. Та така с психичните заболявания.

Баща ми имаше приятел с шизофрения. Наследена от неговия баща. Живели са в един квартал. Баща ми разказваше как, когато бащата на приятеля му като го прихванат "състоянията",  ставал агресивен , посягал, биел, гонил семейството си от вкъщи, заплашвал ги с нож. Нощували при баба ми дядо ми.
Самият приятел на баща ми редовно ни  идваше на гости. Той е бил  "на отчет" в психиатрията и е приемал лекарства. Явно е имал прояви. Ние , децата, не го знаехме, за нас той си беше напълно нормален гостенин. Нашите никога не са се притеснявали от него. Разбрах, че е с заболяване, когато един ден чух нашите да говорят , че когато си пие лекарствата е спокоен нормален човек и че е добре че осъзнава какво му е било причинено, за да бъде стриктен в лечението си. Един период престана да идва и татко ходи да го търси. Върна се и каза на майка че вероятно е спрял да си приема лекарствата, държал се изнервено, бил раздразнителен, мнителен. Не знам какво се случи, не съм била голяма, но лечението се възстанови и човекът продължи да ни идва на гости. После си намери спътничка, жена с ДЦП и идванията се разредиха.

На работата на родителите ми също имаше един с шизофрения. Той пък беше (като го прихванат състоенията) шпионин, докладващ на агенти (нарочени от него хора) на КГБ ( не се смейте). Беше нарочил майка ми. Добре че с татко работеха в едно учреждение, че татко да я отървава от "сводки с информация" които човекът искаше да й устройва. Родителите ми казваха че е изключителен специалист в областта си, но за съжаление болестта не прощава. Имаше периоди на затишие. Но като го схванат бесовете ходеше да "докладва". От време на време са  го прибирали в психиатрията и тогава  всички "агенти на КГБ" си отдъхвали... но и редовно го и пускали, защото да бъде сред хора било най-полезно за него. Пък и не бил "опасен".

Може би съфорумците се съмняват в достоверността на разказа, защото сте твърде грамотен, обстоятелствен и логичен - нещо, което изглежда странно, щом сте отглеждан от шизофреничка с някакъв тип религиозна психоза и баща в чужбина, тоест на практика неглижирано дете в ненормална среда. Но аз ви вярвам. Смятам, че е имало периоди на нормално състояние, но с времето майка ви е ставала все по-зле и вие сте опитвал да запазите разсъдъка си.

Аз бих подала сигнал към прокуратурата да я лекуват. Не могат да я държат против волята й, но може да я освидетелстват и да овладеят кризата й с хапчета, за да осъзнае, че е болна и да продължи да ги пие сама. Ако изобщо е болна. Защото има хора, които се държат странно, ексцентрично, все са болни и умират, вярват в богове, шамани, чакри и аури, но това не ги прави луди (поне не по закон).
Бих била максимално далеч от нея, ако е опасна. Ще й пращам пари, ще й помагам, но ще намаля разговори и гостувания.

Никой не ви е опрял пистолет да го четете. Хората пишат каквото ги тормози, не каквото на някого си му изнася.

Не се наемам за диагнози по описание, само подкрепям съвета авторът да направи нещо за себе си. Че в един момент ще рухне. Сега го държи адреналинът.

Мога да чета и да пиша в публичен форум каквото аз реша!

Именно.

Тя е психиатрична и това няма да мине само. Трябва ви консултация с адвокат и с психиатър. И изобщо не е толкова лесно да се въдвори за принудително лечение. С психиатъра можете да се консултирате сам и без нейното присъствие и поне ще получите яснота какво следва и би могло да се направи.

Не знам дали е мит или реална практика, но съм чувала, че при отказващи лечение хора с психично болни психиатрите диагностицират в неформална обстановка. Демек човекът с проблема не знае, че говори с психиатър.

Съмнявам се. Когато човек е в психотична криза еле пък ако е с шизофрения, ни приема ни предава камо ли разговор да води.