Не пропускайте година без цитонамазка! Това може да ви коства живота! Тема № 63

Подробности незнам, не съм толкова навътре в нещата, казаха ми, че е пълна краткосрочна упойка.

Периферна.Оперираха ми бучка на гърдата с истинска пълна и бях интубирана, после ме болеше гърлото от тръбата и главата от упойката.
Иначе с периферна имам две конизации, колоноскопия, блефаропластика.Може да пропускам нещо:

Да, но самият факт да не съм в съзнание ме плаши, да нямам контрол, затова ми се иска спинална.

Ти и със спинална упойка няма да имаш контрол. Да не говорим и че може да си вързана. Отпусни се!

Какъв контрол ще имаш на операция? Лежиш, нищо не виждаш, само чуваш и се шашкаш.Може да се наложи успокоително да сложат, ако се качи кръвното от стреса.Имам две спинални упойки.

Страх ме е дали ще се събудя, просто имам фобия.

Била съм и с периферна и със спинална. При спиналната получих паник атака като спрях да си усещам краката и едвам ме успокоиха лекарите.
Периферната, слагат във вената и заспиваш на мига, после се будиш като нова. Ако имаш склонност към контрол, няма да ти хареса спиналната.

Да, не е лесно да бъдеш убедена в нещо, когато цялото ти същество се съпротивлява и изпитваш ужас до такава степен. Обсъждала ли си с лекаря си вида на упойката? Попитай какви изследвания да направиш преди манипулацията, ако имаш притеснения за алергии или друго. Анестезиолозите обикновено обясняват доста подробно как протича упойката. Там също може да споделиш притесненията си и да поискаш допълнителна информация.
На мен упойка ми е слагана 2 пъти - епидурална при медикаментозно предизвикано раждане и спинална при скалпелна конизация с CIN3. Да си призная, първия път дали всичко с бебето е наред, а втория път - дисплазията, ме притесняваха доста повече от упойката.
За сметка на това - два пъти ми се е налагало да оставя детето си - с висок риск от алергична реакция, за пълна упойка в ръцете на анестезиолог. Това беше по-стресиращо и неприятно. И двата пъти анестезиолозите обясниха в подробности какво и как ще направят. Всичко беше наред.

Момичета, темата не ми от любимите, но не ми е и чужда, за съжаление.
През 2015 г. съм конизирана скалпелно - CIN3. Тежка дисплазия - хваната на колпоскоп и доказана с биопсия. Цитонамазки - все I-ва група бяха. HPV-тестове за високорискови щамове - отрицателни.
От тогава имах едни блажени 10-тина години, в които нещата в общи линии бяха наред. Стигнах до 1 профилактично посещение на гинеколог годишно.
За съжаление, при последния профилактичен преглед през декемри се оказах с цитонамазка IIв - реактивни и литични промени, множество левкоцити ... Препоръка - колпоскоп, терапия и повторна цитонамазка след 3 месеца.

Такава цитонамазка не съм имала досега  и  се попритесних.
Отидох при онколожката. На колпоскопа не се видя нищо патологично, но след конизацията при мен зоната на трансформация е TZ - 3 (не е видима).
Докторката видя лека атрофия, която не е необичайна при възрастта ми - 49 г. и липсата на менструация от година, и леко възпаление. Биопсия не взе, защото на колпоскопа не намери от къде. Микробиологията не показа гъби и бактерии. Там имаше същата забележка като на цитонамазката - множество левкоцити. На следващо посещение ми пусна кръвна картина и урина - кръв в урината, но без леквоцити. След това пусна микоплазми и HPV в Геника. Резултатите за HPV все още не са готови, но излязоха резултатите за микоплазмите: текст в коментар "Mycoplasma hominis - минимален брой геномни копия, близки до гранични стойности" и положителен за Ureaplasma parvum.
Ще изчакам да излязат резултатите за HPV и ще отида за назначаване на противовъзпалителна терапия.
Колебая се дали да търся лекар за второ мнение. От една страна се притеснявам заради фамилна обремененост и предистория, от друга - харесвам лекарката, която посещавам (д-р Щърбанова) и имам доверие на преценката и. До момента не ми е давала необосновано спокойствие, но и никога не ме е вкарвала в излишни притеснения. А и промените свързани с менопаузата явно започват да си казват думата.

Според мен всичко е наред.Направи лечение за уреаплазмата .През
годините и аз имах една завишена цитонамазка без атипизъм.След лечение , вече
 не помня какво, беше в норми години наред.

Благодаря, ДХЗ! Със същата вътрешна нагласа съм.

За нищо на света, ако имам избор, не бих избрала спинална пред пълна упойка. Ако не се събудя от пълната, да му мислят близките ми, поне не ме е боляло. Спиналната още я помня - болезнено поставяне, жесток студ и треперене, имах чувството, че манипулацията е безкрайна и после до вечерта не можех да мръдна. Месеци след това ме болеше мястото на упойката. А с пълната заспивам, събуждат ме, наливат ми банките за изчистване и съм си аз. За 2г имам една за 4ч операция и 6-7бр 1/2-1 часови, жива съм. Само след голямата операция беше по-тегаво, но нормално.

Аз от епидуралната много треперих, от спиналните не, не съм имала и никакви странични оплаквания после, но винаги бих предпочела да заспя и да се събудя.Но това съм аз.