Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 91

Кати, и Неда,
Аз не искам да я спра самоволно. Искам лекар да ми я спре. Хванах се за мнението на доцент Консулова ,която при първото посещение при нея ми каза ,че мога и без золадекс и няма нужда да ми спират цикъла. Интересно защо втория път не беше така убедителна. И въпреки всичко ми каза ,да я спра и да видим какво ще стане, може би имаше в предвид дали ще ми дойде цикъл. Не мога да разбера защо на някои момичета въобще не им изписват Золадекс, на други със спрял цикъл им изписват Тамоксифен, вместо АО и т.н. Например проф. Щерев ти дава вариант да избираш с или без инжекция. Значи може и без.

Момичета, по повод Золадекса. И на мен ми го изписаха след като цикълът се върна. Имах подобни инструкции като Ladymillion - да се обадя веднага, ако се появи. Така и стана, въпреки че не се очакваше. Първо бях на Летрозол. В момента в който ми дойде почнах първо Тамоксифен. Казаха, че ако и другия месец пак имам цикъл - почваме и Золадекс. Мисля и аз, че идеята е да не си товари организма излишно.
Kormoran, на мамолог си ходя сама на 6 месеца- нямам предвиден по протокол от онкологията. Отчитам резултата пред тях всеки път. От онкологията имам на 3 месеца кръвни, на 6 месеца образни. Предполагам, че се разичита на образните, които те назначават, макар че моят онколог редовно ме пита и подсеща за мамолог.

Споделяла съм,че дъщеря ми обмисля оперативно отстраняване на яйчниците,казаха и задължително -консултация с онкогинвколог.Чака търпеливо,защото два пъти промениха датите.
Но,междувременно направи цитонамазка в Бг.Когато отидох за резултата ..3 А група, препоръчват проследяване и биопсия...,до тук,нищо необичайно,...това на което наблегна гинеколога(онкогонеколог)е,че в резултата са отбелязани...преобладаващо умерено естрогенно ниво по цитологични данни..
Погледна ме многозначително,аз обясних, че е на Золадекс..
И тя .."знам...и въпреки това"..Не го коментирахме повече,защото знам ,че и пред дъщеря ми ,е изказала подкрепа в нейното решение да премахне яйчниците,като най-добър вариант...
Да,и Золадекса не е панацея...

Аз подадох електронно, но си скъсах нервите, защото има много информация за попълване: мощност и обем на двигателя е ясно,че е нужно, но: номер на рама, от кого е закупен автомобила, с договор или фактура,  прилага се копие на голям талон, ГО и т.н

Много странно на мен не ми даваше да попълвам от кого е закупен автомобила, договор или фактура. Даже нищо не съм прилагала.

Тази форма (шаблон) от кого и кога е закупен автомобилът се подава в данъчното  при първата регистрация. Сега я правят служебно от КАТ, но  заявлението за освобождаване от данък е със същата бланка.

Тези полета ги оставих празни, като подавах заявление с новото ЕР в данъчното.

Предполагам,  че за винетката нещата са по същия начин.

Благодаря ти, Calm, явно това е масовата практика. И аз ще ходя на някое образно, може би ехограф и 3D скенер, защото никое с контраст не е подходящо за мен.
Бъдете здрави!

Нямам. След втората вливка спря и не се и върна. Бях на 45 г. Явно химията ми помогна да влезна в менопауза.

Може и да ги обърках двата "щата", но бях впечатлена колко много информация се изисква да се попълни 

Здравейте, момичета. Наскоро имах кратък досег с евентуално онкологично заболяване и искам да споделя моя опит с цел осведоменост, особено за прясно диагностицирани хора. Ще се опитам да съм кратка.
На 30г съм, с почти 3-годишно, което до скоро кърмих. Преди бременността имах кисти на яйчниците и нередовен цикъл. От София съм.
През март месец тази година отидох на първия си профилактичен мамологичен преглед, като докторката установи образувание (14мм) в едната гърда, което я притесняваше и ме прати на второ мнение, като препоръча биопсия. Отидох при друга докторка (д-р Средкова), според която трябваше само да се следи. Прегледа ме преди и след менструация)(март и април месец) и измери 18мм и 17мм образувание.
През лятото правих консултация с добре позната и надеждна консултантка по кърмене и реших да я питам за препоръка за мамолог, имайки предвид дългото ми кърмене. Предложи ми две имена, като само едното имаше свободни часове - д-р Младен Младенов - мамолог, хирург. Предупреди ме, че не е особено мил и отзивчив, но разбирал от кърмещи гърди. На консултацията ми при него му бяха нужни 10 секунди на ехографа, за да определи, че образуването е сериозно и 'трябва да се махне'. Измери го 14 мм, Юли месец. Назначихме биопсия за четвъртък, като сряда трябваше да отида само да оправим документите - действието се развива в болница Света София (Тина Киркова). Отидох в сряда и ми сервира, че направо в същия ден ще направи и биопсията, като аз не бях подготвена по никакъв начин, бях се хранила и тн. За мен обаче беше удобно заради детето, така че не възразих. Биопсията беше с разрез. Защо не беше иглена - не знам. Аз не съм от задаващите въпроси, той не е от информиращите. Подозирам, че хирургичната биопсия изисква по-дълъг (фиктивен) болничен престой и усвоена болнична пътека. Излезна диагнозата - C50. Фокуси от мултифокален ин ситу апокринен карцином. На мен ми дойде в повече психически и имах много силно замайване, а отделно и хематом от биопсията. Отидох при доктора за хематома, като му споделих и за замайването, стигайки до заключението, че явно е от шока от диагнозата. Неговата  успокоителна реплика към мен бе "Ами аз ви казах, че е сериозно".
Само с диагнозата си направих консултация с Проф. Деян Йорданов (хирург, ВМА), който беше готов едва ли не следващата седмица да ми премахне и гърда, и лимфи - всичко. Избягах с 200.

За ИХХ чаках 1 месец (???) в Света София. Направи я д-р Алексов, улучихме го и в отпуск. Интересното беше, че при този вид карцином HER било 99% положително (по спомен) и не се изследвало, а в патологията първоначално отказваха да ми дадат блокчетата под предтекст, че чакат резултати за HER. След това ми звъннаха, че нямало да изследват HER и мога да си ги взема.
Занесох си веднага блокчетата за второ мнение при д-р Влахова в Александровска болница. Прекрасна жена, имам ѝ пълно доверие. След около 10 дни беше готова, като нейното мнение е, че рак няма, а образуванието е в следствие на разбъркани хормони покрай кърменето.
Още преди да излезне становището на д-р Влахова, си направих консултация с доц. Консулова (онколог) - още една прекрасна жена, на която имам доверие, виждам и в темата, че няма нужда да я представям. Тя се озадачи защо кодът за диагнозата е "C", което обозначава рак, а самата диагноза не е за раково образование (тук и аз не разбрах много, много). Но ме успокои, че рак нямам, т. е. 'фокуси от мултифокален ин ситу апокринен карцином' не е раково образувание. Като излезна становището на д-р Влахова вече стана напълно ясно, че не е рак. Също така ми каза, че, ако беше нещо сериозно, хирургичната биопсия на д-р Младенов би ми ощетила лечението.
Наскоро си взех и заключението на онкокомисията. Препоръчват хормонотерапия. От разговорите с различни хора от персонала на болница Света София останах с впечатлението, че докторът не за първи път прави такива изненадващи биопсии, и, че не съм му първата недоволна пациентка.
Предстои ми консултация с д-р Виктор Йорданов (Acibadem City Clinic) другия месец.
Искам да спомена и приятното ми впечатление от доц. Светла Динева (МБАЛ НКБ) - диагностик, която, вместо на ми направи ЯМР и да си вземе парите, ме посъветва да изчакам да мине повече време от биопсията и спирането на кърмата. Беше много мила и отзивчива.
Консултирах се и с доц. Дарданов - хирург (б-ца Лозенец) - също положително впечатление, много мил човек, претрупан от пациенти, но отделя време за всеки.

Най-важното, което научих от цялата история, е, че при съмнение за онко заболяване първо се прави консултация с онколог, а не хирург. Надявам се тази история да е била полезна за някого и желая на всички ви крепко здраве!

br3athless, съчувствам ти за преживяното, но както се казва "Всичко е добре, когато свърши добре".

Споделеното от теб потвърждава, че трябва да четем доста и да обиколим няколко специалиста, за да направим информиран избор и лечението ни да бъде според съвременната медицина.

Затова ми е странно, когато някой каже "Слушайте лекарите, те знаят най-добре"... Бих допълнила, че  "не всички лекари" са за "слушане"...

Преди нашето "задължение" да четем трябва за се превърне в част от медицинския протокол, това че се започва с онколог. Мен 6 години ме мотаха от ехография на мамография, но никой не ми спомена за онколог, но пък чух : "Добре е да отидете на преглед при хирург". Вече знам, че хормонална терапия би редуцирала образуванието, но коя съм аз, че да давам съвети. Тук във форума наскоро имаше доста ожесточен спор по темата кое е първо - операцията или биопсията.

Честит празник, нека бъдем здрави и закриляни, за да се радваме на живота и да имаме повече споделени мигове с близките! На 46 г. бях диагностицирана, на 47 г. спря цикъла от първата химия, сега съм на 48 г. и от половин година на Золадекс, едва ли бих го спряла. Сега по- скоро ме тревожи дали адекватно ще ме проследяват в КОЦ Пловдив. Последно имам скенер юли и ми казаха да се обадя октомври да ми направят нов, имам и час за гинеколог - това е, но дали е достатъчно?. Едва ли ще ме пратят на ПЕТ другата година, а ЯМР и 3 Мамография сама си ги платих. Може ли да кажете как и къде се проследявате ?

Моля да ме извините ако се натрапвам... Но възстановяването след операцията ми е много трудно. С маркучите от двете страни... Постоянни болки и стягане. Едва си поемам въздух... И не му виждам края... Дренажите си се пълнят... И кой знае до кога ще ги мъкна... Дано ги махнат до 10тя ден след операцията, че на 18.09 имам таргетна и въобще не си представям как отивам с дренажите да се редя на опашка за кръв и да чакам два три и повече часа... От една зграда в друга (че в Дървеница яко ни разхождат... За изследване, после консултация... Инжекция). Чувствам се като инвалид.. Нищо не мога да правя сама, лежането и спането е само по гръб, всяко наместване е свързано с режещи болки, без хапче не мога и да си помисля да спя, после цял ден ми се мота главата... Отчайвам се... Имам чувството че няма край... Мислих че химиотерапиите са най-тежки.. Но тях ги карах по леко. Направо се чудя че някой се подлага на такава операция за красота... Или аз съм много кекава... Или истински е гадно... Не знам вече... Даже се обвинявам че не издържам психически... Но ми е тежко.. оплаках се...😔 Честит празник... И бъдете здрави

Спокойно, най- страшното мина, потърпи още малко. Всеки следващ ден ще си по- добре! И това ще мине! Моят съвет е да си избереш някаква почивка, някоя мечтана дестинация, да разглеждаш, да мечтаеш и да я осъществиш. Заслужаваш я! Мисли си за хубавите неща, които предстоят!