И за врътките на пералнята и сушилнята, и за катеренето върху вратата на съдомиялната... Специално за съдомиялната се улавям, че крещя като ненормална и го дърпам да го свалям от там, но детето хич не ми се трогва. Абсолютен гьонсурат - хич не му пука за чувствата и емоциите ми
А аз не че съм някаква истеричка (или поне преди да родя не бях), но синът ми буквално ме вади от джапанките на моменти. Няма друг човек на този свят, който така успешно да ме вбесява. Мъжът ми твърди, че просто сме много еднакви и затова така се получава. Логика нулева, но не спирам да разсъждавам върху това.Иначе вчера и днес не сме излизали - страхотна поледица е. През нощта температурите са драматично ниски и духа силен вятър, а през деня е слънчево, но студено. А аз живея на един баир, по-типичен за Велико Търново, отколкото за Русе. Да е само студено, но сухо - не пропускам разходка, но ледът за мен е риск, който не поемам. По тази причина не съм поръчвала и кухня, та се чудя с какво да храня детето. То от своя страна бе отвратено от днешната ми хрумка за паста звездички с масло, сирене котидж и жълтък. А на мен си ми харесаха... Та цялата седмица явно ще е на принудителна диета или ще прояде каквото му сипя. Утре ще видя какво ще му е мнението за палачинките ми.
). Ам-ам е ясно, цял ден се крещи, наравно с “дай”