Гадния период в годината

Като бях дете и като бях майка на дете в училищна възраст, най-омразни ми бяха дните в началото на септември, очакването на началото на учебната година. Никога не съм обичала да ходя на училище, докарваше ми стрес. Бях отличника, завършила съм ЕГсъс сребърен медал, в контакт съм и досега с повечето си съученици, с класната си честитим все още празниците, прекрасен човек. Но училището не и не! Страх от изпитване, страх от провал, до степен да ме боли стомах, това беше. Септември ми беше най-депресивен и направо противен.
После като студентка ми мина, харесвах си септември и чаках с нетърпение октомври да почнат лекции. Но е различно, защото си избрал какво да учиш.

Когато детето ми тръгна на училище, депресията се върна. Нищо не ми беше по-гадно от надписите в магазините през август    Back to school, много им се ядосавах, искаше ми се поне август да е пощаден.
Сега синът ми е студент, а септември ми е за отпуски и развлечения.

Любим период ми е началото на лятото, защото всичко, което обичам предстои. Всеки възможен ден на плаж, седмица, две на планина, спокойствие, любими занимания. Откакто се помня, лятото ми е минавало почти по един и същи начин.

В детството ми обожавах декември и подготовката за празниците. Едва през декември се появявах а украси и елхи, в детската градина разучавахме танци и пиеси, в училище рисува хме върху картон елхи, камбанки, правех е гирлянди, стояхм е след часовете да украсяваме, смеехме се, забавляваме се. У дома също на ставаше празнична атмосфера, не са се претрепвали от готвене родителите ми, но празникът Нова година беше красив, искрящ и весел. А Бъдни вечер сме празнували точно като тиха и свята нощ, постите ястия, прикадяване, дрянови пъпки на печката(или на котлона), за пукане и сбъдван е на желания.

Когато Коледа започна да се празнува масово с все пищност, пластмаси, безброй сладки и тн, за мен лично празничното очарование да декември се загуби. За първи път усетих някаква пустота, когато по неволя присъствах на "Коледното тържество" на детето в първи клас. Присъствах, защото беше организирано вечер, в далечно заведение и нямаше къде да отида за два часа, седнах на една отдалечена маса. Децата бяха в уж детски клуб, но си беше и тип кафе, сервира ха им неизменни те пържени картофи и някакви пици, сокчета, поприказваха си, дойде Дядо Коледа и им връчи по една голяма найлонови торба, на дъното и сухи пасти и малък пъзел. Това беше коледното тържество в едно от най-желаните, да не кажа най-елитното училище в града. Тогава личното ми усещане беше, че в един много масов план празникът е ограбен.

Затова и декември взе да ми се усеща не особено привлекателен. В личен план си го отразявам, както си зная, но това, което е навън, около мен, ми е по-скоро натоварва що и досадно.

Втората половина на януари, февруари, дори и март - дългите студени мрачни влажни седмици без нищо предстоящо, освен дългото очакване на пролетта.

На мен пък зимните месеци не са ми толкова тягостни, понеже щом са започнали, вече се отикват и все повече наближава пролетта (не че напоследък много я има, де),  но се очаква и е все по-близо. А и човек отдавна е свикнал да ходи с якета, шуби, ботуши. Но това есенното - вчера с къс ръкав, днес с яке, ми е много трудно поносимо... А и това, което приближава, е ноември, а не април.... Като стане зима, се успокоявам, че есента е отикана и се върви към по-хубавото...

През последните няколко години се случва да са такива периоди точно преди най-святите (за мен) празници в годината - Коледа и Великден. Едни такива случки, дето не трябва да се случват дори и веднъж в живота на човек, а при мен и повторения има, с леки вариации Всяка година продължавам да подхождам много позитивно и да си казвам, че само си въобразявам и силно вярвам, че миналата година преди Коледа излязох от този омагьосан кръг. Случката просто се случи още през септември. Буквално ми преобърна живота. Толкова, че вече дори мисля, че "лошите" неща, ставали в тези периоди в миналото дори са се случили, за да ме предпазят от нещо много много по-лошо. Важното е след някой гаден период да дойде и хубав, според мен.

Дразни ме как пишат Back to school за всяка глупост. Дори магазини за готварски уреди изкарват някакви кутии за храна и няма да напишат КУТИИ ЗА ХРАНА, ми пак същата бектоскул изгъзица.

Много обичах да се върна на училище - да се свърши това блуждаене без работа нагоре-надолу, хем приятно, хем уморително, без agenda, без развитие, без усещане за движение напред. Особено като почнах и аз в ЕГ, (знаете, подготве е време от друг свят) - всички учат стандартните неща, само ние - специална програма.
Отделно да се нагласиш за училище, да се видиш с хората, които харесваш, хората, които не харесваш, да обсъдиш момчетата, изобщо, клюките, какво се е случило на дискотеката, кой кого харесва... Боже, как ми липсва...

При мен лятото докато бях с един мъж ми беше най-кофти периода. Дойдеше ли лято на този човек нещо му ставаше и често ми скапваше дните, жега ли му влияеше, дълги дни ли , комари ли ,не знам но определено в горещината беше трудно търпим и крив. И аз си знаех "ооо идва лято стягай се" ,страхувах се. Иначе на мен лично мъглата и дъжда през деня ми влияят гадно.

Ами Дренка, какво да правя? Магии?
Ей го на, дойде края на Септември и взеха да се отпушват нещата при мен.
Давам само малък пример - цяло лято имах поредица проблеми с карти и банки, които изникват един след друг, независимо от мен, но аз трябваше да ги оправям.
Хейзъл, и аз се чувствам така лятото.

Всички гадости на мен ми се случват през май месец.

Няколко години подред се случи така, че на определена дата един от семейството е в болница. При децата беше салмонела, гипс, ангина,  при мен - спонтанен аборт, при ММ - спешното. Не вярвам в съвпадения, просто вече съм подготвена

Повсеместно октомври-март/април са гадни. Като гледам прогнозата, Топлофикация София е готова за пускане на парното и чудовищните сметки нека започнат още от октомври 😆..

Досега май най-щастливите ми месеци са били април и май. Октомври до февруари обикновено са ми неприятни и се случват неприятни неща и има много охарчвания. Юли и август понякога също, те са ми в и около сатурновата дупка.
Юни много варира при мен, но обикновено е добре.

Като темпуратури и времето най-много харесвам пролетта, когато всичко се съживява и става по-топло, но не е още жега. Уви, тя е вече все по-кратка. На второ място ми е есента, защото има красива оранжева премяна, жегите са само спомен, а студовете все още не са дошли. Няма как да я сложа на първо място, защото след нея идва зимата и дните стават все по-къси, което е малко депресиращо. Също в последните години е доста кратка. Лятото ми е на трето място, защото обичам слънчева светлина, но с жегите не сме на ти и винаги гледам да съм някъде на хлад под сянката на дървета или под някой чадър или заведение на морето.

Искам да отбележа, че този ноември ми е много хубав!
Обикновено ми е един такъв "никакъв" месец, мрачно, дъжд, бачкане.
Но този ми е топ топ топ.