Гадния период в годината

  • 7 397
  • 146
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 24 925
Горното ми звучи на патология, не на щастие.
Гадните периоди не ги свързвам с хора, които обичам или съм обичала, а с екстраординарни ситуации и обстоятелства извън моя контрол и влияние.

# 121
  • Мнения: 28 517
Горното ми звучи на патология, не на щастие.
Гадните периоди не ги свързвам с хора, които обичам или съм обичала, а с екстраординарни ситуации и обстоятелства извън моя контрол и влияние.
Има такива ситуации свързани с децата, повярвай.

# 122
  • Мнения: 24 925
Не вярвам, но съм наясно с човешките залитания. Та ок. Но не е ок. Simple Smile

# 123
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 415
А не още не ща да са на над 25… на 8 и 9 си ми харесва.

# 124
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 294
На 5-6 когато бяха ми е най-любим период. Говорят, хранят се сами, обслужват се сами, още се водят и слушат и не са пред или в пубертет! Чудно! И са гушливи!

# 125
  • Мнения: 3 266
Значи ей сега като заспя ще си мечтая да се събудя и да е на 5 🤩
Абе сигурно тогава пък ще си викам Ех, как ми се иска да е пак бебе😬 после като стане тийн ще си спомням за детските години и така цял живот..

# 126
  • Мнения: 3 042
А не, бебета не искам! Най - приятния за отглеждането им период беше между  5 тата  и 11 -12 година. Тогава бяха най послушни и милички. После почнаха пубертетските изпълнения  до към 17 - 18 г, когато бяха сърдити на себе и и на целия свят. В момента също са добри за общуване, чудесна компания са, но за съжаление са единия крак са извън семейното гнездо. В крайна сметка нали за това са всичките ни усилия - да отгледаме самостоятелни и отговорни личности, които да поемат по своя път.

# 127
  • Мнения: 1 549
До пубертета все ми беше добре. Моето беше кротко бебе и дори и тогава ми беше лесно, откакто мина на смесено хранене. Беше поспаливо дете, имах много свободно време за всичко - за книжки, за филми зимата, после хубави разходки навън, в които тя спеше с часове, а аз излизах с приятелки. Може би, защото последните години преди да родя, работех много стресираща работа и възприемах майчинството като един вид почивка. Вероятно обаче да ми е лесно се дължи и на факта, че от десетия ден дохранвам с АМ. Преди това все беше гладна, не наддаваше, а се роди супер малка. Не се отби, до 11 месеца и половина сучеше и от мен. И тук ще шокирам, но мога да препоръчам на младите майки, гледайте и вашето удобство, като гледате бебета. На мен месеци наред ми беше съвестно, че дохранвам, но ако имах второ дете грам не би ми било, ако се наложеше. Човек трябва да си пази нервите и психиката за реалните проблеми, когато дойдат, не да се филмира от дреболии. Сега, когато дъщеря ми е на близо 16, не виждам никаква разлика между деца, тръгнали на ясла преди годинка и тези, гледани по предучилищна в къщи. А като си спомня каква дилема ни беше на майките тогава, да решим как ще е по-добре за децата. За съжаление гадния пред пубертет започна много рано и същинския още държи дъщеря ми. А и сме сами вече, друго си е едно дете да расте с двама родители, стига и двамата да са ангажирани с него разбира се.

# 128
  • Мнения: 11 129
На мен пубертета или просто казано откакто поотраснаха и станаха самостоятелни за ежедневни неща ми е най-лесно. Не знам труден или лесен пубертет са карали. Имало е нервничене покрай приятели и училище . Обаче рядко и не ми е пречило забележимо.

# 129
  • Мнения: 34 149
На мен самото дете никога не ми е пречело, сравнително кротка и възпитана беше. Учеше, учехме двете, хвърляхме усилия за гимназия, университет. Пречеха ми извънучилищните мероприятия /курсови проекти, карнавали, тържества.../ и разните досадни рождени дни, които трябваше да организираме и да ходим на други. Слава богу родителите присъствахме до една определена възраст...! Сега ни е хубаво двете...за жалост заминава да работи в чужбина и съм сигурна ще ми е пусто и тежко.

# 130
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
Aбуто, вярно заесенява, по-рано започва да се стъмва, захладня, ама чак пък толкова.
Здрав да си, другото си го правиш, то няма кой вместо теб.

Аз живея на макс, все едно съм си в 20-те, ама с друг акъл вече и опит, че преди 15-20 г. и животът беше друг.
Създай някаква динамика, не знам. Simple Smile

Музиката постоянно дъни, хобита, шофиране, срещи, интересни неща, партита.

# 131
  • Мнения: 1 701
Е ако нямаш деца е така.
Купон на макс.
Ако пък имаш, дано не си от тези родители, които зарязват порасналите си деца сами да се връщат от тренировки през 9 квартала в 10 по нощите с градския транспорт...

# 132
  • Мнения: 8 428
Е ако нямаш деца е така.
Купон на макс.
Ако пък имаш, дано не си от тези родители, които зарязват порасналите си деца сами да се връщат от тренировки през 9 квартала в 10 по нощите с градския транспорт...
Те тия, се надяват на ония като мен- що народ съм извозила през годините Sweat

# 133
  • Мнения: 11 467
Тегавото с децата е до към 8, макс 9 години, после вече те си могат всичко сами: четат, пишат, плуват, правят си сандвичи, карат колело, ройлери, събират се по групички без родителят да им виси нон стоп на главата, и можеш и да ги оставиш сами за няколко часа. Според нашето законодателство не може до 12 години, но почти не се спазва. От пети, шести клас навсякъде са с градския транспорт и вече са напълно самостоятелни индивиди.
Родителят има време за себе си, за театър, за спорт, дори и малко да си почине. всичко останало: Хелуин, рожденни дни, скъпи покупки по време на пубертета е просто част от живота и е добре да му се наслаждаваш, защото е за кратко.

# 134
  • Мнения: 18 390
За мен такъв месец е юли. Много тегав, още повече когато децата бяха малки, нищо не мога да правя, нищо не върви , нищо не мога да захвана. Често през юли сме имали големи, кардинални конфликти с БМ.
Два пъти проблеми със стъпалото, започнали юли и въобще разни счупени крайници и травми при различни членове на семейството.
Като общо - безпаричие, невървеж и карък.

Сатурновата дупка е 40 дни преди и след РД. Но при мен лично, около РД /септември/ нещата започват да се отпушват и вървят.

Колите си тъй ли ги оставяте да се запушват и да не вървят?
На въпроса - нямам.
Човешкият живот върви циклично, колело е. Трябва да го движиш сам. Иначе почва да скърца и спира, докато ние чакаме да мине януари, юли, декември, да порастат децата, да умре жената (ако сме любовници).

Общи условия

Активация на акаунт