Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Пари залагам, че прагматика жена е виждал само на картинка

Осем години сте се избирали! ОСЕМ! Нали?
Видяли сте се, приели сте се, избрали сте се!
С появата на детето - физическата обвързаност между двама нещо се счупи! Това не е нормално! Детето обикновено сближава двойката!

Не мога да повярвам, че сега сте видяли какъв е - осем години заедно преди да забременеете! И в тези години сте изградили стериотипа - кой помага, кой каква роля има в семейството. И изведнъж - той не помага, той егоист, той се сърди! Защо родихте от него? Наследил от майка си егото - а детето ви какво ще наследи?

Интересно е как ви насъскват за раздяла, сякаш ще го изтриете с гумичка. Само, че той е бащата на детето и няма да изчезне от живота ви. Какви контакти ще изгради с момиченцето и каква роля на баща ще има в живота и е чак плачевно, за едно име ... Защото двама големи човека не са успели да приемат, че няма да е по тяхната! Осъзнавате ли колко абсурдно е това?

Трагично как ще се разберете за малки и големи неща в бъдеще!

За какво да съжаляваш.
Сори, но повечето хора са идиоти- първо да се сърди и да ти мълчи за едно име е супер голямата глупост и е неприемливо и абсурдно и чисто и просто тъпо. Второ да се държи неуважително към родителите ти - това няма да го търпя и една минута! Аз съм такава че мога да убия за майка си или сестра си... но хайде да не ти давам престъпни идеи и да не изпадаме в крайности. Дори и само липсата на уважение ме кара да ме сърбят ръцете. Разбирам че сега заради детето и ала бала се опитваш да държиш фронта но .. просто не си заслужава. той и детето толкова ще обича.. вижда се колко му е акъла и колко му е бащинското чувство-  и двете клонят към нула, че даже и под нулата. Мъж , който не уважава хората, които са ме отгледали и от които съм получила всичко и са винаги насреща и които винаги ще ми помогнат в трудна ситуация или ще ме изслушат когато съм тъжна и мрачна или когато съм щастлива и весела..това са  ми най най най близките хора в живота ..а той кой е ? никой. Поредния тъпунгер дето не знае кво иска, такова нещо и такова неуважение към моето семейство просто няма да го търпя и точка.
Нямаш  никакви причина да го търпиш, още по -малко пък да съжаляваш.
Това са мойте пет лева по темата.

Обещавам да ви отговоря но за да бъде справедливо нека го направите първо вие жените участнички в дискусията.
Дамите с предимство.
Нека всяка каже какво е семейното й положение и деца и ви обещавам да ви отговоря честно.
Та нека да проверим колко от вас са самотни майки чакащи втория си любящ и всеотдаен мъж?


Изразът с "домати“ е крайност, но динамиката между мъжете и жените е ясна и добре известна.

Жената има контрол над секса – тя решава на кого да даде достъп. Често тези избори не са добри, което води до самотни майки, чакащи "принца“.
Мъжът обаче има контрол над брака – той трябва да предложи, за да има жената възможност да приеме.

Така че да, в известен смисъл вие сте като "стока“ на пазара на отношения – ние избираме с коя да имаме секс и с коя да изградим семейство. Това не омаловажава жените, но показва реалната асиметрия.
И, разбира се, и мъжете често правят лоши избори – просто последствията са различни.

Когато срещу логиката и фактите няма аргументи типичното поведение  да отвърща с нападение което няма тежест и ефект.
Признак на безпомощност и слабост

Да бе!
Нищо не си разбрал от тази пазарна икономика.
100% си сам!

Когато аргументите свършат, винаги идват личните подмятания.
Предположения които са базирани на емоция, ще ви разочаровам, но с това поведение вече много мъже сме свикнали и просто четем подобни неща с усмивка.
И ако трябва да погледнем обективно - по-добре сам отколкото с човек който напада с подобна лекота.

Само че личният ми живот няма нищо общо с темата – фактите и логиката остават същите, независимо дали съм сам или семеен. 🙂

Факта, че избягва темата и иска от другите първо те да кажат, е достатъчен. Бяга от темата и това е достатъчно доказателство. И да повечето тук са семейни, колкото и да не му се вярва.
И както той има право да си пази личния живот така и ние имаме същото право.

Факт е, че аз разговарям с вас възпитано – нито обиждам, нито нападам, просто давам мъжка гледна точка и факти.
Отговорът обаче е: "този е сам, този не е виждал жена, този е трол“. Подобна реакция не носи стойност към дискусията и само показва безсилие.

Опитвате се да ме принизите, но ви уверявам – няма как да стане. 🙂

Само уточнявам – на намеци за това дали съм сам или "виждал жена“ няма да отговарям повече. Вярвайте и мислете каквото искате – аз ще мълча.

Аз също мога да си направя заключения – че тук има доста самотни майки, които имат нужда да вярват, че мечтаният баща на децата им ще се появи и всичко ще е като в сън.
Реалността обаче е друга. По-добре е за вас да не живеете в илюзия, а да слезете на земята и да имате ясна представа за опциите си. Те едва ли включват това, което е в илюзията.

Логиката и фактите са това, което определя какво се случва, докато емоцията и илюзията обикновено са лоши съветници.

Лека нощ от мен – утре можем да продължим смислено. 🙂

Ми мен ме “взеха” с дете, при това тийн с всичките му екстри, характерни за възрастта. Около мен има много други, които също са ги “ взели” с дете, че и имат и още по 1-2 общи деца. Сега, ако не можеш да изкараш пари за семки, то и едно свое дете не можеш да гледаш, какво пък остава за едно чуждо и едно твое. А и качества на характера се искат също, то това не е за сульо и пульо, който и себе си не може да гледа.

Около мен всички с деца от предишни връзки са “взети”, бих казала успешно. Само плашиш гаргите.
Въпреки, че не разбирам защо на авторката това й е първата мисъл. Когато една жена без мъж не може, до такива теми стигаме.
Обаче, авторке, мъжът ти е с разбиранията на Прагматик, макар и да не е осъзнато. Приел е отказът ти да избере сам име като потъпкване на егото му и откъсване на детето от неговата рода. Някои мъже отказват да се свържат емоционално с детето си и за по-дребнави глупости. Но когато 10 години съжителстваш с някого ги усещаш тези неща и или работиш с наличния материал, или напускаш връзката.
С наличния материал се работи като преди 150 години - с пърхане на мигли, женски хитрини и “да си мисли, че идеята е негова”. С емоционално неадекватен и глуповат мъж не можеш да водиш сериозен, спокоен разговор.
Аз продължавам да си мисля, че има друга. В периода бременност, майчинство често се случва и все са нервни.

факт. Има много успешни връзки и семейства с дете , което е чуждо без значение дали това дете е на жената или на мъжа от предишен брак/връзка. Въпрос на емоционална интелигентност.

Реално във форума преобладават семейните жени и то със стабилни бракове, понеже мъжете им са наясно,че някои исторически традиции е време да останат в историята и имат достатъчно мъжество да приемат жените си за партньори, а не да философстват как те са алфата и омегата. И такива мъже жените им с удоволствие оставят да бъдат глава на семейството, без да ги убеждават.
Разбира се, има и немалко жени с достойнство, които не са оставили някакви псевдомачовци да им се разхождат върху главите с убеждението, че мълчание с месеци, чупене на предмети и недоглеждане на собственото дете не са насилие, а средство за възпитание на опърничавата.
Иначе има както неуспешни връзки между хора с общи деца, така и прекрасни и пълноценни връзки между хора с деца от други партньори, а отношенията нямат общо с децата, а с конкретните участници във връзката.

Винаги има вероятност за "оправяне" на отношенията. И е много вероятно самото дете да разчупи леда влизайки под кожата на баща си в момента, в който започне някаква комуникация между двамата. Но ще остане обидата, единият - че не е станало на неговото, другият - че не са му приели доводите за жертвите направени за да го има това дете. Не знам обаче кой, колко го е искал това дете. Защото често ситуацията е - жената иска дете, защото й цъка часовника и й бушуват хормоните, а мъжът иска, защото жена му иска да има дете. Ние мъжете сме направени по друг начин, при нас го няма часовника и даже е смешно, когато жена се опитва да използва фразата "родих му дете", като нещо за което един мъж копнее от първия ден на връзката. Не. На нас бащинството, като усещане ни се появява доста по-късно. Жената е бременна девет месеца, цялото и тяло, мозъкът й, действията й, възприятията, всичко се подготвя за това дете. На нас ни трябват още девет месеца за да се впишем по някакъв начин в картината.
След като авторката има десет годишен брак, и може би някакъв период преди това с въпросния мъж - то няма начин да не е усещала, че ситуацията върви към катастрофа на забавен кадър. Не може за толкова време да не познаваш човека до себе си, да не предвидиш какво ще се случи. За мен и двамата са били дебели глави. Нула компромис, или моето, или твоето. Щяло е да се случи. Само че като всичко останало идеята е била, че в случая мъжът ще се примири и нещата ще се успокоят. Не се е получило.
Сега е следващия въпрос - Ако му ударя коза "развод", дали ще се стресне. Не няма. Щото е дебела глава, като на отсрещната страна. Най-вероятно ще се съгласи. Някаква игра на житейски покер, в който всеки опитва да вземе победата без да има нужните карти, разчитайки само на блъфиране. Интересно ми е как е функционирало това семейство във всички останали дейности и отношения в брака. Колко търкане или плавно функциониране е имало там. Ако е било наред - да може и да се прероди нещо. Ако е било подобно влизане навсякъде с рогата - няма да се получи.
Другото което ми боде очите - "като гледам днешните мъже - Хвани единия, блъсни другия.." - това е като израз на жена, която няма достатъчно самочувствие за да приеме, че може би има и нормални, и самата тя никога не е попадала на някой, за когото да каже "знаеш ли, с този мъж бих могла да живея наистина добре".
"Хвани единия, блъсни другия" е само една част от съществуващите мъже. Има и категории - "тоз изобщо не е трябвало да се ражда", "този може да е стане, ако има жена до себе си, която знае какво и как да го постигне",  "тоя е много добър, ама е олигофрен"... и още и още. Но във всички случаи има достатъчно дето не са за блъскане.

Вместо “не правя добри избори, не преценявам мъжете, нямам ухажори, които да стават, движа се в кофти среда от маргинали и всичките семейни истории са едни и същи, не прекратявам навреме отношения с доказани идиоти, нямам смелост да търся нещо по-добро, аз самата не съм разбрана, не уважавам другия и трудно задържам мъж”, по-лесно  е да кажеш мани, мани, хвани единия, блъсни другия.

Авторке, този твоя парапитек както чупи чаши и хвърля яйца, утре ще ги строши в главата ти. Не се ли страхуваш да делиш жилището си с такъв агресивен човек? На твое място ще го поканя да се изнесе, но преди това ще повикам няколко мъже роднини вкъщи, че да не стане някоя трагедия. И една минута не бих търпяла подобно отношение. Събул си чехлите и влязъл с претенциите си. Ахмак! Ама и ти къде си гледала 10 години? Той не е от вчера такъв, винаги си е бил агресор и простак.

Само не разбирам как при това положение първата ти мисъл не е за детето, сигурността и спокойствието ви, ами дали ще намериш друг мъж. Доста се озадачих, на мен не би ми хрумнало да се тревожа за това точно в този момент.

За прословутото име-ябълка на раздора да кажа. Жената носи детето 9 месеца с всичките му неразположения, неудобства и последици, ражда го с опасност за собствения си живот. Моето мнение е, че понеже второто и третото име са на бащата, продължение на неговия род, майката има пълно право да избере първото име да бъде каквото й харесва. Моят син носи името, което аз избрах. Обсъдих го с бащата разбира се, но и да не беше съгласен, името щеше да е същото.