Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Разбирам възражението Ви, но нека уточним – фамилията е само един от белезите на рода. В традицията (и не само българската) името, което се дава на детето, също носи приемственост. Неслучайно поколения наред се кръщават на дядовци и прадядовци – това е символика, а не "остарели виждания“. Символите са част от културната памет, независимо дали ни харесват или не.
За вас ако не значат нищо за много хора имат голямо значение.
Апартаментът е имот, който се купува и продава. Родът и традицията не са нещо, което можеш да прехвърлиш с нотариус. Да се сравняват материално и символично е смесване на различни равнища.
Мислите само за материални неща, но ако не разбирате на този мъж не му пука особено за апартамента.
Това са неща които вас ви интересуват - кола, апартамент да не продължавам.
Има хора които имат различна ценностна система която не е свързана с материални неща които лесно се губят.

Последният ми абзац беше зададен като въпрос, не като присъда. В практиката, мъжете далеч по-рядко приемат да отглеждат чуждо дете. Това не е "обида“, а статистика. Разбира се, има изключения, но няма как да затворим очи пред реалността – едно е да търсиш партньор като свободна жена, съвсем друго е когато вече си майка.
В този случаи жената вече търси не само партньор, а и човек, който да сподели тежестта на отглеждането на дете  което не е негово– и това променя динамиката във връзката.
Разбира се, има жени с деца, които успяват да изградят нови семейства. Но статистически това е по-трудно и по-рядко и много често с мъж който също е самотен родител.
В допълнение може сама да проверите колко жени с деца успяват да си намерят мъж и какъв тип са тези мъже които ще отглеждат чуждо дете.
Цифрите са безпощадни, това им е хубавото - според НСИ + социологически анкети делът на повторните бракове у нас е ~14–16% от всички сключени бракове.
Нека си зададем честно въпроса: защо мъж би избрал да инвестира ресурс, време и обич в чуждо дете, когато може да има собствено?

Надявам се да разбирате положението, но нека ви дам една мъжка гледна точка.
Традицията с рода и името.
Това не е дреболия. В името на детето се концентрира цяла културна памет – кой продължава рода, кой носи тежестта на миналото.
Исторически, в почти всички общества е така: фамилията и наследството се предават по мъжка линия. Не защото жената е без значение, а защото мъжът носи сигурността, защитата и приемствеността.
Когато жена откаже това, мъжът автоматично чува: "ти не си глава на това семейство“.
И това убива уважението.
Мъжете, които имат връзка с традицията, го приемат като основа.
Това е конфликт, който много рядко се лекува – защото в дъното му стои въпросът "кой води и кой следва“.
Вие искате да водите и да определяте това повечето мъже няма да го допуснат.
Не е въпросът в буквата на името, а в символа – дали мъжът е уважен като глава на семейството.
Компромис е почти невъзможен – защото компромис тук значи или мъжът да загуби уважение към себе си, или жената да се чувства потисната.
И при двата сценария – бракът е счупен.

Относно дали ще си намерите друг мъж - може да се поинтересувате какъв мъж би взел жена с дете и колко често се случва.

И защо трябва само мъжкият род да е носител на приемственост, докато родът на жената да няма нужда да продължи името и традициите си?
С какво родът на мъжа превъзхожда този по женска линия?

Кой е мъж на място? Тоя, който не се обръща по име към собствената си плът и кръв?
Кой не я е тормозил? Тоя, който не ѝ говори по няколко месеца, чупи неща, изнася се, връща се, хвърля, не говори с родителите ѝ?
Този ли?
“ защо да отглеждам чуждо дете когато мога да си имам свое от жена която не е обременена с деца, разводи и драми?”
Нищо, че въпросът е риторичен, аз ще отговоря: Защото всеки може да отглежда дете и да бъде биологичен баща, НО само някой специален може да бъде ТАТКО.

Право в десетката е коментара, жалко че този пещерен човечец няма да Ви разбере.