Традицията с рода и името.
Това не е дреболия. В името на детето се концентрира цяла културна памет – кой продължава рода, кой носи тежестта на миналото.
Исторически, в почти всички общества е така: фамилията и наследството се предават по мъжка линия. Не защото жената е без значение, а защото мъжът носи сигурността, защитата и приемствеността.
Когато жена откаже това, мъжът автоматично чува: "ти не си глава на това семейство“.
И това убива уважението.
Мъжете, които имат връзка с традицията, го приемат като основа.
Това е конфликт, който много рядко се лекува – защото в дъното му стои въпросът "кой води и кой следва“.
Вие искате да водите и да определяте това повечето мъже няма да го допуснат.
Не е въпросът в буквата на името, а в символа – дали мъжът е уважен като глава на семейството.
Компромис е почти невъзможен – защото компромис тук значи или мъжът да загуби уважение към себе си, или жената да се чувства потисната.
И при двата сценария – бракът е счупен.
Относно дали ще си намерите друг мъж - може да се поинтересувате какъв мъж би взел жена с дете и колко често се случва.
Исторически погледнато ни описваш образа на чорбаджи Марко. Вярвам ти искрено, че такива мъже са съществували и сигурно и в 2025 година имаме няколко такива, но чорбажимарковото време отдавна отмина.
Най-лесно е да разберем колко “сигурност, защитата и приемственост” носи тоя мъж като погледнем жена му - нещастна, мислеща за развод. Толкоз за главата на семейството, която не е разбрала, че жената е огледалото на мъжа.