Развод или не - има ли шанс за "прераждане" на отношенията?

Същият като жената, която не иска да направи компромис с името.
Да го бяха кръстили с две имена - Ана Мария, Иван Александър или както там решат.
Имам две познати с дъщери - Тина. Мъдри жени, не скършили хатъра на свекървите си - Августина и Радостина да кръстят дъщерите си на тях. Почти никой не знае пълните имена на децата им, защото те навсякъде се представят като Тина. А свекървите как да се разсърдят като тия сложни имена са трудни за произнасяне от малко дете ... Е, то после пораства, но вече всички си го знаят като Тина

Надявам се да разбирате положението, но нека ви дам една мъжка гледна точка.
Традицията с рода и името.
Това не е дреболия. В името на детето се концентрира цяла културна памет – кой продължава рода, кой носи тежестта на миналото.
Исторически, в почти всички общества е така: фамилията и наследството се предават по мъжка линия. Не защото жената е без значение, а защото мъжът носи сигурността, защитата и приемствеността.
Когато жена откаже това, мъжът автоматично чува: "ти не си глава на това семейство“.
И това убива уважението.
Мъжете, които имат връзка с традицията, го приемат като основа.
Това е конфликт, който много рядко се лекува – защото в дъното му стои въпросът "кой води и кой следва“.
Вие искате да водите и да определяте това повечето мъже няма да го допуснат.
Не е въпросът в буквата на името, а в символа – дали мъжът е уважен като глава на семейството.
Компромис е почти невъзможен – защото компромис тук значи или мъжът да загуби уважение към себе си, или жената да се чувства потисната.
И при двата сценария – бракът е счупен.

Относно дали ще си намерите друг мъж - може да се поинтересувате какъв мъж би взел жена с дете и колко често се случва.

Много мъдро. И аз познавам една такава жена, само дето пак не беше нищо наред след "мъдрото" решение детето да е насила на свекървата кръстено. По-добре всеки да си решава и да си носи последствията. Името не гарантира безоблачно щастие после.

Прочети за токсичните хора темата. И с развода няма да се приключи напълно, ще се започне нова война заради детето. Но пък има шанс да се договорите някак.

Този мъж звучи доста неприятно и очевидно ескалира. Не виждам смисъл, защо толерираш това поведение към теб и родителите ти? Честно казано, ако някой си позволи да се държи така с моите родители, така бързичко ще му спретна багажа, че няма да се намери.
А ти разказваш за неща от Коледа, какво може да се промени? Освен да деградира още повече и ти да ставаш все по-нещастна няма какво друго. Имаш си детенце, гледай си нея и себе си и продължавай напред.

Хубаво е да се брои до десет (някои потребители и до повече) преди да се пише.
Жената написа, че не е имало компромисен вариант за името, а е трябвало да е на името на неговия баща.
Изпълняването на желанието на единия никога не може да е мъдро.

Оле pragmatic, това мъж водач ли е или само на думи... отишъл в нейния апартамент, не говори на родителите й, предпочита приятели.. голямо водачество и сигурност й носи. Не мога да повярвам какви хора има, нямам позната, която да не е избрала тя името на детето, някои си кръстиха децата на техния баща. Буквално съм единствената, която избира заедно с мъжа съвсем различно име, защото не спазваме подобни традиции.

Мале, мале! Какви са тези глупости събрани в един пост? Каква културна памет, какви са тези простотии. Нали детето е с фамилията на бащата?
Това, което обяснявате са някакви странни и доста остарели виждания, компромисите са изключително важно нещо в една връзка и ако има любов и уважение между двамата и двамата ще ги правят, а не само жената, защото мъжът е “глава” на семейството. А в нейният случай тази глава живее в нейният апартамент, ама това е друга тема.

А последният абзац, болднатото - “какъв мъж би взел жена с дете и колко често се случва?” Не мислите ли че преминавате някакви нормални граници, какви са тези разсъждения? Какво й е на жената с дете и “какъв мъж” би я взел? И защо да не се случва често?

Абе ужас просто, да като е глава на семейство защо не се държи като такава, а само в налагането? И то сякън на баща му. А авторката, ако иска на нейния баща? В крайна сметка важно заедно да харесат името, но ако има чудене между между, по-скоро жената избира.

Каква глава на семейството, какви пет лева. Той се държи като подметка с жена си, даже по име не се обръща към собственото си дете, ние говориме тука за някакви измислени “традиции” и “културна памет”. Пхах

Че тя не му е отказала детето да носи фамилията му, а и много отдавна децата са равнопоставени при наследяването, независимо от пола и не само по мъжка линия се наследява.

Ако няма диалог между двамата просто нищо няма да стане.

Ако той е нарцис, отровен и т.н, то авторката е не по- малко.  Значи тя и родителите й са бели и добри, а ония мъж и свекърва са лоши. Абсолютна липса на компромисност, на обективност. Тя, тя, тя... и родителите й. Ами пускай го, едва ли ще сране по- нещастен, отколкото е сега.

Разбирам възражението Ви, но нека уточним – фамилията е само един от белезите на рода. В традицията (и не само българската) името, което се дава на детето, също носи приемственост. Неслучайно поколения наред се кръщават на дядовци и прадядовци – това е символика, а не "остарели виждания“. Символите са част от културната памет, независимо дали ни харесват или не.
За вас ако не значат нищо за много хора имат голямо значение.
Апартаментът е имот, който се купува и продава. Родът и традицията не са нещо, което можеш да прехвърлиш с нотариус. Да се сравняват материално и символично е смесване на различни равнища.
Мислите само за материални неща, но ако не разбирате на този мъж не му пука особено за апартамента.
Това са неща които вас ви интересуват - кола, апартамент да не продължавам.
Има хора които имат различна ценностна система която не е свързана с материални неща които лесно се губят.

Последният ми абзац беше зададен като въпрос, не като присъда. В практиката, мъжете далеч по-рядко приемат да отглеждат чуждо дете. Това не е "обида“, а статистика. Разбира се, има изключения, но няма как да затворим очи пред реалността – едно е да търсиш партньор като свободна жена, съвсем друго е когато вече си майка.
В този случаи жената вече търси не само партньор, а и човек, който да сподели тежестта на отглеждането на дете  което не е негово– и това променя динамиката във връзката.
Разбира се, има жени с деца, които успяват да изградят нови семейства. Но статистически това е по-трудно и по-рядко и много често с мъж който също е самотен родител.
В допълнение може сама да проверите колко жени с деца успяват да си намерят мъж и какъв тип са тези мъже които ще отглеждат чуждо дете.
Цифрите са безпощадни, това им е хубавото - според НСИ + социологически анкети делът на повторните бракове у нас е ~14–16% от всички сключени бракове.
Нека си зададем честно въпроса: защо мъж би избрал да инвестира ресурс, време и обич в чуждо дете, когато може да има собствено?

Малко си противоречите - първо казвате, че материалните неща (като апартамент и коли и т.н.) не са от значение, а семейството и ценностите са, обаче компромиси не се правят с мнението на мъжа. 
Също така мъжът не би избрал жена с дете за да “инвестира” ресурс в нея и детето й, ама нали не са от значение материалните неща?