Отдръпвай се отсега и да не ти пука. Явно още от детството са нещата, едва ли са отсега така. Както са ти писали по-напред някой ден ще дойдат здравословните проблеми и остаряването и ако нямаш сестри и братя кандидати да ги гледат ще трябва ти да се занимаваш с тях отгоре на това, че те не са ти помагали когато е трябвало. Родителите не били длъжни, ама децата после са длъжни, нали така.
- Публикувана: 12 септ. 2025, 22:28 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2025, 09:46 ч.
Апатия към родители?
Нещата се влошиха след като напуснах бащиния дом. Заминах за чужбина и дълго време не бях около тях, но никога не съм прекъсвала контакт – говорехме всеки ден.
Брат ми остана да живее с тях с надеждата да оправи положението. За съжаление и той вече смята, че са загубена кауза. Опитва се да ме предпази, като често ми спестява грозните гледки и тежките ситуации, през които минава заради тях.
Родителите ми провалят както своя, така и неговия живот. Хванали са се за него като удавници за сламка и при всеки негов опит да се откъсне – следват манипулации. Той буквално ги носи на гърба си.
Вярвам, че децата не са длъжни на родителите си. Но родителите са длъжни на децата си! Ако не могат да помогнат, поне да не пречат. А моите дори и в това се провалят…
Брат ми остана да живее с тях с надеждата да оправи положението. За съжаление и той вече смята, че са загубена кауза. Опитва се да ме предпази, като често ми спестява грозните гледки и тежките ситуации, през които минава заради тях.
Родителите ми провалят както своя, така и неговия живот. Хванали са се за него като удавници за сламка и при всеки негов опит да се откъсне – следват манипулации. Той буквално ги носи на гърба си.
Вярвам, че децата не са длъжни на родителите си. Но родителите са длъжни на децата си! Ако не могат да помогнат, поне да не пречат. А моите дори и в това се провалят…
Нещата се влошиха след като напуснах бащиния дом. Заминах за чужбина и дълго време не бях около тях, но никога не съм прекъсвала контакт – говорехме всеки ден.
Брат ми остана да живее с тях с надеждата да оправи положението. За съжаление и той вече смята, че са загубена кауза. Опитва се да ме предпази, като често ми спестява грозните гледки и тежките ситуации, през които минава заради тях.
Родителите ми провалят както своя, така и неговия живот. Хванали са се за него като удавници за сламка и при всеки негов опит да се откъсне – следват манипулации.
Вярвам, че децата не са длъжни на родителите си. Но родителите са длъжни на децата си! Ако не могат да помогнат, поне да не пречат. А моите дори и в това се провалят…
Брат ми остана да живее с тях с надеждата да оправи положението. За съжаление и той вече смята, че са загубена кауза. Опитва се да ме предпази, като често ми спестява грозните гледки и тежките ситуации, през които минава заради тях.
Родителите ми провалят както своя, така и неговия живот. Хванали са се за него като удавници за сламка и при всеки негов опит да се откъсне – следват манипулации.
Вярвам, че децата не са длъжни на родителите си. Но родителите са длъжни на децата си! Ако не могат да помогнат, поне да не пречат. А моите дори и в това се провалят…
А в детството ти какви бяха нещата щом са ескалирали след като си напуснала бащиния си дом? Беше ли обичана, обгрижвана имаше ли добри отношения с тях? Отчуждиха се след като навърши 18 години, така ли?
Ако човек сам не иска да си помогне, няма кой да му помогне!
Не се чувствайте виновна, че не сте успели, знам че тежи. Борбата е тяхна, и ако те не се вземат в ръце, децата са безсилни. Родители са, но понякога те са най-токсичната среда, от която трябва да избягаме, за да съхраним себе си.
Не се чувствайте виновна, че не сте успели, знам че тежи. Борбата е тяхна, и ако те не се вземат в ръце, децата са безсилни. Родители са, но понякога те са най-токсичната среда, от която трябва да избягаме, за да съхраним себе си.
Както казах, раждането беше много неочаквано за нас.
Мъжа ми е лекар, който отговаря и за чужди животи. Същата вечер имаше неотложна ситуация, изискваща неговата намеса.
Иначе нямаше да я моля за помощ.
Мъжа ми е лекар, който отговаря и за чужди животи. Същата вечер имаше неотложна ситуация, изискваща неговата намеса.
Иначе нямаше да я моля за помощ.
Ако изпитваше апатия, нямаше да го мислиш. Чувстваш се наранена.
Алкохолизмът е болест и за съжаление много променя хората. Не бих посмяла да си оставя детето при човек с такъв проблем. Те няма да се променят, но ти ще си тровиш нервите. Затова, поддържай отношения до поздрави по повод и празник и си гледай семейството.
В този случай разочарованието ми щеше да е насочено към мъжа ми. Не му се ражда дете всеки ден. Ще вземе отпуск и ще си поеме отговорността като съпруг и баща.
Алкохолизмът е болест и за съжаление много променя хората. Не бих посмяла да си оставя детето при човек с такъв проблем. Те няма да се променят, но ти ще си тровиш нервите. Затова, поддържай отношения до поздрави по повод и празник и си гледай семейството.
Раждането ми беше изключително тежко и завърши със спешно секцио. Помолих майка ми да остане първата нощ, защото мъжът ми работи по 12-часови нощни смени. Отговорът ѝ беше: „Аз си имам по-голямо бебе за гледане“ – а става дума за брат ми, който е на почти 30 години! Това за мен беше огромен шок и разочарование.
Няма как да има близост, съпричастност и помощ, ако и преди не я е имало. И братът няма какво да оправи - то не е счупена част, та да се поправи. Всичко това е самозаблуда. А алкохолът още повече ще променя съзнанието и ще западат като човеци. Така че отсега нататък не очаквайте нищо хубаво.
Но намерете начин като са трезви и при добър случай - в който сте поискала помощ или се чувствате наранена, да им кажете, че сте огорчена, наранена и сте очаквали друга реакция. Казването ще освободи до известна степен тази болка и да не се мултиплицира тя и в отношенията с вашите деца. Приемете ги вече не като родители, а като хора, неуспели да се преборят с пороците и неудачите и изискванията на живота. Дистанцирайте се от тях. Успех!
Но намерете начин като са трезви и при добър случай - в който сте поискала помощ или се чувствате наранена, да им кажете, че сте огорчена, наранена и сте очаквали друга реакция. Казването ще освободи до известна степен тази болка и да не се мултиплицира тя и в отношенията с вашите деца. Приемете ги вече не като родители, а като хора, неуспели да се преборят с пороците и неудачите и изискванията на живота. Дистанцирайте се от тях. Успех!
Авторката, в какво се изразява алкохолизма и на двамата?
Пият ли от сутринта и после да се търкалят в къщи?
Или вечер обръщат 2 чашки със салата и вечеря?
За другото - вие с ТМ имате дете, и вие трябва да си го гледате.
Всяка помощ от свекъри, тъстове и други е бонус.
Но не са длъжни. Може да виждат детето, да поиграят с него.
А и много по-възрастни се страхуват от съвсем малки бебета.
Като пораснат и се поочовечат започват да се интересуват повече.
Пият ли от сутринта и после да се търкалят в къщи?
Или вечер обръщат 2 чашки със салата и вечеря?
За другото - вие с ТМ имате дете, и вие трябва да си го гледате.
Всяка помощ от свекъри, тъстове и други е бонус.
Но не са длъжни. Може да виждат детето, да поиграят с него.
А и много по-възрастни се страхуват от съвсем малки бебета.
Като пораснат и се поочовечат започват да се интересуват повече.
Явно не съм се изразила достатъчно ясно – не очаквам родителите ми да гледат детето ми. Нямам и желание да го оставям при тях.
Разочарованието ми е в друго – вярвах, че ще се радват на внучето си, че неговото появяване може да им даде стимул да бъдат по-адекватни, за да имат връзка с него.
Въпросната вечер бях със силни болки, едва подвижна. Единственото, което поисках от майка ми, беше да остане за една нощ – не за да гледа бебето, а просто за да не съм сама, ако ми прилошее. Мислех, че като майка ще види в какво състояние съм и естествено ще иска да помогне на собственото си дете.
Ставаше дума за една единствена вечер.
Разочарованието ми е в друго – вярвах, че ще се радват на внучето си, че неговото появяване може да им даде стимул да бъдат по-адекватни, за да имат връзка с него.
Въпросната вечер бях със силни болки, едва подвижна. Единственото, което поисках от майка ми, беше да остане за една нощ – не за да гледа бебето, а просто за да не съм сама, ако ми прилошее. Мислех, че като майка ще види в какво състояние съм и естествено ще иска да помогне на собственото си дете.
Ставаше дума за една единствена вечер.
