Аз пък мисля, че семействата са система и всеки участник в семейството прави динамиката каквато е. Включително и децата.
Не бих винила само единия.
Не бих винила само единия.
- Публикувана: 14 септ. 2025, 16:26 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2025, 10:41 ч.
Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции
Ох, колко близка до мен тема...
Жабче, аз съм в същото положение, НО моите деца не ходят на детска, вече 5 години съм 24/7 с големия ,в последствие и с малкия. Не са гледани нито ден от баби. Не са били никога без мен и аз без тях. Да, ние семейно така сме го решили, но винаги съм знаела, че в един момент ще ми натежи. Напоследък съм кълбо от нерви, често плача, чувствам се в затвор. Другите деца са на детска, родителите работят, аз няма и с кого да изляза, поради тези причини. Много ги обичам, много ми е хубаво да сме заедно, но наистина не мога вече дъх да си поема.. 5г.не мога да отида и на фризьор без да се съобразя с тях, с това баща им да ги гледа и тн. Знаеш ли кое ме крепи.. че това е временно. Още 2г и големия ще е първолак, малкия на детска, а аз определено мисля да си намеря работа на половин ден, защото си дължа свободното време , което нямах години наред
в крайна сметка бързо растат, колкото и да се ядосвам и плача, после се сещам, че децата около мен толкова бързо пораснаха, че идва момент, в който не се и сещат за майка си и баща си, като ги удари пубертета...
Жабче, аз съм в същото положение, НО моите деца не ходят на детска, вече 5 години съм 24/7 с големия ,в последствие и с малкия. Не са гледани нито ден от баби. Не са били никога без мен и аз без тях. Да, ние семейно така сме го решили, но винаги съм знаела, че в един момент ще ми натежи. Напоследък съм кълбо от нерви, често плача, чувствам се в затвор. Другите деца са на детска, родителите работят, аз няма и с кого да изляза, поради тези причини. Много ги обичам, много ми е хубаво да сме заедно, но наистина не мога вече дъх да си поема.. 5г.не мога да отида и на фризьор без да се съобразя с тях, с това баща им да ги гледа и тн. Знаеш ли кое ме крепи.. че това е временно. Още 2г и големия ще е първолак, малкия на детска, а аз определено мисля да си намеря работа на половин ден, защото си дължа свободното време , което нямах години наред
в крайна сметка бързо растат, колкото и да се ядосвам и плача, после се сещам, че децата около мен толкова бързо пораснаха, че идва момент, в който не се и сещат за майка си и баща си, като ги удари пубертета... 
А защо не ходят на детска и на ясла, освен ако не сте от София и няма места?!
Образованието е задължително от 4 до 16 годишна възраст.За семейното си решение подлежите на глоба.
Покойната ми майка беше базов учител и казваше, че само по погледа на детето може да разбере дали е ходило на детска градина, или е гледано у дома.Отсега съжалявам началната учителка.Ще имате страхотни проблеми със социализацията , с усвояването на учебния материал и липсата на изградена самостоятелност и вземане на елементарни решения от детето.Тогава сегашното положение ще Ви се стори бял кахър.
Да уточня, че съм от ранното шестдесетарско поколение и от миналия век нямам дете в ДГ.Ние такива решения като да си стоим у дома не сме вземали.Тези неща за голяма част от нас са непонятни.Аз поне не познавам такива жени.
Образованието е задължително от 4 до 16 годишна възраст.За семейното си решение подлежите на глоба.
Покойната ми майка беше базов учител и казваше, че само по погледа на детето може да разбере дали е ходило на детска градина, или е гледано у дома.Отсега съжалявам началната учителка.Ще имате страхотни проблеми със социализацията , с усвояването на учебния материал и липсата на изградена самостоятелност и вземане на елементарни решения от детето.Тогава сегашното положение ще Ви се стори бял кахър.
Да уточня, че съм от ранното шестдесетарско поколение и от миналия век нямам дете в ДГ.Ние такива решения като да си стоим у дома не сме вземали.Тези неща за голяма част от нас са непонятни.Аз поне не познавам такива жени.
Аз работя в детско учебно заведение и много добре знам + и - на двете страни. Защо така съм решила си е моя работа. И като човек, който работи с деца с проблеми, също мога да позная децата, хвърлени на ясла на 1г. и такива, гледани от " детегледачки", защото мама много държи да се върне на работа докато бебето още е кърмено дори. Да не навлизаме в друга тема обаче.
И като човек, който работи с деца с проблеми, също мога да позная децата, хвърлени на ясла на 1г. и такива, гледани от " детегледачки", защото мама много държи да се върне на работа докато бебето още е кърмено дори. Да не навлизаме в друга тема обаче.
Мама може много да държи да се върне на работа не за да нахлузи токчета и костюмче, а защото е принудена. Примерно понеже ясно са ѝ намекнали, че в противен случай при първия удобен случай ще ѝ намерят заместник. Знаете "На нас все пак тук ни трябват хора, които да работят"...
А може мама да няма мъж бизнесмен или дотолкова добре заплатен, че да подсигурява цялото семейство. И мама да е принудена да помага в семейния бюджет.
Много жени приемат първоначално доброволно да не ходят на работа и да се грижат за всичко около децата срещу това да не работят. После обаче като дойде умората и еднообразието се започва с тъгата по социалния живот. Е, не може и така, и така. Или поне не е лесно.
Имам колежка, която се върна като мина 1 година майчиснтво. Страхуваше се, че ще я ритнат иначе. Бяха разпределили успешно работата ѝ и се носеха слухове за съкращения в отдела им понеже изпълнителният директор често повтарял колко много хора са. Заплатата ѝ е отлична за града ни. Но една доста тлъста сумичка от нея отиваше после за детегледачка докато детето поотрасне.
Този избор също нито е лесен, нито е безоблачен. Така че имайте уважение и към него.
И като дойдат от РУО на посещение ще им кажеш " Няма пък, аз така съм решила " и ще тропнеш с краченце.После ще хукнеш да си плащаш глобата с мъжовите пари. Ясно, разглезена средна класа...
А деца с " проблеми " и увреждания съм виждала повече от теб.Имам един на 34 години с Даун, посещаващ Дневен център от 30 години.Преди това беше на ясла и ДГ. А, и съм разведена и с 41години и 20 дни осигурителен стаж до момента.
Хм, да...няма смисъл повече да коментирам.Поредната елитарна тема, пусната от жени, издържани от мъжете си. Аз само влязох да питам как стоят законово нещата. Да не ви четем после в темите за депресиите, паник атаките и домашното насилие...
Чудесни предходни два поста.И аз съм плащала на една прекрасна възрастна жена с удоволствие, за да отида до детската кухня, а последно плащах по 50 лева на ден по време на пандемията ,за да отида на работа.Дневните центрове бяха затворени за 3 месеца. Всякакви истории има по света и не всички могат да се сложат под общ знаменател.Това за захвърлянето беше много грозно изказване, но ще го отдам на младостта на авторката и липсата на житейски опит.
А деца с " проблеми " и увреждания съм виждала повече от теб.Имам един на 34 години с Даун, посещаващ Дневен център от 30 години.Преди това беше на ясла и ДГ. А, и съм разведена и с 41години и 20 дни осигурителен стаж до момента.
Хм, да...няма смисъл повече да коментирам.Поредната елитарна тема, пусната от жени, издържани от мъжете си. Аз само влязох да питам как стоят законово нещата. Да не ви четем после в темите за депресиите, паник атаките и домашното насилие...
Чудесни предходни два поста.И аз съм плащала на една прекрасна възрастна жена с удоволствие, за да отида до детската кухня, а последно плащах по 50 лева на ден по време на пандемията ,за да отида на работа.Дневните центрове бяха затворени за 3 месеца. Всякакви истории има по света и не всички могат да се сложат под общ знаменател.Това за захвърлянето беше много грозно изказване, но ще го отдам на младостта на авторката и липсата на житейски опит.
Друга е темата наистина, но пък вие като сте избрали да не ги давате на ясли и градини, не ви дава право да обвинявате майки, които са избрали обратното - децата им да ходят на ясли и градини. Хвърлили ги били... 
Ама жената не започна с обвиненията, сподели си как е в нейното семейство и си писа по темата. И веднага скочиха да ѝ обясняват за началните учителки и да я плашат с глоби. Нейна и на мъжа ѝ работа си е дали тя ще работи. Не ви ли е малко неудобно?
Вивана, я им пусни един сигнал в РУО и стига се пали
) Жената не звучи като да пада от небето, сигурно си е уредила нещата законово, но за теб да се успокоиш, че май твърде много те възмущават чуждите семейства. 
В интерес на истината, много си личи с кои деца е работено вкъщи и с кои – не. И изобщо не става въпрос дали майките са ходили на работа, или са си стояли вкъщи. Важно е да има поне един отговорен възрастен край детето, който да подпомага развитието му, а не да се разчита само на това, което научава в яслата, градината, училище...
Защото и да си стои майката вкъщи с цигарата, кафето и сериалите, ползата за децата не е особено голяма.
Защото и да си стои майката вкъщи с цигарата, кафето и сериалите, ползата за децата не е особено голяма.
Много кариеристки се навъдиха в последните двайсетина години. Но май още повече са желаещите да не работят. Някои сами се хвърлят към това, но не винаги е с мисъл, че ще се справят по-добре с възпитанието отколкото яслата или детегледачката. Често просто ги изкушава да са вкъщи с детето, а мъжът да изкарва парите. Да не се напъват да учат нови неща, да се доказват, да се борят със зъби и нокти за всеки лев увеличение на заплатата. То си не е много лесно и това. Да знаеш, че ако искаш да си по-често на фризьор или маникюр ще трябва да бачкаш яко. В лятната почивка ще участваш не само със снимки, а и финасово. Пък ако искаш нова баня ще помагаш на съпруга най-малкото като "сгънеш" мераците за Porcelanosa и се престориш, че евтинките Kai ти харесват.
Да не работиш за да си гледаш детенцето вкъщи има цена. Това е всичко.
Да не работиш за да си гледаш детенцето вкъщи има цена. Това е всичко.
Е, да де, ама ако отговорния възрастен не му стигат силите и е изтощен до краен предел, тогава какво правим?!
Темата е как преодолявате...
Преодолява се с тръгване на работа, с ходене на фризьор на четири седмици, с избор на тоалет, чантички, обувки за всеки ден от работната седмица, избор на лакове, червила, парфюми и всякакви такива приятни женски неща.Обяд с колеги през обедната почивка, удовлетворение от добре свършени служебни ангажименти, срещи с приятелки по женски, докато децата са с баща им, домашни козметични процедури с Дарсонвал.Този уред се оказа страхотен.
Изброените неща не е нужно непременно да са скъпи.Една жена може да изглежда прекрасно и със среден клас дрехи и аксесоари. Да не забравяме, че на първо място сме хора с чиито емоционални потребности не можем да правим компромиси, за да можем да се съхраним като личности, а не да бъдем придатъци на децата си.На второ място сме жени и трябва да се харесваме и обичаме, за да сме в хармония със себе си и чак на трето място сме майки на децата си.Семейните ще прецените сами на кое място са мъжете ви.
Такъв акъл мога да дам от висотата на 61-годишния ми житейски опит по темата със справянето.
Гледам за кариерата сте писали.Работя в културна институция, в държавния сектор съм. Имаме колежка, която се сдоби с титла " доктор на науките ".Изглежда щастлива.Понякога и науката носи удовлетворение, макар увеличението на заплатата да не е колкото е в частния сектор.
Темата е как преодолявате...
Преодолява се с тръгване на работа, с ходене на фризьор на четири седмици, с избор на тоалет, чантички, обувки за всеки ден от работната седмица, избор на лакове, червила, парфюми и всякакви такива приятни женски неща.Обяд с колеги през обедната почивка, удовлетворение от добре свършени служебни ангажименти, срещи с приятелки по женски, докато децата са с баща им, домашни козметични процедури с Дарсонвал.Този уред се оказа страхотен.
Изброените неща не е нужно непременно да са скъпи.Една жена може да изглежда прекрасно и със среден клас дрехи и аксесоари. Да не забравяме, че на първо място сме хора с чиито емоционални потребности не можем да правим компромиси, за да можем да се съхраним като личности, а не да бъдем придатъци на децата си.На второ място сме жени и трябва да се харесваме и обичаме, за да сме в хармония със себе си и чак на трето място сме майки на децата си.Семейните ще прецените сами на кое място са мъжете ви.
Такъв акъл мога да дам от висотата на 61-годишния ми житейски опит по темата със справянето.
Гледам за кариерата сте писали.Работя в културна институция, в държавния сектор съм. Имаме колежка, която се сдоби с титла " доктор на науките ".Изглежда щастлива.Понякога и науката носи удовлетворение, макар увеличението на заплатата да не е колкото е в частния сектор.
Вечният безсмислен спор за работещи жени и домакини. Истината е, че нервността в човек идва от там, че играе роля, която не му е присъща. Ако в една връзка и двамата са ОК единия да е домакиня, а другия работник или обратно, няма да се стига до подобни спорове. В една друга тема неудовлетворени труженици се опитаха да ме нахапят, че имам неограничен хоум офис и се чувствам добре.
Бях споменала по-напред за хоби. Може да се намери такова, което да се върши от вкъщи. Примерно майка ми по едно време се занимаваше с декупаж, сега се занимава с готвене на засукани манджи. Моето е грамофонни плочи, а покрай него някое друго списание, диск, касетка. Супер разтоварващо ми е да слушам, чета и ровя в нета за информация. Плочите, които събирам, са с по-особена музика, не са масовите известни групи.
П.П. на 5 години вече едно дете не трябва ли да е в първа предучилищна група?
Бях споменала по-напред за хоби. Може да се намери такова, което да се върши от вкъщи. Примерно майка ми по едно време се занимаваше с декупаж, сега се занимава с готвене на засукани манджи. Моето е грамофонни плочи, а покрай него някое друго списание, диск, касетка. Супер разтоварващо ми е да слушам, чета и ровя в нета за информация. Плочите, които събирам, са с по-особена музика, не са масовите известни групи.
П.П. на 5 години вече едно дете не трябва ли да е в първа предучилищна група?
Те двамата може и да са били съгласни с тази конфигурация в началото.Само не са отчели, че две малки деца изтощават психиката.Авторката не спомена какво мисли съпруга по този въпрос и знае ли, че тя се чувства зле.На мен ми изглежда или принуда, или някакъв вид компенсаторно поведение на травма от детството.Този маниер на инатливо поведение в стил" аз така съм решила и няма да ви кажа защо, но пък се чувствам зле и ще стискам зъби" говори за това. Спасението е излизането от къщи.Хоум офис и хобита са за хора с големи деца.
Препоръчани теми