Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Вижте, ако авторката подходи към мъжа си с нагласата, че той е пасивно, негативно мрънкало, което не заслужава свобода да си организира свободното време, а трябва на ротационен принцип да осигурява семейни изненади... не очаквам добър развой на събитията. Да не кажа, че някои от предложенията по-горе повече прилягат за гимназисти в първа връзка, отколкото за уморени от битовизми хора на 35+ с малки деца.
Ако са се събрали двама жужащи и инициативни, супер, но явно не са. И за този, който не е, така да му дойде партньорът и да го насоли колко е неудовлетворен от живота и как иска иницитивност в организирането на някакви незнайни забалвения... Оле мале.
Аз, четейки първия пост на авторката, оставам с впечатлението за много по-дълбока умора от всичко - децата, работата, ежедневните задачи. Да канализира всичко това в мъжа си (ето го виновния!) ще ѝ отрови живота и отношенията, дори да не е лишено от основания. По-добре да си намери занимания извън дома като за начало, и без това децата са малки и са част от обстановката, която я измъчва - еднообразие, съобразяване, обслужване. А семейните отношения като нищо може да укрепнат с порасването на малкото дете, много по-лесно тогава ще си организирате семейни пътувания и забавления. С малки деца е трудно, факт. Минава бързо и после човек съжалява, че не се е радвал достатъчно на този период - също факт.

Лошото е, че тя може да си намери занимания извън вкъщи и без децата, но имам усещането, че тогава мъжът й отново мрънка и не е доволен.
Ето това е кофтито, ако се е паднал хем пасивен, хем спиращ партньор, човек направо се чувства задушен. Има такива и мъже и жени, от работа на дивана, и чупят стойки ако ги оставиш сами там, или недай боже със собствените им деца.
Не знам дали е такъв случаят де, но всеки би се почувствал прецакан и разгневен.

За мен лично имаш прекалено големи очаквания и много се сравняваш с други семейства. То на много по снимките в социалните мрежи всичко изглежда топ, но нали се сещаш instagram vs. reality клипчетата. Другото е постоянното ти чувство на вина когато искаш нещо лично за себе си. Преодолей го, вече си бърнаутнала от еднообразието.

Аз също съм с 2 деца. Малкото е на 1г6м, голямото на 5г. Като искаме разнообразие уикенда, хващаме ги и отиваме някъде. В 99% от времето аз съм инициатор и организатор, но никога не тръгвам с нагласата ще си изкараме топ. Напротив - гледам да съм леко песимист и така като минат ок нещата ми става супер готино. И честно казано доста пъти го правя с идеята аз да си почина психически, не че децата ще запомнят толкова преживяването.

Не знам до колко ще обхвана всички коментари и въпроси, но ето от моя страна:
Инстаграм нямам време да го гледам, тик-ток и прочие дори ги нямам. При възможност във ФБ някоя снимка гледам, приятелите ми там са нормални земни, не говоря за някакви специални екзотични почивки. За цяла година да, едно море и то заради децата ми идва кофти. Една година изнасилих нещата да идем за 1 нощувка сами, имахме годишнина. Ама скъпо било, ама за 1 ден нямало смисъл, ей изтърпях го, платих го. Беше супер якото място, предложих и разходка в Хисаря - какво ще и гледаме. После и там му хареса. Вечерта в 1 ресторант, стилен, музика, кеф. Облечени, нагласени, снимахме се и не, не за ФБ. На другия ден в друг - хапване вкусно и на корем. Прибрахме се доволни. Но ей такива случки се случват с клизма.
Аз нямам проблеми с хобитата. Даже иронията е, че имам не едно, ходех и на танци, и на фитнес, и на рисуване и прочие. Обаче имаше подмятания - ууу, за тия пари еди-какво си. Полека заради приказки и ангажименти спрях всичко. За маникюр - не можело ли да се правя вкъщи. Ревнах, ама после рекох твърдо не - ще ходя. Вкъщи само крака и точка. Винаги аз съм организирала всичко, но наистина вече ми натежава, а и подметки - правим каквото кажа не ми харесват. Последния път - позволихме си есенна почивка я избра мъжът. Ами на никой не му хареса. Бихме много път, далеч, не си заслужаваше, дори сам си го призна.
Пресен пример тази вечер - оправям едното дете, той гледа тв, легна да спи, а той пуши. Аз ще подхващам второто. Като вдигна врява винаги се помага. Но аз искам инициативност. Че не съм се наживяла и късно осъзнала живота не мисля. От 17годишна живея без финансова помощ от родител. Нито съм живяла охолно, нито на ръце съм носена. Че имам големи очаквания - да, боря се с това, често идеализирам нещо. Но пък, ако нямаш очаквания за нищо и никой не е по-добър начин на живот смятам. Има го и момента, че мърморя, ама си върша работата. Отиваме на почивка - събирам багаж, стигнем там разтоварвам. СЪбирам на прибиране, пера и подреждам вкъщи. Аз ще ида на забавления, но после на мой гръб ще е същата работа. Да, малко по-леко ще ми е от психическото разтоварване, но като не съм вкъщи не се поема инициатива за нищо, освен в много крайна ситуация.

Започни да му даваш кратки и ясни задачи за деня. Доста мъже са така - чакат инструкции, а твоя явно никога не е бил инициативен, просто сега го виждаш.

Поредната.

Мда....
Той някога бил ли е инициативен?
Май искаш невъзможни неща...

… прислужница на мамин синко.

Не. Поредната, която е намерила някакъв мъж, който въобще не отговаря на нейните изисквания, и е решила, че ще го моделира и превъзпитава, че ще го промени както на нея ѝ се иска, обаче гредаааа...
То от там идва неудовлетвореността.
В момента, в който осъзнаеш, че той няма да се промени и че ти ще дърпаш семейството, ще живееш много по-добре.
Алтернативата е раздяла, ако не можеш да го постигнеш.

Мисля, че на първо място трябва да намериш малко време лично за себе си (докато бащата гледа децата). Просто трябва да се включи и той, ако продължаваш да се бориш с всичко сама ще гръмнеш рано или късно, то просто не е за един човек всичкия този труд. Както казаха, говори с мъжа ти, давай му ясни и малки задачи в началото, постепенно вкарвай още и по-сложни докато нещата се балансират. Уговорете се за някакво време уикенда той да поеме децата, ти иди на фризьор, купи си някоя рокля, пий кафе с приятелка. Давай и на децата задачи съобразно възрастта им, каквото можеш прехвърли. Да се грижиш за себе си не е егоизъм, а базова човешка нужда, със сигурност ще им е по-приятно и на тях ако ти си една идея по-отпочинала.

Е, познах.
Той е тотална заспа.
Нормално е да ти писне.
Шутирай.

Ама да си гледа работата, какво му се връзваш на подмятанията? Избираш си два дни в седмицата и отиваш на танци или каквото си искаш. Не знам как си разделяте семейния бюджет, ако парите те притесняват, т.е. зависиш от него - кофти. Но ако можеш да си го позволиш, действай. И за вечеря после му купи готова храна, нека се ядосва колко е скъпо, другия път може да сготви. Ако се свиваш финансово, все ще измислиш нещо по-евтино или безплатно, има музеи, галерии, паркове. Не стой "в стаята, която те гнети" (Рилке).
Аз даже не знам какво се напъваш за съвместни семейни съботници, като е толкова очевидно, че в момента точно от семеен живот си изпушила (нищо срамно, съвсем нормално си е). Напротив, тях ги оставяш да си играят карти, нищо няма да им стане, а за себе си отделяш лично време - може да е малко, но на редовна седмична база. За всички ви ще е по-добре.
Аз пак ти казвам, периодът е труден, след някоя и друга година като нищо ще си преоткриете удоволствията и компанията, със сума ти двойки е така.

Какъв фризьор, човека мрънка за маникюр....

С такъв мъж, който всичко омърморва предварително и дето аз ще свалям и качвам багажа, а той само ще намира кусури, хич няма да си мръдна пръста да инициирам каквото и да е. Явно сте на различни честоти настроени, няма смисъл да подскачаш и да искаш нещо " семейно". Той като не иска да ходи по почивки и разходки, не може ли ти сама с децата да ходиш? Пак е нещо, ще се разнообразиш, макар и без него. То и за какво ли ти е, щом ще се цупи и мърмори. Да не е зодия Рак? Те са такива - хем стиснати, хем костеливи и проклети.

Не знам какъв е мъжът като цяло, но знам че никога не е бил "хайде да отидем някъде уйкенда". Има хора, които най-добре си почиват и си прекарват в къщи. Има хора, които отивайки на море искат да карат джет, да летят с парашут, да далдисват за рапани и морски кончета. А има други, които ще сложат един стол така, че морето да им мие леко стъпалата и ще се чувстват прекрасно.
Както каза една друга колежка - поредната опитваща да моделира човека до себе си. Не може да си вземеш риба за домашен любимец и да очакваш да ти пее като калдаринка. Излишно е да казвам, че и аз съм от трудните за излизане. Но не съм замъкнал жена си по моргите за автомобили, или в 4 сутринта за риба, или да ходим да гледаме някъде Формула 1 или мач от испанската лига.
Ако една жена е и малко по "босси" (началнически манталитет) то положението ще е още по тегаво. Не превръщайте и не се надявайте, че човека до вас трябва да е някакъв изкуствен спътник по орбитата, която сте избрали.
Не казвайте, че не сте знаели с какъв човек си имате работа.