Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

Всъщност, съфорумката, която измрънка, че стои по избор вкъщи с две малки деца, не е авторката на темата, която пък ни пита как преодоляваме моменти на гняв, умора и скука. Не разбрах какво отприщи чак такава реакция към първото момиче.

Аз намерих моето хоби когато детето беше на около 5 години.

Блу, всъщност темата е на няма и 10 страници и още не сме се изгубили в превода. Знаем, че Жабче е авторът. Yan25 се включи, споделяйки, че тя е в почти същото положение (по собствените ѝ думи).

Не мисля, че са отключени осъдителни реакции. Нещата трябва да се казват с истинските им имена. Първоначално сами искат, даже много държат, да отглеждат сами децата си вместо да се върнат на работа. В което няма лошо, но си има цена. Именно такава - преумора, еднообразие, понякога скука и загуба на посоката.

И тези дето се връщат веднага след като мине първата година майчинство плащат за избора си. Чрез децата. Не е гаранция, че яслите, бабата или детегледачката ще дадат на детето това, от което се нуждае. У някои деца се изгражда самостоятелност, а други остават с усещане за вечено работещата мама. И го помнят и като възрастни хора после. Кое от двете ще е се разбира доста по-късно.

Това е истината. Всичко друго е осукване или оправдания за единия или другия избор. Искаш да си стоиш с детенцето вкъщи, нагърбваш друг човек с цялостната финасова издръжка - после ще си изморена, изгубена и самотна.
Искаш да си пазиш работата и социалните контакти - е, подготви се, че други ще се занимават с детето ти и това не винаги се оказва добре.

И това е така, обаче има някакъв среден и законен вариант между двата. Първо да се върнеш след 2 или 3 година майчинство. Така и детето ще е по-социализирано, и жената ще се чувства по-добре. За всички по-здравословно и законно.
И тези жени, върнали се след 1 година от страх... по закон нямат право да уволнят или съкращават жена с дете под 3 г. Знайте си правата и не позволявайте да ви манипулират.

Вече се написа, но и аз мисля, че има десетки причини майката да се върне на работа след първата година майчинство и въобще сред тях не бих посочила "страх" от уволнение.

Е, това последното е явсно за всички как е по закон. Но винаги могат да ти намерят цаката, принудят. Механизмите са много.

Механизмите за принуда могат да минат само в частния сектор.
При малки деца единствения начин да си починеш е - плащаш на детегледачка и бягаш навън, само че пак опираме до финикийските знаци и финансовата независимост.

Ми той частният сектор никак не е малко.

Финикиските знаци, да. Да видим как изглежда ситуация, при която мъжът се е нагърбил с цялостната издръжка на семейството, за да може половинката му да гледа детето 4-5 години... Плаща всичко години наред, а в един момент се оказва, че съпругата започва да има нужда и от детегледачка. Мъжете много-много не мислят. Най-често срещаната реакция ще бъде от сорта "Нали искаше да си вкъщи с детето, плащам всичко, а сега и на детегледачка да плащам". Някои мъже са по-чувствителни и ще разсъдят, че да, макар първоначално такава да е била договорката, все пак половинката също е човек и се изморява, а има нужда и от малко време за себе си.

Но колко, кажете ми колко точно често ще се случват такива разсъдливи и разбиращи мъжове?

На мен ми е непонятно защо при сегашното младо поколение се стига до такива договорки. Какво го налага?
В големите градове заплатите са високи и явно могат да си позволят подобни конфигурации.Идеи за разбиращи мъжове не мога да дам. Свикнала съм да харча мои пари.

Но не всички са в големите градове. Това 1. Не всички са с големи заплати - това 2.
Животът е труден ако таткото не е със собствен бизнес, програмист, мениджмънт заплата или... майстор за правене на бани.

Някои мъже работят по бензиностанции, касиери в Лидл, Метро, фирмички за щори, продавач-консултанти в Зора/Технополис и подобните, монтажници на климатици на заплата. Те току-така с лекота не могат да издържат изцяло семейството сами. Тогава се включват баби/дядовци, които по своеобразен начин започват да родителстват за втори път и да удрят редовни дотации на младото семейство.

Затова хубаво трябва да се внимава с настойчивото  "Ми аз ще съм си вкъщи да гледам детето" едно щото след време се появяват подводните камъни. Второ щото ако таткото е обикновено човече с обикновена заплатка подобно нещо е лееееко натоварващо финасово. После мамите не бива да се чудят не само защо са подтиснати, но и що свекървата се меси на всичко. Меси се защото често задочно плаща за стоенето на младата жена вкъщи.

И аз.

Основният проблем за такова нещо не са парите, а именно как се отразява това на детето и социализацията му, както и на психиката на майката, на времето й само за нея, и отношенията в двойката. Това са по-важни неща от парите, които явно могат да си позволят щом постъпват така. Затова накрая се стига до скука, яд, гняв и подобни емоции.

Едно време децата са се гледали от по-разширено семейство, защото в една къща са живеели бабите, някоя друга леля и т.н. А и децата от малки са оставяни сами или да играят навън. Така майките са били по-спокойни, имало е с кого да общуват и т.н. След като жените са започнали масово да ходят на работа са се появили и детските заведения.
Сега не е за хвалба как някой не разчита на баби и детегледачки. Това значи затваряне между детската площадка и тенджерите и тиганите у дома. Не е добре за всеки човек у дома това. После на училище децата пак са по половин ден, не се оставят сами и чак вече след 3-4 клас нещата се променят.
Аз съм от тези дето са се върнали след 1 година майчинство на работа, втората година прехвърлих майчинството на майка ми и тя дойде при нас. Детето после ходи по ясли, градини, занимални, намерих си и детегледачки когато е необходимо. Сигурно има травми, но ми покажете едно дете без травми от родителите си.
Не съм от жените, които обичат да тракат посуда и да са домакини, върша нещата по задължение, с времето това задължение става все по-малко. Не съжалявам, че се върнах на работа, защото това обичам да правя и ми доставя удоволствие. Децата, освен физическа грижа, имат нужда и от стабилна психическа среда. Никога никой не ми е правил забележка, че няма сготвено, че е разхвърляно и т.н. В момента, в който преценя, че имам време, съм го правила, а храна готова продават навсякъде. Сега като детето вече е голямо, готвя всеки ден, но нямам задължения да го паса навън, да уча с него и подобни.

Темата доста се е отдалечила, но все пак с любопитство чета и размишлявам. Нещо са се преплели обвинения за стоене вкъщи с години с децата и не работене. В моя случай работя от ден първи след изтичане на майчинството ми, децата си ходят по институции. При нас сякаш обобщено е, че аз съм недоволна и не усещам отношение от мъжа си, а той, че не съм била в ред, а той си бил същия. На свой ред и аз смятам не съм се променила и сме си в затворен кръг. Има нормални дни, има дни с много неудовлетворение от моя страна. Сякаш си търпя някакво време, после нещо прелива чашата и ми кипва. Наскоро имахме годишнина. Исках златно медальонче с розичка, да ми е за спомен и символ на кръглата годишнина все пак, но пък нямах аналогична идея за него, тъй като не носи бижута и рекох не е много честно така. Найрая дойде денят - не исках без нищо да се прибера все пак и взех декорация дръвче от дърво, метал и мъх, символизира хубави неща + устойчивост и издръжливост. Надписах го с повода. Мен ме посрещна с 5 отрязани от храст рози с калаено "телче"(бяхме коментирали калай и рози били символ на повода). Ама телчето каза да му го върна, че му трябвало. И така розите вече изсъхнаха и са в коша, телчето е върнато. Гледам си скъпото мъхесто дърво и се чудя що съм такава патка. И ми е горчиво. Когато човек не се чувства специален в ежедневието се надява поне по празници и поводи. Ама кога и тогава не е някои се чувстваме кофти.

А ти каза ли му, че искаш медалионче? Ако не и ако няма навик да ти подарява такива неща, как мислиш, че ще се сети? И дори да ти подари медалионче, не е нужно и твоят подарък да е равностоен.
Ако не е бил романтичен в началото, трудна работа тепърва да стане. Но ако е сговорчив, вземи, проведи разговор с него, така, както тук се обясняваш:"Не се чувствам добре, искам някакъв цвят в дните ни, искам да се почувствам ухажване, ценена", нещо такова. И вече според реакцията ще преценяваш.

С коя конфигурация да сме съгласни? Хоум офис какво общо има с нас? "Така съм решила и няма да ви кажа защо"? Смятам всичко съм обяснила. Или приписвате чужди ситуации към моята.

СВЕТКАВИЦА, да, казах го на глас, че искам това за спомен, дори да изтъкна, че ми е от мъжа ми, ако някой пита. Даже след повода коментирах, че ми е било тъпо да си подмятам какво искам, ама нали уж мъжете не можели да четат мисли, та да си кажа. Имаше иронично "аха, за спомен". И да е коментирал друго ми е вече било паднало пердето и не помня, защото ми е гадно. Няма навик да подарява, освен съвсем в началото 2-4 неща да речем да съм получила. Не съм материалистка, никога не съм си просила дрешки, телефони, почивки скъпи. За една годишнина колко врънках да идем за 1 нощ сами еди къде си, скъпо било. С извинение, егати пък и да не е 10000 лв. Платих, отидохме, беше готино, 1 ден сами на хубаво място. Ама така примерът ми нямаше последващ от него. Да си рече чакай и аз да направя така. И с годините явно почвам да виждам лошите неща повече, което също никак не ме радва. И го натяквам, да, без извинение.