Един мъж, спре ли да отбелязва РД на жена си и да й подарява подарък поне за този повод............ емоциите му отдавна са умрели.
- Публикувана: 14 септ. 2025, 16:26 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2025, 10:41 ч.
Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции
Надявах се на мнения, че има такива моменти, еди-какво си би предразположило мъжа да обръща внимание на жената до себе си. Или че просто е изстинало отношението му към мен и да не се надявам на повече заинтересованост. Който беше писал за намирането на любовник също не е оферта за мен.
Няма как някой да знае какво точно би предразположило твоя мъж да ти обръща внимание. Всеки човек е различен, всяка връзка си има свой ритъм. Ти си тази, която го познаваш, виждаш го всеки ден опитай да говориш с него, по твоя си начин. Никой отвън не може да даде готова рецепта.
А дали е изстинало отношението му? Това не може да го каже никой. Може просто да не усеща какво те мъчи, може и наистина нещо в него да се е променило. Но това ще разбереш само в разговор или от твоя вътрешен инстинкт (той не греши), не от форум. Ние нямаме кристална топка , само личен опит и мнение.
Проблемът с тези теми е, че често тръгват от нужда за подкрепа, а свършват с обиди. Някои искат да чуят точно определен отговор (като теб) , който да потвърди тяхната версия, и когато се каже нещо различно се засягат. Но никой тук не ти е противник. Просто всеки гледа от своята камбанария. Имаме различни истории. Опит. Багаж.
Аз, например, мислех едно по първия ти пост, после друго — и пак може да греша. И сигурно греша! Няма как да се направи дисекция на един брак от пет поста, написани само от едната страна. Животът е триизмерен, хората многопластови.
И най-важното, семейните неща не се решават онлайн. Решават се с разговор, очи в очи, дори да е труден.
Той винаги ли е бил такъв? Ако да, значи просто е такъв. Има хора, които не умеят да правят подаръци, да организират специални моменти. Не помнят рождени дни, не са им важни годишнини. Това не ги прави лоши хора, нито лоши партньори.
Ако си прочетеш последните постове, ще видиш, че говориш почти само за подаръци. Може би имаш нужда от някакъв материален символ, за да повярваш в нещо, което мъжът пък си мисли, че ти дава всеки ден - подкрепа, уважение, партньорство.
Изобщо често мъжете смятат, че със самия факт, че са с нас, т.е. не са си били камшика, работят, грижат се (кой както умее) за децата, то нямаме причина да се съмняваме в любовта им. Може и да са прави. Във всички случаи изискването "направи ми подарък, ексурзия, изненада, за да ми покажеш, че ме обичаш" звучи много детински, ако го чуеш отстрани. Все едно той да ти каже, че трябва да въртиш погача или любимите му пълнени чушки, за да почувства, че ти пука за него.
Ако си прочетеш последните постове, ще видиш, че говориш почти само за подаръци. Може би имаш нужда от някакъв материален символ, за да повярваш в нещо, което мъжът пък си мисли, че ти дава всеки ден - подкрепа, уважение, партньорство.
Изобщо често мъжете смятат, че със самия факт, че са с нас, т.е. не са си били камшика, работят, грижат се (кой както умее) за децата, то нямаме причина да се съмняваме в любовта им. Може и да са прави. Във всички случаи изискването "направи ми подарък, ексурзия, изненада, за да ми покажеш, че ме обичаш" звучи много детински, ако го чуеш отстрани. Все едно той да ти каже, че трябва да въртиш погача или любимите му пълнени чушки, за да почувства, че ти пука за него.
Предния пост ми напомни за една книга Петте езика на любовта на Гари Чапман. Според него, основните езици са :
качествено време, утвърдителни думи, подаръци, помагане и физически допир.
Може пък просто да са ви различни езиците, които ви карат да се чувстват обичани?
Ако за един са подаръци, за другия може да са утвърдителни думи.
Ти може да се чувстваш обичана като ти се правят подаръци с мисъл и грижа, него може да го дърви да го хвалиш и цениш.
Много интересна книга е.
А може и да е съвсем друго!
качествено време, утвърдителни думи, подаръци, помагане и физически допир.
Може пък просто да са ви различни езиците, които ви карат да се чувстват обичани?
Ако за един са подаръци, за другия може да са утвърдителни думи.
Ти може да се чувстваш обичана като ти се правят подаръци с мисъл и грижа, него може да го дърви да го хвалиш и цениш.
Много интересна книга е.
А може и да е съвсем друго!
Той винаги ли е бил такъв? Ако да, значи просто е такъв. Има хора, които не умеят да правят подаръци, да организират специални моменти. Не помнят рождени дни, не са им важни годишнини. Това не ги прави лоши хора, нито лоши партньори.
А какво са? Диваци?
Неподаряването, неотбелязването на личен празник на човек който уж ти е най-близкия в този свят, е демонстрация.
Заравяйте си главите в пясъка колкото искате, но да се лъжете, че не били лоши хора е токсично.
Такива неща лесно се учат при желание.
Dez, ако ей така и мъжът скочи да "учи" жена си (при желание) как се доказва любов, представям си какви коментари ще има.
Ако мъжете ви не ви кефят - зарязвайте ги, търсете си такива по ваш вкус. Но да ги възпитавате като кучета не става. Той и мъжът може да си къта списък на думи и действия, от които се е почувствал отхвърлен и пренебрегнат, и със сигурност е имало такива. Не е речено, че всички са прости диваци, пък само жената е дарена с душа и право да възпитава и превъзпитава.
Ако мъжете ви не ви кефят - зарязвайте ги, търсете си такива по ваш вкус. Но да ги възпитавате като кучета не става. Той и мъжът може да си къта списък на думи и действия, от които се е почувствал отхвърлен и пренебрегнат, и със сигурност е имало такива. Не е речено, че всички са прости диваци, пък само жената е дарена с душа и право да възпитава и превъзпитава.
Той винаги ли е бил такъв? Ако да, значи просто е такъв. Има хора, които не умеят да правят подаръци, да организират специални моменти. Не помнят рождени дни, не са им важни годишнини. Това не ги прави лоши хора, нито лоши партньори.
Ако си прочетеш последните постове, ще видиш, че говориш почти само за подаръци. Може би имаш нужда от някакъв материален символ, за да повярваш в нещо, което мъжът пък си мисли, че ти дава всеки ден - подкрепа, уважение, партньорство.
Изобщо често мъжете смятат, че със самия факт, че са с нас, т.е. не са си били камшика, работят, грижат се (кой както умее) за децата, то нямаме причина да се съмняваме в любовта им. Може и да са прави. Във всички случаи изискването "направи ми подарък, ексурзия, изненада, за да ми покажеш, че ме обичаш" звучи много детински, ако го чуеш отстрани. Все едно той да ти каже, че трябва да въртиш погача или любимите му пълнени чушки, за да почувства, че ти пука за него.
Ако си прочетеш последните постове, ще видиш, че говориш почти само за подаръци. Може би имаш нужда от някакъв материален символ, за да повярваш в нещо, което мъжът пък си мисли, че ти дава всеки ден - подкрепа, уважение, партньорство.
Изобщо често мъжете смятат, че със самия факт, че са с нас, т.е. не са си били камшика, работят, грижат се (кой както умее) за децата, то нямаме причина да се съмняваме в любовта им. Може и да са прави. Във всички случаи изискването "направи ми подарък, ексурзия, изненада, за да ми покажеш, че ме обичаш" звучи много детински, ако го чуеш отстрани. Все едно той да ти каже, че трябва да въртиш погача или любимите му пълнени чушки, за да почувства, че ти пука за него.
Надявах се на мнения, че има такива моменти, еди-какво си би предразположило мъжа да обръща внимание на жената до себе си. Или че просто е изстинало отношението му към мен и да не се надявам на повече заинтересованост. ...
Е, как наистина очакваш универсален съвет. Всеки мъж и всяка двойка са уникални. На една мъжът ѝ ще я забележи, когато му метне всички джаджи през терасата, а на друга, когато легне гола в мусаката. Никой тук не познава твоя мъж, за да знае как би реагирал на определени действия.
А дали е изстинал само той може да ти каже, щом не го разбираш от действията му. Питай го директно. Ние тук гадаем на описание по картинка.
Лелеее, голямо нахвърляне на авторката и голяма защита на тоя невъзпитаник мъжа й, че такъв си бил. Няма такова нещо като такъв си е, като пропуска рождения ден на партньора си, няма извинение с характер тук. Всеки малко от малко нормален човек знае, че това е повод, който се отбелязва и всеки има телефон с календар за подсещанки, моля ви се.
Изстинал е, да, няма зачитане на партьора. Какво може да се направи обаче е по-сложен въпрос. Всъщност, не е чак толкова сложен де - оставаш и се примиряваш, или се махаш. Ако останеш - намираш си добри приятелки, с които да празнуваш, ходиш на кино и пътуваш, когато е възможно. Можеш да си изградиш живот, какъвто ти се живее, ако приемеш, че няма да е с него.
Честно казано и това не е лошо.
Изстинал е, да, няма зачитане на партьора. Какво може да се направи обаче е по-сложен въпрос. Всъщност, не е чак толкова сложен де - оставаш и се примиряваш, или се махаш. Ако останеш - намираш си добри приятелки, с които да празнуваш, ходиш на кино и пътуваш, когато е възможно. Можеш да си изградиш живот, какъвто ти се живее, ако приемеш, че няма да е с него.
Честно казано и това не е лошо.
Аз съм от невъзпитаните диваци. Не помня поводи, дати. И моя РД съм склонна да забравя.
Онзи ден ММ се чуди какво да прави за именния си ден и веднага ми светва лампата да проверя кога е, да планувам да взема подарък. Може дори с една картичка и пари в нея да мина. Така че наистина е странно, че мъжа и е пропуснал. Дори и на следващия ден можеше да се отчете с някакво извинение.
Иначе явно мъжът на авторката не и създава особени проблеми, щом единственото, което я притеснява е, че не и подарява подаръци. Може и от стиснатост да е, а не че не е досетлив.
Онзи ден ММ се чуди какво да прави за именния си ден и веднага ми светва лампата да проверя кога е, да планувам да взема подарък. Може дори с една картичка и пари в нея да мина. Така че наистина е странно, че мъжа и е пропуснал. Дори и на следващия ден можеше да се отчете с някакво извинение.
Иначе явно мъжът на авторката не и създава особени проблеми, щом единственото, което я притеснява е, че не и подарява подаръци. Може и от стиснатост да е, а не че не е досетлив.
Не чета всяко изскачащо ново мнение, но все пак тенденцията да се убеждаваме, че не заслужаваме подаръци и жестове ми се набива на очи. Интересно, че това е в ярък контраст с една стара тема за годежния пръстен, в която пък според мнозинството такъв пръстен, с диамант, е абсолютно задължителен.
Въпрос на елементарно възпитание, от "първите 7" е да отбележиш рожденият ден на любимия човек. Ако не го правиш, го правиш нарочно, за да му е гадно. Точка.
В продължение на години бях в брак, често празнувах сама и си купувах подаръците сама. Ами не върви така, просто не върви.
В продължение на години бях в брак, често празнувах сама и си купувах подаръците сама. Ами не върви така, просто не върви.
Препоръчани теми