Лапането на предмети, в това число и боклуци си е опознавателен метод, съвсем нормален за всяко дете. Чак ми е странно като казвате, че не сте позволили дори чисти играчки да лапа. Аз пък съм в другата крайност, вчера го оставих да оближе охлюв 🙃 определено повече няма да оближе каквато и да е подобна твар. И така не ми се наложи да слушам поредния няколко часов тантрум от ревове и крясъци. Но всеки сам си избира битките.
- Публикувана: 15 септ. 2025, 13:19 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2025, 11:31 ч.
Палаво дете и тръгване на ясла
Прави сте естествено. Нека всяка майка сама си преценява, но аз се подразних от коментара на HoneyBee как “било отвратително, недопустимо, ужасно опасно” и тн. Ако си беше спестила квалификациите, нямаше да и отговарям изобщо.
HoneyBee, чудесно, скъсала си си нервите и явно си имала някакъв успех. Обаче ако ти се беше паднало дете като моето, със сигурност щеше да го държиш в кошара вкъщи докато стане на 3-4г, защото това щеше да е единственият ефективен метод да го възпреш. 😆Колкото и да го “възпитаваш”, няма как да го спреш да лапа.
Не знам за какво “възпитание” може да се говори за бебе на 10-12 месеца (когато при нас беше най-тежко положението с лапането). Абсурдно е да си мислиш, че възпитаваш бебе на 11 месеца 😂Изобщо не визирам тантрумите и тръшканията, тестващи граници - те са на доста по-късен етап.
ПП Нищо чудно, че детето е изпадало в истерия за по 4 часа, като му е забранявано абсолютно всичко, неприятно за родителя, но напълно нормално за възрастта му…
HoneyBee, чудесно, скъсала си си нервите и явно си имала някакъв успех. Обаче ако ти се беше паднало дете като моето, със сигурност щеше да го държиш в кошара вкъщи докато стане на 3-4г, защото това щеше да е единственият ефективен метод да го възпреш. 😆Колкото и да го “възпитаваш”, няма как да го спреш да лапа.
Не знам за какво “възпитание” може да се говори за бебе на 10-12 месеца (когато при нас беше най-тежко положението с лапането). Абсурдно е да си мислиш, че възпитаваш бебе на 11 месеца 😂Изобщо не визирам тантрумите и тръшканията, тестващи граници - те са на доста по-късен етап.
ПП Нищо чудно, че детето е изпадало в истерия за по 4 часа, като му е забранявано абсолютно всичко, неприятно за родителя, но напълно нормално за възрастта му…
Въпрос на граници и лични разбирания от родителя. И никъде не съм написала, че на "горкото" ми дете всичко му е било забранено. За лапане на играчка реакцията ми е една, за лапане на боклуци навън съвсем друга. Ако лапне играчка или чист предмет от вкъщи ще обясня, че не трябва, но в никакъв случай не крещя, не наказвам и т.н. Но ако посегне към фас от цигара навън, или оближе веригата на люлката на площадката, или си лапне мръсните ръце докато играем навън (и съответно сме пипали с ръце пясък, пръст, пръчки, люлки, пейки, пързалки), или бръкне в котешката тоалетна (или в човешката тоалетна, в този ред на мисли, защото е имало и такива опити) - тези неща за мен са абсолютно гнусни и недопустими, да не говорим че са потенциално опасни за здравето. Вие ако искате ближете охлюви и пързалки, за мен си остава отвратително. Но коя съм аз да поучавам други майки - наблюдавала съм подобни изпълнения, не съм си позволила да кажа нищо. Нито пък на вас казвам. Правете го, щом го смятате за нормално. Щом майката е преценила така да си гледа детето - нейна работа. Изказвам си мнението в темата, но това е просто моето мнение и нищо повече.
П.С. бебе на 10-12 месеца се възпитава, и още как, не в класическия смисъл на осъзнато разбиране и осмисляне на обясненията че не може, че е мръсно, че може да се зарази с нещо, а в придобиването на навици "думи->действия".
П.С.2. Не знам защо темата се измести към едногодишните, детето на авторката е на две години и темата беше за поведението и възпитанието на двегодишните.
П.С. бебе на 10-12 месеца се възпитава, и още как, не в класическия смисъл на осъзнато разбиране и осмисляне на обясненията че не може, че е мръсно, че може да се зарази с нещо, а в придобиването на навици "думи->действия".
П.С.2. Не знам защо темата се измести към едногодишните, детето на авторката е на две години и темата беше за поведението и възпитанието на двегодишните.
4ч рев заради мръсни ръце на бебе, сериозно ли? Към Медената пчела, радвай се че имаш кротко дете, само че точно тези кротките се развихрят яко в пубертета и обратното, а някои изобщо даже не спират да се вихрят 
и да, вече са ви го казали, бебетата така опознават света и в това няма нищо лошо, просто контролирате средата, вместо да го оставяте да реве, защото видиш ли "така не се прави".
и да, вече са ви го казали, бебетата така опознават света и в това няма нищо лошо, просто контролирате средата, вместо да го оставяте да реве, защото видиш ли "така не се прави".
4ч рев заради мръсни ръце на бебе, сериозно ли? Към Медената пчела, радвай се че имаш кротко дете, само че точно тези кротките се развихрят яко в пубертета и обратното, а някои изобщо даже не спират да се вихрят
Има неща, с които не правя компромис и миенето на ръцете (след прибиране отвън, след тоалетна, преди ядене и т.н.) е едно от тях.
Друга случка с брутално дълго тръшкане - поради някаква причина него ден отказва да седне в столчето за кола. Не иска колани. Закопчавам насила и хич не ми пука харесва ли й, не й ли. Аз двегодишно разхождащо се свободно в колата не приемам, за разлика от много родители - всеки ден виждам по улиците деца прави на седалката или в скута на шофьора или на предната седалка без столче и без колан. То инатите и тръшкането и те са част от развитието, да го оставя необезопасено в колата или да седне да вечеря с черните ръце отвън... щото е нормално да прави напук? Ми, не.
Очевидно някои родители си оставят децата без колани в колата, само и само да не им реват на главите, но аз не съм от тях.
Темата и питането на авторката е относно деца на около 2 и нагоре години и адаптацията в яслата. За втори път се появява думата "бебе" в последните постове, пък не помня някъде да съм писала че съм оставила невръстното си бебе да реве 4 часа или че съм чела възпитателни лекции на 10 месечно.
Детето ми е кротко, защото съм удържала нещата да не излизат извън контрол и съм правила нужните корекции на поведението навреме и не само с думи, а и с действия.
Скрит текст:
Разказвам случка: на ресторант сме, до нас има маса със семейство с малко по-голямо дете на около 3 години. Детето не го свърта, пипа и взема всичко, размахва вилици, хвърля ги по земята, крещи. Майката направи няколко небрежни забележки, които влязоха през едното и излязоха през другото ухо на детето. След това детето си събу обувките и ги сложи на масата. До храната. Майката със същия динозавърски флегматизъм и спокойствие и мекота в тона помоли детето да свали обувките от масата. Няколко пъти в рамките на половин час. Познайте дали ги свали. Тя си говори на стената, то си продължава по своему. Корекция на действията няма. Само празни приказки в пространството. Този метод с моленето въобще не ми харесва и поне аз лично ефект не виждам, нито върху моето дете, когато съм пробвала, нито върху чуждите (познати и непознати) около нас. Аз смятам, че ние не сме "равни" на децата си, а сме авторитет и трябва да се държим като такива и да поставим съответните граници. С любов, но същевременно твърдо.
Между “да лапне” и да “го оставиш да лапа” има ама огромна разлика. Аз казвам че е успявал да лапне за части от секундата, а не че оставям да смуче фасове от площадката.
Аз пък съм в другата крайност, вчера го оставих да оближе охлюв
Действително поставенето на граници е трудно. Възпитанието също, някои деца са истинско изпитание, особено ако темперамента им е различен от родителския. Много деца не разбират от дума и тогава се налагат крути мерки, според детето и според разбирането на родителя. Но не може категорично да се заявява и заклеймява: аз така, аз онака, моето дете се научи/не прави така, защото децата са различни и истината е, че ако ги наблюдаваме в естествената им среда (сред себеподобни) без да се намесваме можем да научим много и да се коригираме в някои от възпитателните мерки без особени драми. Аз смятам, че всичко насила е грешно, защото детето може да възприеме, че е безгласна буква и да се оставя и други да го насилват/принуждават. Така, че трябва много баланс, много наблюдение, много нагаждане според детето и харакетара му.
Аз се включвам с ъпдейт - седмица 3 на ясла, вече няма рев на влизане, а на излизане 😆 на детето толкова му хареса там, че не иска да си ходи.
Относно лапането, на 1г.и4м. беше като налапа котешко 💩 за част от секундата докато бях до нея, но в яслата я хвалят много, не правела щуротии
Относно лапането, на 1г.и4м. беше като налапа котешко 💩 за част от секундата докато бях до нея, но в яслата я хвалят много, не правела щуротии
Супер.
Нашето момче е на 2.8 г. Изключително палав, но, спазва (до някъде) команди.
Започваме втора серия с яслата, тъй като преди лятото, една седмица беше на ясла (до обед) и 2 седмици в нас, заради разболяване. За това и го спрях е, но, сега вече ще го пробваме, отново.
Надявам се, да имаме Вашият късмет и да се адаптира за кратко.
Нашето момче е на 2.8 г. Изключително палав, но, спазва (до някъде) команди.
Започваме втора серия с яслата, тъй като преди лятото, една седмица беше на ясла (до обед) и 2 седмици в нас, заради разболяване. За това и го спрях е, но, сега вече ще го пробваме, отново.
Надявам се, да имаме Вашият късмет и да се адаптира за кратко.
Охх все едно чета за моята дъщеря 😂😂😂 Вече на 1 год и 8 месеца продължава да лапа и да ближе всичко, ама абсолютно всичко. И съм говорила, и съм се карала, и продължавам да говоря, и нищо. Така опознават света, предполагам, може и навик да й е станало. Вече отдавна съм претръпнала кое е мръсно, кое чисто, само гледам да не е някой малък предмет да го глътне, или нещо остро да се нарани 😂 Поради тази причина, въпреки че е кротка и си се заиграва самичка, не мога да я изпусна от поглед даже и за секунда. И в яслата като започна, бях предупредила за този й навик.
HoneyBee, явно си мислиш, че е твоя заслуга това, че детето ти “никога не е яло пясък, никога не си е слагало никакви боклуци в устата, не си е лапало пръстите и тн”, ама не, изобщо не е твоя заслуга. 😉 Просто си имала късмет, че ти се е паднало такова дете. Познавам такива деца, предимно момиченца, нищо никога не са слагали в устата. Знам, че е приятно да си го приписваш като постижение, но не е!
Казвам го от позицията на майка на 1г2м момче, което проходи на 8м и горе долу от тогава непрекъснато лапа / дъвче нещо. Изключително любознателен е, иска да изследва всичко. В началото беше ужасно, с времето има подобрение, но за съжаление продължава. Няма сила, която да го спре, пробвали сме и продължаваме да пробваме абсолютно всичко - говорене, каране, отстраняване от мястото, дори крайни мерки като леко плясване през ръцете. Навън майките по площадките ме гледаха със съжаление, най-вероятно и с благодарност, че тяхното не прави така 😂 Не липсваха и тъпи коментари, от сорта “по-добре му дай биберон”.
Вече много добре знае, че не трябва, затова се крие и бяга, понякога имам чувството, че го прави и напук.
ПП Щях да забравя, да, близал е и катерушките, и пейки, и кошчета за боклук, и общо взето всичко. За да не го прави, не трябва изобщо да излиза навън, или да си седи само в количката - не че и нея не я е близал 😏
Казвам го от позицията на майка на 1г2м момче, което проходи на 8м и горе долу от тогава непрекъснато лапа / дъвче нещо. Изключително любознателен е, иска да изследва всичко. В началото беше ужасно, с времето има подобрение, но за съжаление продължава. Няма сила, която да го спре, пробвали сме и продължаваме да пробваме абсолютно всичко - говорене, каране, отстраняване от мястото, дори крайни мерки като леко плясване през ръцете. Навън майките по площадките ме гледаха със съжаление, най-вероятно и с благодарност, че тяхното не прави така 😂 Не липсваха и тъпи коментари, от сорта “по-добре му дай биберон”.
Вече много добре знае, че не трябва, затова се крие и бяга, понякога имам чувството, че го прави и напук.
ПП Щях да забравя, да, близал е и катерушките, и пейки, и кошчета за боклук, и общо взето всичко. За да не го прави, не трябва изобщо да излиза навън, или да си седи само в количката - не че и нея не я е близал 😏
Спират да лапат не заради поставени граници, а защото отминава периодът, в който лапат всичко. И нашето е лапало камъни, фасове. Правила съм забележки, ядосвала съм се. И в един момент спря. Но не мисля, че е заради моята безпогрешна методика. Наистина ме удивлява самочувствието на някои хора.
Има разлика. Твоето дете вероятно подсъзнателно се самоуспокоява лапайки или дъвчейки нещо. Съвсем малките деца изучват света, чрез лапане. Естествено, че камък и фас съм вадила по най-бързия начин, ама чак пък да го оставя да се дере 4 часа, защото иска да лапа нещо безвредно, не се е случвало.
Отучвала съм от смукане на пръст ( това, което би се превърнало във вреден навик вече), като при моето дете това вървеше в комплект с тактилност към гладки материи. Махнах нещата с гладки материи, които винаги стискаше, докато си смуче пръста и спря и със смукането. Но пък му остана навик да върти кичур коса за успокояване.
Отучвала съм от смукане на пръст ( това, което би се превърнало във вреден навик вече), като при моето дете това вървеше в комплект с тактилност към гладки материи. Махнах нещата с гладки материи, които винаги стискаше, докато си смуче пръста и спря и със смукането. Но пък му остана навик да върти кичур коса за успокояване.