Палаво дете и тръгване на ясла

Ами какво да ви кажа моето дете тръгна на ясла малко след като направи годинка, така че далеч не е от "пазените" що се отнася до имунитет. Но никога не е яла пясък, никога не е вдигала/хващала от земята кучешки изпражнения, не е лапала каквито и да е предмети, събирани отвън от земята, не е близала катерушки и кошове, именно защото контролирам положението и забранявам каквото трябва да се забранява. Опасните каскади по катерушки и подобни стопирам, ако преценя че не са за нейната възраст. Смятам, че "самоучението" на едно дете е по-добрият метод на учене, образно казано, на гравитация, опорна точка, сила на захвата, центробежна сила, сила на замаха и подобни физични закони. Не търча да си придържам детето, докато се катери по супер нелогичен и опасен начин по катерушка, която е неподходяща за възрастта. Вместо това я пускам на катерушка подходяща за нейната възраст и я оставям след кратки обяснения сама да намери подходящия/правилния метод за качване, къде да стъпи с крак, къде да се хване с ръка, как да се придърпа и т.н. Пък нека другите майки да се правят на Тарзан щом им харесва, аз почти не съм виждала такива, та явно не е толкова масово. Имаше една майка обаче, която държеше за яката на блузата дете на видима възраст 3 години. Да не падне докато върви по земята, нали. И да не се засили към люлееща се люлка. Щото е трудно да му обясни да се пази от люлката сигурно. Като клекне детето да рисува с тебешир примерно и майката разкрачена над него в бойна готовност посегнала отново към яката на блузата. Чудех се да няма някакви проблеми/диагнози това дете, щото ми се струваше крайно ненормално това което виждам - моето дете по него време беше на годинка и 2-3 месеца и не съм си и помисляла да тичам след нея. В продълженше на месеци често се засичахме в тогавашния квартал и видимо нищо му нямаше на това дете. Та не знам. Никоя крайност не е ок.

Истината е, че в близост имаме 2 площадки - едната с високи пързалки,другата с пясъчник - превърнат в тоалетна от уличните котки. Избирам уж по-малкото зло - тази с пързалката

На бебешка площадка не съм водила малкия, защото кака му е с 4 години по-голяма и няма място на такива. Така, че той от невръстно бебе е бил само на площадки за деца над 3 години. Веднъж го сложих в люлка кошница и се разплака. До годината съм го.слагала на дъска и люляла само като му придържах ръчичките към веригите. На годината вече самостоятелно седеше. Пусна се веднъж, преди да спра и не повтори. Научих го в детската градина като оставяхме кака му да се качва на пързалка "слонче" - беше на годинка, от там в парка на тройна пързалка. Познайте дали вместо в тунела не се пускаше от двуметровите. Треперех, но не му го показвах. Като почна сам да се качва на пързалката кака му беше много разочарована, че няма тя да го пързаля вече 😀 - бях я научила да го обкрачва, гушка и да се спускат заедно. Никога не е близал кошчета, ял пясък, лапал боклуци и не се цапаше. Играят двамата един до друг - той с бял панталон и чист, тя като малаче. Не знам как успяваше да се опази. Децата са различни и всяка майка се води по детето си. Аз бях на принципа, че не мога да ги опазя, затова трябва да ги науча сами да се пазят. Голямото ми дете беше импулсивно. Както си вървим рязко, неочаквано се пуска от ръката ми и хуква да бяга напред. На няколко пъти ме е изправяла на нокти, защото се е случвало и на булевард.

Имате напълно нормално дете за възрастта си ,не слушайте комплексираните лелички тук какво ви говорят. На яслата децата се държат по-различен начин. Щом моето момче което е много палаво успя да се справи,значи и вашето дете ще може. Вече е по-голям все още е палав,но съвсем не така както преди. Колкото повече растат децата толкова се и променят.При нас голяма полза оказа и това ,че му спрях екраните той не гледаше много ,но откакто напълно ги изключих имахме голям напредък. За ваше успокоение пробвайте да отиде на логопед за да ви кажат професионално мнение за детето ви а не тук където всяка майка е голям специалист по-детско здраве . Успех 🍀

Според мен също това е нормално за възрастта поведение.
Не се притеснявайте за яслата. Възпитателките ще Ви кажат как се държи детето. Моето също първите дни не можеха да го сложат на стол, за да чака закуската, ама след още ден-два започна да си стои спокойно и да изпълнява.
Определено авторитетът там и авторитетът вкъщи е различен.
Ако Вие се притеснявате как се държи вкъщи, то бъдете по-твърди в границите си. У нас е така, кажа ли "последно", значи е последно и дейността се прекратява (от родителя). Синът ми се научи, че това е границата и все по-рядко я прекрачва (2г3м).

Много ми е забавно, като получа съвет от родител с що-годе спокойно дете 😅 “Ма как така не иска да носи шапка, какво значи това? Ти просто лесно се отказваш!”. Моя също се катери къде ли не и не внимава ама грам, даже напротив, иска да се метне от възможно най-високото място което може да достигне и въобще не му пука, че ще се пребие. Вече е на година и 8 месеца и аз продължавам да тичам след него, за да го спасявам. Да не говорим че той никога не ходи, а тича! Както каза една майка днес в парка “вашето дете ми прилича на онези зайчета от рекламата на батерии дюрасел”. И съм се карала и съм се инатила, оставяла съм го да прави каквото иска (стига да не застрашава здравето му) и съм била “джентъл”, ами просто детето е по-енергично и пакостливи и няма спасение. Не виждам как биха се справили с него в ясла, освен да го заключат в някакво заграждение. Затова и няма да ходи на този етап на ясла.
Нямам съвет, просто исках да кажа, че детето Ви е съвсем нормално и здраво!

Авторке, как е детето? Получава ли се и за двама ви към момента?

Привет, днес е втори ден, за сега няма проблем, пу пу

А дано Стискаме палци!

Е очаквано имаше плач сутринта днес, накрая на деня учителките казаха “ама тя много се катери, беше се покачила на бюрото” 😆 но генерално ме успокоиха, че слуша. Казват че спи и си изяжда всичко, но след ясла бая хапва също 😅

след ясла/градина почти всички похапват стабилно. прочетете за 'емоционален глад'

Спокойно, не я грози опасност от падане в яслата. Там изобщо не ги пускат да играят навън. Или ако са навън, ги карат да дремят по пейките. Как точно, не знам. И за мен беше загадка, как палаво дете като моето, на яслата дреме до сестрите на скамейката и си говорят кротко като пенсионерки.

HoneyBee, явно си мислиш, че е твоя заслуга това, че детето ти “никога не е яло пясък, никога не си е слагало никакви боклуци в устата, не си е лапало пръстите и тн”, ама не, изобщо не е твоя заслуга. 😉 Просто си имала късмет, че ти се е паднало такова дете. Познавам такива деца, предимно момиченца, нищо никога не са слагали в устата. Знам, че е приятно да си го приписваш като постижение, но не е!

Казвам го от позицията на майка на 1г2м момче, което проходи на 8м и горе долу от тогава непрекъснато лапа / дъвче нещо. Изключително любознателен е, иска да изследва всичко. В началото беше ужасно, с времето има подобрение, но за съжаление продължава. Няма сила, която да го спре, пробвали сме и продължаваме да пробваме абсолютно всичко - говорене, каране, отстраняване от мястото, дори крайни мерки като леко плясване през ръцете. Навън майките по площадките ме гледаха със съжаление, най-вероятно и с благодарност, че тяхното не прави така 😂 Не липсваха и тъпи коментари, от сорта “по-добре му дай биберон”.
Вече много добре знае, че не трябва, затова се крие и бяга, понякога имам чувството, че го прави и напук.

ПП Щях да забравя, да, близал е и катерушките, и пейки, и кошчета за боклук, и общо взето всичко. За да не го прави, не трябва изобщо да излиза навън, или да си седи само в количката - не че и нея не я е близал 😏

Опити за близане и лапане на боклуци навън (и играчки от вкъщи, които са чисти и по принцип не е такъв проблем да ги лапа) е имало предостатъчно и да, стопирала съм ги, и да, моя е заслугата. Детето ми в този период далеч не беше кукличка която седи мирно в количката и мига кокетно. Премина през страшно много тръшкане и страшно тежки инати и не говоря да легне на земята в магазина, защото иска близалка и като излезем от магазина вече да е забравила защо се тръшка. Говоря за тежки истерични пристъпи, продължаващи ЧАСОВЕ! Без да преувеличавам - до 4 часа рев без прекъсване сме стигали и НИЩО не я разсейва! И въпреки, че знаех, че за всяка забележка или забрана потенциално ме очаква поредната доза рев и тръшкане, не съм от отстъпчивите родители и съм готова да го понеса, щом това е цената да възпитам детето си че НЕ значи НЕ. Каквото не може - не може, колкото и да се тръшка след това. Тръгвали сме си от гости 5 минути след като сме отишли (да, кофти, но след като прави нещо нередно и игнорира устните забележки следва действие), изхвърляла съм играчки най-демонстративно пред нея в контейнера (защото търкаляше играчката по земята а след това опита да я налапа), и т.н.
Така че моля да не ми казвате какво дете ми се е паднало и какви заслуги имам аз! Всеки си знае неговия живот!

Горкото детенце, наказвано за най-нормални неща за възрастта му