Променят ли се хората (25+), и до каква степен?

Според мен Памела Андерсън много се промени с възрастта. Поне публичния и образ, не я познавам лично.

За поведението й едно време вероятно има причина - злобното, интригантско и промискуитетно поведение не говорят за щастлив живот. Възможно е да е била в дупка, да е избивала травми и комплекси с описаното поведение, в последствие да се е обърнала към духовното и да е издрапала, нов човек. Е, възможно е и да е роля. Няма едностранен отговор, вероятно ако племенницата общува достатъчно дълго с нея, ще си проличи.

Няма да е първата, която е спряля пиенето и пушенето.
Друго е издразнило авторката.
"Дори обвързаните"
Просто авторката е порядъчна жена.
И като всяка такава се дразни на всяка, която прави секс извън приетия порядък.

Не, не се променят. Иначе хората на крайностите могат от крайно пушещи да станат вманиачено здравословни, но това не е промяна по същността на човека, а на маниите.

Казваш, че племенницата е младо момиче. Според мен там е заровена истината, нормално е поради липса на достатъчен житейски опит да няма точна преценка за хората и да се доверява на външния образ. И наистина, на курс по йога или на ритрийт голяма част от хората ако ги слушаш, ще помислиш че са светци. Мен ме карат да въртя очи като започнат да се мерят кой е по-по-най-духовен, но за младо момиче същото може да звучи по съвсем друг начин.

BernardaM., най-лесно е да се заклеймят всички пороци и да се отговоря с едно категорично не на всички въпроси, но животът е много по-шарен и многолик.

Замислих се, че ако по принцип се считаше, че хората не се променят, всеки хванат за някакво престъпление трябва да го затварят до живот, защото нали се очаква, че няма да се промени.

Някои хора, предполагам неособено много обаче, се променят към добро според мен, други не. Зависи как им се стече животът, а и от интелигентността им в някакъв смисъл.

За съжаление има промени и в другата посока.

Цяла тема, защото някъде някога млада жена правила секс на воля.
Вземе да развали племенницата.
Спокойно, не стават така нещата.

Не съм засегната лично, не съм от хората, които "си оставят магарето в калта". Но съм влизала в конфликт с въпросната особа, в защита на други хора. Тя нападаше винаги слабите и уязвимите, които очевидно няма да отвърнат, а ще страдат мълчаливо. На нисичко момиче, което харесваше високо момче от компанията, на всеослушание разказваше вицове за ниски жени, а после питаше момчето той пада ли си по ниски. На момче със сериозно акне, обясняваше поредното и гадже каква гладка кожа има, колко и е приятно да го гали, и колко е противно да галиш пъпки. Някой си боядиса косата - Оооо, миличка, много хубав цвят, жалко, че не ти отива и те прави на Баба Яга. Някой си купи нова рокля - Роклята е един път, но на тебе нито дължината ти пасва, нито цвета, направо си като чувал. Измисляше си кой какво бил казал за някой друг, всяваше раздор между приятели, приятелки, двойки. И подобни. Не беше конкретна случка, а цялостно поведение. Критика и оценка е едно, целеносочена обида - съвсем друго. Отделно в 99% от случаите не беше права. И понеже действието се развива в края на деветдесетте, непрекъснато се хвалеше, че познава "борци", кой къде я бил канил, кой какво и бил предлагал, кой с каква кола я бил возил... И че ей сега да звънне на еди кой си (знайни и незнайни прякори), веднага пристига с "бригадата".


Затова пуснах темата. Защото животът е шарен и многолик, и исках да прочета истории за пълна промяна .
Най-лесното щеше да е,  да разкажа на племеницата ми това, което разказвам на вас, включително да го чуе и от други хора (с двама човека от онази компания все още сме близки). Но от една страна, е допускането, че може все пак да се е променила наистина, от друга - племеницата ми е пълнолетна млада жена, която трябва сама да се научи да преценява и отсява хората.

Не на последно място е цялата тази чак нагарчаща позитивност, която се лее от "духовно просветените". Не съм се занимавала с йога, моите физически активности са други. Но отстрани ми изглежда доста престорено и фалшиво.

Мимикрия бих казала аз. Адаптирала е социално приемливо поведение спрямо тази ситуация - млади жени, вероятно тя им е безинтересна, оттам и старанието ѝ да се представи в интересна за тях светлина.
Спрямо наборките и наборите си може също да прояви по-ошлайфано поведение, но също не е промяна, по-скоро приспособяване, нагаждане към променената житейска обстановка

Бернарда, по принцип те харесвам, обаче тук си личи, че имаш доста персонално отношение към въпросната личност. Нищо странно де, тя е била "були". В интерес на истината булитата се променят. Обичайно за тях е да тормозят другите в училище, в компанията...
После се укротяват, придобиват по-специално приемливо поведение.

Благодаря
Е разбира се, че имам лично отношение, силно негативно, ако не е станало ясно
За някой, който ми е безразличен не бих използвала такива думи, каквито използвам тук.

Наистина ли тормозителите се променят

BernardaM., "духовно просветените" и мен много си ме дразнят. Имат едно лоботомирано поведение, зад което прикриват комплекси и фанатичност.

В моето училище имаше булита и на мен са се пробвали сигурно, но злобните им подмятания винаги съм ги възприемала с насмешка и известно съжаление към самите тях.

Обаче се зачудих дали и обратното не се случва - жертви на булита да стават самите те булита. В момента една полуколежка, която ако кандидатства за Живот на кантар, веднага биха я одобрили, всячески ми прави мръсно на работа. И сега гледам да съм над нещата, да не я взимам особено лично и насериозно и да я заобикалям по всякакъв начин, без да влизам в конфликт. Обаче се замислих сега - ами доколкото знам, тя винаги си е била със свръхтегло и със сигурност е била обект на подигравки в училище. А сега тя се е взела за много важна и напада без причина. Един вид превърнала се е в були.

ММ само се хили на моите проблеми с нея и ми подхвърля какви ли не идеи как да я захапя за теглото ѝ, един вид да ѝ го върна. Ама аз все си мисля, че трябва да се държа професионално, а не като в детската градина.

Аз на колежки, които правят сечено и ме топят пред шефа, редовно им изнасям лекцията за колегиалност. Ние работим всеки ден заедно, а шефа го виждаме веднъж месечно. Ако се топим за всяка хартийка, нещата няма да излязат наникъде.
Ако ме уволнят, няма хора и колежката вероятно ще работи с някой новак, което е много по-зле от опитен колега като мен.

Да, в определени случаи, когато им се налага. Младата бунтарка с остър език се сблъсква челно с обществото - с работодатели, колеги, институции, и й се налага да се впише, за да има работа, приятели и гаджета. Налага й се да смекчи тона, да се научи кога и къде да говори. Дали не й минават същите мисли през главата, които вече не си позволява да приказва? Не знам. Но за да остане същата трябва или да има висока позиция и да се чувства недосегаема, или да стане маргинал и да се заяжда и надговаря с кварталните простакеси.

Безпаричието и самотата са огромна мотивация за промяна. Ако промяната е постоянна, ОК.