"Родила е N деца, а не и личи"?

Рядко за кой?

Хич не ми липсва бременността. Аз имах нормална без кой знае какви ексцесии и пак не ми беше голям кеф. Знам как има жени, твърдят, че се чувстват супер женствени и им е магично, но аз определено не бях от тях. Гадене, водата имаше гаден вкус та в най-големите жеги хем жадна, хем всяка глътка мъчение. Чувствах се като плондир хем реално не качих изобщо много. Пишкане 24/7. Спане на части между пишкането и всякакви други будения. Почти никакъв спорт, а за мен си е огромна загуба. Прегледи всеки месец и по повече от веднъж, че и с вагинален ехограф. Подготвителните контракции дето все ми беше твърд корема по 100 пъти на ден. Имах и бъбречна криза накрая. Абе мерси. Родих и първите 2 месеца ми бяха доста мъчителни, но пак беше по-добре - олекнала, вече без тон неразположения, а и нашето човече взе да спи по цяла нощ още от третия месец та и се наспах. За мен в цялото нещо най-гадно е раждането и после бременеенето. После малката шушулка дори като реве и мрънка е много по-добре. Вече имаш някаква автономия и можеш да спортуваш, да пийнеш някоя чашка вино, да спиш по корем и тн. Друго си е. 😀

За хората, които те обичат, Елиф. Кое не ти е ясно?
За кого се казва.

Това щях да напиша.
Мазохизъм си е.
Но е заложено в жената.

Аха. Ами пиши с пълни изречения, да не се налага уточняване. Генерално в живота за много жени има значение дали ще родят, за тези, които ги обичат също, понеже когато обичаш някого искаш най-съкровените му желания да станат реалност, подкрепяш го в тях и пътя към тях.

Айде сега пък и мазохизъм вкарахме. Я се върнете на кг и стриите, там драмата поне е поносима.

Ментално обременените явно им е нужен ферман от изречения, за да вдянат.
Децата винаги са избор.
За кой или кого, учат се. Дерзаят.
//
Лично аз оплакване нямам от моята бременност – препрекрасна съм, мога да понеса още 2.

За мене второто ми раждане, естествено, беше точно същото. Даже май по-леко от запек. Обаче първото беше секцио ☹ и белегът и корема ме мравучкаха и сърбяха доста време след операцията. Нещо като година и половина.

Ако раждането е като второто мое, бих раждала всеки ден. Вече гледането и кърменето са друга бира.

Не съм имала гадене, повръщане и неразположения като бременна, нито високо или ниско кръвно, нито развалени зъби, опадала коса, стрии , увиснала кожа или други поражения, та бременност и раждане не ме плашат. След втората бременност имах две пломби в устата, колкото имах и преди първата. Зъбите ми изведнъж се развалиха към средата на 40те ми години, когато имах висока кръвна захар след ядене и непрекъснати ушни инфекции.

А стрии имам по горната част на задника от пубертета.

Това беше доста смешно

Само дето не е гаранция, че другите ще бъдат като тази.

Около 3-4 месеца след всяка бременност си върнах килограми, форма, жизненост и всичко. Не бих забременяла отново, дори и да имам възможност. Не, не и не.

Ние с тебе сме се отчели и сме преизпълнили плана, Роки. При мене жизнеността секна след второто раждане. Като парцал бях с години. Синът ми спеше нощем и едвам го будех да го храня насила, че беше недоносен и трябваше да храня на 2 часа. Дъщеря ми, обаче, се будеше да суче нощем до 3.5г и я отбихме почти насила накрая, че не издържах. Чак тогава живнах. Биберон не щеше и никъде не можех да мръдна без нея, че ореваваше орталъка докато не я накърмя.

На мен ми беше много хубаво да съм бременна. Но изкарах доста лека и почти безсимптомна бременност, след раждането също се възстанових неусетно. Не при всички е така и е разбираемо, ако не свързват този период с приятни изживявания.

Голяма част от "заслугата" да съм била слаба и стегната имаха децата, защото бях непрекъснато на крак и под напрежение. Сега, освен че го няма напрежението от тях, и на работа съм айляк, менопаузата си оказва влияние и си нося 10те кг отгоре с кеф.

Според мен, при някои жени недоспиването също играе голяма роля да не могат да си върнат килограмите. Недостатъчното сън води до трупане на килца, защото директно влияе хормонално на чувството за глад и засита. А и силно убива волята за спорт, ако по начало не ти е любимото. Аз си спомням първите 2-3 месеца как се чувствах като пребита - основно от недоспиването. Добре, че нашето се оказа от спящите и реши да не иска да става нощем още в началото. Като се нави да спи и тренировките ми потръгнаха повече (преди това няколко пъти буквално ми причерняваше докато тренирам), и бягането стана възможно, и тонуса се промени... Неслучайно около мен жените дето още не са си върнали кг от бременността са с неспящи деца. А това вече, според мен, без да разбирам много понеже съм с едно само, си е до късмет.
Има значение и таткото дали е на място. И дали има помощ от баби. Ние баби нямаме, но ММ има гъвкав график и сутрините често сме заедно в парка и се редуваме - единия с количката, другия бяга в гората, после се сменяме. Ако го нямаше сигурно щях да се напъвам да бягам с количката, което бързо се оказа, че не е от най-успешните начинания. И вечер той я гледа та мога да си направя тренировка. Ако тези свободи ги няма, е в пъти по-трудно. Аз щях да съм свалила килата и без тренировки благодарение на бързия метаболизъм (то ги свалих преди да започна да спортувам пак), но категорично нямаше да изглеждам като преди, а щях да съм леко увиснала торба с кокали. И сигурно щеше да си личи, че не съм Гугъла от преди.
При някои жени кърменето води до неконтролируем глад. И докато кърмят не са в състояние да спазват режим. В комбинация кърменето често изисква майката да е почти постоянно на линия та пак стабилни излизания с цел спорт и движение може да не са й възможни. Аз се цедих известно време и после минахме на АМ, но и на мен от тия помпи основно ми се гадеше и апетита ми беше на нулата та както самото производство на кърма гори калории, се стопих за отрицателно време докато си го причинявах. 
Отделно, че някои жени си качват повечко през бременността. Аз не съм съгласна, че пълните жени качват малко, а слабите - повече. Не е закон. Аз стартирах 51 кг като имах плочки и много изразена мускулатура в смисъл, че от тях не малка част бяха мускул, никак не съм била мекичка. Качих едвам 9.8 кг. Но аз наистина не качвам лесно дори сега след 30 г. Позната от 55 кг стана 90 кг. Тя пазеше режим, аз не.
Накратко, наистина генетиката има много сериозна роля. И условията около отглеждането на децата също.
Аз съм леко гадна на тема килограми попринцип и наистина мисля, че много жени стига да искат могат да намалят вредните навици и да обърнат повече внимание на движението ей така заради собственото им здраве, но специално за килата около раждане не бих си позволила да съдя никоя, защото виждам как далеч не опира до това какво искаш или не и какво правиш. Хормоналният бум е в състояние да забави много процеса на сваляне, ако си податлив на това.