"Родила е N деца, а не и личи"?

  • 9 898
  • 338
  •   10
Отговори
# 285
  • Пловдив
  • Мнения: 27 053
За семейства от типа на моето се готви в големи количества Simple Smile

# 286
  • Мнения: 7 667
Fever, останала съм с впечатлението, че вашето семейство като цяло обича да се занимава с малки деца, иначе надали щяхте да имате 5. Simple Smile Не всеки е така добър в тия ранни бебешки години. Аз се държа във финия баланс, където ми е супер сладка да й откажа нещо, ама с радост я оставям на баща й да си взема малко въздух и почивка. Grinning Може и да съм лош родител, не знам, старая се времето, прекарано заедно да й е приятно и интересно. Сега сме на една книжка с картинки на животни като отстрани има бутони, които при натискане издават звука на животното. Тя полудя по нея. Grinning Супер сладка е как се смее и иска да натискаме бутоните, но признавам си, след 45 мин "мууу", "слонски рев", "вълчи вой", "бухане на сова" и тн. вече едвам се сдържам да не въздъхна много тежко. Знам, че не всички хора са такива. Има страхотни родители, които могат и 2 часа да минават през "домашни животни" и "животни от саваната", и "животни в джунглата", но аз уви, не съм точно така и в един момент яко ми се ще да почета книжка, но не за животинките, а "Кестеновия човек" на Сьорен Свайструп, примерно. Та хората от моя тип имат нужда и от почивки, и като няма баби, разчитат на мъжа си само. Grinning Затова и едно дете искам, исках и продължавам да смятам, че няма да имам второ.

Освен това, ако не се лъжа, вие имахте собствена кантора, семейна. Т.е реално сте си шефове сами, което дава известна гъвкавост и свобода, както и в напрегнати моменти не се налага напрежението да скача допълнително заради графици, крайни срокове и тн. Ясно, че всяка работа иска време и усилия, не омаловажавам ни най-малко. Просто е различно. След майчинството се връщам от 10 до 19 ч. Grinning Да, имам бая хоум офис, но и шеф отгоре, който като цяло лесно може да разбере дали съм била на лаптопа да работя в този период, или съм показвала как прави жабата. Grinning

На Янтра чушките вече са легенда от ранг, задминаващ тигана на Уиш и дивана на Популе.

# 287
  • София
  • Мнения: 18 325
Гугъл, така е, обичаме да се занимаваме с децата ни. Иначе кантората я направихме чак след третото дете и малко преди четвъртото (голям гърч беше онзи период за нас, но се оказа печеливш риск), след като се върнахме в България. Преди това бяхме държавни служители в специфична сфера и затова бяхме в чужбина. Свърши ни договорът и събрахме кураж да рискуваме. Между четвъртото и петото чак се усетихме,че сме си шефове, а между първото и петото дете има 25+ години разлика.
Единственият плюс е, че децата ни са с големи разлики.

# 288
  • France
  • Мнения: 15 890
А ако им кажеш и какви печени чушки правиш, съвсем ще се засрамят тук. Wink
Знаем ги Joy отдавна ни е забила в земята

# 289
  • Пловдив
  • Мнения: 27 053
Аз от поне 10-15 години съм известна с чушките. Simple Smile

Аз готвя много добре, не знам как и от къде, но го мога. Но съм видна форумна мърла Simple Smile

# 290
  • Пловдив
  • Мнения: 19 525
Не знам как си ги представяте тия хора, чиято представа за приятно прекарване на времето да е мучене и кудкудякане по картинки. Няма такива. Grinning

# 291
  • София
  • Мнения: 18 325
Мучиш и кудкудякаш до време. После тръгва на градина и без да се усетиш изведнъж ти забранява да го държиш за ръка на улицата и да му влизаш в стаята, а накрая заминава "през 9 планини в 10-та". Това е животът.
Иначе животът преди яслата е едно прекрасно време.

# 292
  • Мнения: 4 034
Мучиш и кудкудякаш до време. После тръгва на градина и без да се усетиш изведнъж ти забранява да го държиш за ръка на улицата и да му влизаш в стаята, а накрая заминава "през 9 планини в 10-та". Това е животът.
Иначе животът преди яслата е едно прекрасно време.
Като майка на 17годишен и тодлър на 1,4г. потвърждавам. Много бързо се изнизва времето  особено като тръгнат на училище.

# 293
  • Мнения: 6 906
Невена, чета те и се чудя как съм родила 5 деца. Simple Smile
На мен трудности в живота децата не са ми носили. Освен тези да се сдобия с тях. След това единствено напасване е било нужно, но никога не сме били ние на заден план след децата. Били сме значими всички у дома еднакво. Не го разбирам аз маниакалното обгрижване на децата го степен игнориране на собствените нужди, желания и т.н., камо ли прищевки (в негативен смисъл) да изпълнявам.
Изобщо не се учудвай. Аз съм цял ден сама с една госпожица на 18 месеца вече. Ами не мога и в тоалетната да вляза на спокойствие.
Ако я взема с мене, всичко ще извади от шкафовете, препаратите ще бъдат разляни, сапунът изяден, рулото хартия ще е изхвърлено цялото в тоалетната...
Ако не я взема пък, пищи та се къса от кошарата, виси на ръбът ѝ и заплашва да си падне на главата , освен че се опитва да ме замери с каквото докопа.
Като по малка я взимах в банята с количката или столът за хранене и задължително вързана с коланите. И докато се къпя играехме на куку дзак из зад завесите на душа, за да не пищи че мама се дави.Joy
Сега и коланите не могат да я спрат на едно място, измъква се и става страшно. Та чакам мъж ми да се прибере вечер, за да се изкъпя.
Лично време ли.... Корниза на едното перде го изтръгна от стената с дюбелите барабар. Вентилаторът го уби. 2 телефона потроши. Котките по двора се опитва да ги яхне на конче, а аз цял ден търча по нея.
Не знам твоите 5 деца как са били, но при мен е шок и ужасТ.
Ако можех да избирам, пак щях да си я родя. Но и умората и недоспиването са си факт.

# 294
  • Мнения: 40 206
Някак си смешно го разказваш, ама хич не ти е било весело Grinning

# 295
  • Мнения: 22 018
geizer, не случайно ги наричат "ужасните две години". На мен едното ми дете и тогава е било кротко и спокойно, но такива са рядкост. Повечето те държат на тръни и само ги пазиш да оцелеят - не е само твоето. Ще мине Simple Smile Запомнила съм, че най-малкото освен всичко друго искаше да виси от телевизора, който е закачен на стената... между другото това.

# 296
  • София
  • Мнения: 18 325
3 от 5 са ми били точно такива, но аз и не очаквам от едно бебе да стои като херувимче (2 бяха кротки, но те пък бяха породени, та това компенсираше благостта им и пак не можех да ги оставя без надзор,за да не се наранят една друга) . Само дето децата не са винаги бебета.
Нормално е за известно време да имат физически постоянно нужда.
Даже ми е странно, че тази част от отглеждането се коментира като нещо особено.

Последна редакция: вт, 30 сеп 2025, 08:49 от Fever Ray

# 297
  • France
  • Мнения: 15 890
Малкият ще стане на 5 края на декември и мога да кажа, че въобще не мина бързо това време. А първите 3 години даже се влачеше. Нямам друг житейски период, който да ми се е сторил така безкраен.
И понеже разликата им е 4 години с големия, едва тепърва почваме наново да живеем. Естествено, ако имаш помощ, времето сигурно лети.

# 298
  • София
  • Мнения: 18 325
Докато са малки, винаги изглежда безкрайно и после изведнъж времето почва да се търкаля.
Най-голямата е на 27+, втората е на 26+, третата е на 19+, четвъртият ще направи 11 , петият направи 3. Най-голямата има свое дете вече и внучката ни ще стане на 2. Понякога се питам кога се родиха големите, кога отлетяха по своя път. У дома вече сме само с двамата малки, а времето с големите ми се струва, че е било бързо и кратко.
Както написах, аз помощ не съм имала и не разбирам защо го повтаряш. Отглеждали сме ги с баща им + кратки включвания от близките при третото и четвъртото дете.
Яслата при 1, 2, 3 и 5, бавачката за 4 (между първата и втората му година, докато ние работим, а той тръгне на ясла) и градината не са помощ или поне не са нещо различно от това, което ползват всички хора.
В домакинската работа също не сме ползвали помощ (викала съм 4-5 пъти една жена, докато съм била бременна, а съпругът ми е имал проблеми с гърба, но не обичам друг да ми пипа личните вещи).
Не необходимо да го повтаряш това с помощта, защото бащите не помагат, те имат ангажимент към децата си.
И е напълно нормално човек да се грижи за децата си. Ако му тежи, не ражда.

Последна редакция: вт, 30 сеп 2025, 11:23 от Fever Ray

# 299
  • Мнения: 1 528
Ох, вярно е, много бързо лети. Моите вече са тийнейджъри и понякога ми липсва времето, когато бяха малки и сладки. 😀

Общи условия

Активация на акаунт