Тоест няма как да учиш и да работиш? Никой никога не го е правил?
- Публикувана: 21 септ. 2025, 19:14 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2025, 18:43 ч.
Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?
Тоест няма как да учиш и да работиш? Никой никога не го е правил?
Е има как, но ако нямаш необходимите протекции от семейство или мъж, шансовете ти да не успееш са много големи.
Това за богатия мъж е величествена тъпотия, надявам се никой да не се връзва на такива глупости.
Иначе може, естествено. Просто, както са казали преди мен, си иска време. Къмто 40те години горе-долу става, че иначе тъкмо ти потръгне работата и проимаш хубави доходи и хоп, имаш деца и започваш да нямаш доходи
От моето разширено семейство сме аз, брат ми и двама братовчеди дошли от провинцията в София да учат и останали тук. Никой не е с богати родители. Всички сме на етап в момента да имаме нещата от първия пост. Никой не се е женил за пари.
Така че моля четящите са не се подвеждат по неудачите на Ариел и да смятат съветите й за меродавни. Не са.
Иначе може, естествено. Просто, както са казали преди мен, си иска време. Къмто 40те години горе-долу става, че иначе тъкмо ти потръгне работата и проимаш хубави доходи и хоп, имаш деца и започваш да нямаш доходи
От моето разширено семейство сме аз, брат ми и двама братовчеди дошли от провинцията в София да учат и останали тук. Никой не е с богати родители. Всички сме на етап в момента да имаме нещата от първия пост. Никой не се е женил за пари.
Така че моля четящите са не се подвеждат по неудачите на Ариел и да смятат съветите й за меродавни. Не са.
Това за богатия мъж е величествена тъпотия, надявам се никой да не се връзва на такива глупости.
Иначе може, естествено. Просто, както са казали преди мен, си иска време. Къмто 40те години горе-долу става, че иначе тъкмо ти потръгне работата и проимаш хубави доходи и хоп, имаш деца и започваш да нямаш доходи
От моето разширено семейство сме аз, брат ми и двама братовчеди дошли от провинцията в София да учат и останали тук. Никой не е с богати родители. Всички сме на етап в момента да имаме нещата от първия пост. Никой не се е женил за пари.
Така че моля четящите са не се подвеждат по неудачите на Ариел и да смятат съветите й за меродавни. Не са.
Иначе може, естествено. Просто, както са казали преди мен, си иска време. Къмто 40те години горе-долу става, че иначе тъкмо ти потръгне работата и проимаш хубави доходи и хоп, имаш деца и започваш да нямаш доходи
От моето разширено семейство сме аз, брат ми и двама братовчеди дошли от провинцията в София да учат и останали тук. Никой не е с богати родители. Всички сме на етап в момента да имаме нещата от първия пост. Никой не се е женил за пари.
Така че моля четящите са не се подвеждат по неудачите на Ариел и да смятат съветите й за меродавни. Не са.
Точно така - към 50 даже. Ако до 30 не си постигнал нищо едва ли на 50 ще успееш.Точно за теб ще размитат вместо да си вземат някое младо момиче на 20.
Още хвърчете из облаците.
Е, мили хора, може и без протекции да се живее на този свят, не знам как е по малките градове, но в СФ може. Тук никой не те гледа "чие" си, важни са качествата ти. Като те наемем и си стойностен, сам лесно си се катериш нагоре по стълбицата. Пак казвам - с труд и постоянство! И да, изисква време.
Е, мили хора, може и без протекции да се живее на този свят, не знам как е по малките градове, но в СФ може. Тук никой не те гледа "чие" си, важни са качествата ти. Като те наемем и си стойностен, сам лесно си се катериш нагоре по стълбицата. Пак казвам - с труд и постоянство! И да, изисква време.
Аз не съм живяла никога в София и не говоря за София.
Може.
Пример за това е съседче.
Семейството ( скромни хора без амбиции) се премести от малко селце в града, когато детето им започна гимназия. Завърши я и кандидатства в университет. Отиде в голям град не столицата и учеше ( задочно) и работеше. От там нататък семейство деца. Частни училища не знам дали са приоритет, но да изкатери се по една стълбичка.
Пример за това е съседче.
Семейството ( скромни хора без амбиции) се премести от малко селце в града, когато детето им започна гимназия. Завърши я и кандидатства в университет. Отиде в голям град не столицата и учеше ( задочно) и работеше. От там нататък семейство деца. Частни училища не знам дали са приоритет, но да изкатери се по една стълбичка.
Нормалните хора не тръпнат някой да размита за тях и да ги извади от калта. Сами се измъкват от нея.
Според мен проблемът на не-успелите, които обаче много искат да са успели - подчертавам, не да успеят, а да бъдат успели - е, че изобщо не разбират понятието за процес. Да, знаят, че нещо си там трябва да се направи, но не могат да осмислят реално, че това нещо е всъщност съвкупност от много неща и ще отнеме време. За тях нещата стоят така - намират се на позиция А, щракват с пръстите и се преместват на позиция С. В реалността между А и С има бая, а пък Щ като щракане с пръсти е далеч след С.
Според мен проблемът на не-успелите, които обаче много искат да са успели - подчертавам, не да успеят, а да бъдат успели - е, че изобщо не разбират понятието за процес. Да, знаят, че нещо си там трябва да се направи, но не могат да осмислят реално, че това нещо е всъщност съвкупност от много неща и ще отнеме време. За тях нещата стоят така - намират се на позиция А, щракват с пръстите и се преместват на позиция С. В реалността между А и С има бая, а пък Щ като щракане с пръсти е далеч след С.
Може.
Пример за това е съседче.
Семейството ( скромни хора без амбиции) се премести от малко селце в града, когато детето им започна гимназия. Завърши я и кандидатства в университет. Отиде в голям град не столицата и учеше ( задочно) и работеше. От там нататък семейство деца. Частни училища не знам дали са приоритет, но да изкатери се по една стълбичка.
Пример за това е съседче.
Семейството ( скромни хора без амбиции) се премести от малко селце в града, когато детето им започна гимназия. Завърши я и кандидатства в университет. Отиде в голям град не столицата и учеше ( задочно) и работеше. От там нататък семейство деца. Частни училища не знам дали са приоритет, но да изкатери се по една стълбичка.
Проблема е, че всеки се натиска да ходи в столицата по неразбираеми (за мен поне) причини и хубавите квартири, училища, университети и детски градини се задръстват поголовно.
Ако си само с един куфар с дрехи без нищо друго - трудно ще успееш.
Да, възможно е. Хиляди хора са успели в България. Не гледай другите какво са завършили, учи това, което те влече, а какво ще работиш, времето ще покаже.
Възможно е, но българската мечта е доста над американската. Защото американската е по-скоро стабилност. Най-често къща някъде в предградията, купена с ипотека и децата учат в местното държавно училище.
Което е доста по-различно от просторен апартамент на елитно място в столицата и частно училище за децата. И там не са много тези, които успяват да го постигнат без добър старт.
Според вас възможно ли е “американската мечта” да бъде сбъдната на българска почва?
Което е доста по-различно от просторен апартамент на елитно място в столицата и частно училище за децата. И там не са много тези, които успяват да го постигнат без добър старт.
Възможно е, но българската мечта е доста над американската. Защото американската е по-скоро стабилност. Най-често къща някъде в предградията, купена с ипотека и децата учат в местното държавно училище.
Което е доста по-различно от просторен апартамент на елитно място в столицата и частно училище за децата. И там не са много тези, които успяват да го постигнат без добър старт.
Много точно написано!
Българинът никога не би се задоволил със средностатистически живот защото е пълен с комплекси.
Имах колега, който преди почти 20 години вече емигрира за САЩ със зелена карта.
Работеше си съвсем нормална работа и живееше от заплата до заплата.
Сега не знам как е но тогава знам, че започна работа за "чужденци" (такава, каквато местните не искат).
В Америка не е като в американските филми - ама това няма как да го знаеш докато удобно живееш в балона София/провинция и никога не си го напускал.
В Западна Европа също не ти постилат червеният килим като решиш да емигрираш.
Работеше си съвсем нормална работа и живееше от заплата до заплата.
Сега не знам как е но тогава знам, че започна работа за "чужденци" (такава, каквато местните не искат).
В Америка не е като в американските филми - ама това няма как да го знаеш докато удобно живееш в балона София/провинция и никога не си го напускал.
В Западна Европа също не ти постилат червеният килим като решиш да емигрираш.