Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

Вчера си говорехме по темата с един приятел. Той е от провинцията, аз не съм. Но и двамата сме малко "бамбашка"характери. Той е бил на високи позиции и се е махнал. Аз така и не стигнах до високи позиции. Та - ако искаш да успееш в България, София или друг град, трябва да си скриеш егото и достойнството някъде надълбоко и да си много тактичен, внимателен и изпълнителен. Преклонена главица сабя не я сече. Полека, възпитано и много работа, често без почивен ден.

като иде да работи вместо да пуска пързалки, освен ако това не му е работата

Роки, аз пък точно обратното мисля. Някои от успелите хора наистина се прекланят, но винаги остават под тези, на които се кланят. Тези мои познати, които са постигнали най-много, са точно хора с достойнство, със самочувствие, нахъсани, дори понякога са груби и безпардонни (не казвам невъзпитани), когато отстояват правотата си и реално винаги се оказват прави. Визирам изцяло професионалната сфера и теми.

А е напълно възможно и да не е пързалка, а просто поредната 20 годишна, която си мисли, че каквото хвръчи се яде.
Работя с такива - всички мислят по един и същи начин - бързи пари на всяка цена. Как? Няма значение - only fans, инфлуенсъри.
И все тази работа дето я работят сега е "временна".
Една напусна да прави велики неща, не й се получи сега се молеше да я назначават обратно, защото не може да си намери друга работа без шофьорска книжка и кола.
Отказаха й - беше вече нает друг човек на мястото й.
Още една напуска по сходни причини, но поне тя има образование и кола и лесно ще си намери друга работа - ако ли не, only fans я чака и нея.

Успехът е много субективно нещо и завси от личното възприятие и усещане.

Аз ще дам по-друга перспектива.
Най-големият успех за мен е да имаш късмета да попаднеш на качествен партньор, с когото да имаш вътрешен мир вкъщи, който партньор да те подкрепя и дърпа напред и заедно да се наслаждавате на успехите и да се борите с предизвикателства и неуспехи. Човек трябва преди всичко да е щастлив и спокоен, за да може д се концентрира върху кариера и служебен живот.

Не винаги материалните придобивки могат да направят човек щастлив. ОК, ще успееш да купиш жилище в еди си какъв квартал ама ако няма с кого да споделиш успеха си... сам в просторния луксозен имот, за какво ти е?
Каква специалност - тук няма кой да извади кристалната топка, че да каже. А и другото - ако си с хуманитарна насоченост и се заинатиш, че ще влизаш в ИТ сферата, какво ще постигнеш? Винаги ще има хора, за които ИТ-то е хоби и нещо, което ги зарежда с енергия, както и силно движени от искания за бързо забогатяване и винаги оставащи си посрдствени специалисти.

За да си ценен и добре заплатен, трябва да можеш неща, които не всеки може. Следователно, бих препоръчала следното:
1. Виж в какво си добър/добра и надграждай тези знания и умения
2. Прецени силите си за областта, която си избрала за своя професия. Никога няма да станеш добър ако се занимаваш с нещо, което не ти е интересно и не ти харесва. А и колко време ще изкараш така.
3. Качествено образование може да се получи и в държавно училище, така че трябва да решиш защо искаш частно училище - за показност и демонстрация или имаш нещо друго предвид.
4. Човек сам кове съдбата си.Информацията е лесно достъпна през гугъл, ако няма средства за частни уроци, има много безплатна информация в нета, само желание за учене и готовност да се вложи време и труд.
5. Идването в София и завършването на университет не е гаранция да потекат материалните блага като пълноводна река. Бизнесът търси знаещи и можещи хора, а именно и те са успяващите. По-голямата част от българите не сме свързани с политици, така че можеш да си спокойна, може да се успее и без вуйчо владика.
6. Забрави за това, да си решиш финансовите проблеми с брак с богат партньор. Партньорите трябва да са от една черга и да имат еднакъв начин на мислене, сериозните различия от финансово естество водят до доста проблеми в личен план. Освен това, богатите партньори търсят по тази логика още по-богати партньори, да не говорим чисто практически как ще го намериш тоя партньор, щото ще посещавате различни места, които ти вероятно няма да можеш да си позволиш.
7. Можеш да си избрал всичко топ и пак да не ти се получи. Това, което искаш да постигнеш, няма да е факт преди 40, като си млада няма да вземаш много пари, няма да можеш да си позволиш много неща и с течение на времето, с развитието и опита ще се разширяват и възможности и ще се увеличават материалните блага.
8. Винаги, винаги имай предвид, че такива искащи да са част от успелите българи са много, ама не всички успяват. Важното е да не се отказваш и да не спираш да повишаваш знания и компетенции. Тъжен факт: сладките и добре заплатени позиции са много по-малко от желаещите за тях.
9. Мисли как да научиш перфектно анлийски и още един западен език.

Желая ти успех.

За спорта почти със сигурност е леко късно тепърва да започне и да стане шампион, щом за висше образование се мисли, освен може би, ако не се насочи към голф или нещо подобно.

Авторът (може и авторка да е) е млад и наивен. Всеки е имал някакви наивни/смешнипредстави за успех и финансов просперитет от гледна точка на това къде се намира, какви са му възможностите и какво вижда като пример за успех по медиите и социалните мрежи. Апартаментът ново строителство в центъра на града му е направил добро впечатление като символ на успех, частните училища за децата, новата лъскала кола... Иначе да, иска да живее в големия град, с градския бит, да не би да има много къщи за живеене в центъра на съолицата, че да е лесно да си представи как успява и заживява в къща на Дондуков, а пък почти всеки инфлуенсър представя апартамент с холокухня в някой квартал като Манастирски ливади с интериор а ла Икея.  Може, като срещне реални хора в големия град, вече успели, да си промени представите за успех и просперитет, да реши, че всъщност не иска точно това.

Но аз все пак си мисля, че наследството, разбирането за живота, което получаваме от родителите си, е много важно. Самотната майка с минимални доходи под наем (сигурно в общинско жилище) вероятно е създала някакви представи за бедната ни и изстрадала държава, които биха попречили да действа с размах. Има самотни майки, които не са с минимални доходи на фона на местоживеенето си. Тоест, имат някаква квалификация и дори в провинцията не всички са в чистотата, продавачки и пр., а работят нещо с по -вивоко заплащане от минималното - може да е производство, може да са учители, администрация и пр., но пак има какво да се направи да не си съвсем на минималното. Та в тази връзка авторът при самотна майка с минимални доходи как е планирал първоначалните разходи по кандидатстване, студентски такси и пр. разходи на живот, докато стане студент и евентуално започне работа?

Реално погледнато, истинският успех е вътрешно състояние на духа, удовлетвореността на човек от това, което е постигнал. За разлика от външния успех, този, който е заради другите хора, който се мери по реакциите на околните. Затова се споменават и скъпият апартамент, и новата кола, и частното училище. „Гледайтиии, завиждайтиии...“. В този смисъл успял човек няма. Винаги ще се намери някой, който има повече пари от теб, който е постигнал повече материални блага и който ще те гледа отвисоко и с презрение, че в сравнение с него си едно нищо. И на когото диво да завиждаш. И какъв е смисълът от целия зор тогава?
Затова гледай да постигаш нещата за себе си, не за това какво ще кажат хората.


Може да не е млад. Може да е бедният родител, който се интересува как детето му да успее. Само че... На бедния човек и мечтите му са бедни.

Нали знаеш как ракетите летят до Луната? Няколко минути засилване и после с набраната инерция стигат до нея. Така е и с просперитета - до 30 се задава началната скорост, а после вече нещата почват да се движат сами и парите също започват "сами да се умножават" при правилно инвестиране. И до 50 човек може и да се пенсионира. А от това колко "допълнителна тяга" добавя след 30-те си години, човек определя и колко добре може да се пенсионира.

Абсолютно! Според мен си струва върху това да се поработи, да се постигат мечти и цели, а не да се фокусираме върху притежаването на вещи, по възможност луксозни.

Ноеми, попадна ми клип на щурмуване на магазини за техника за новият айфон.
Мисля, че беше в София.
Е?
Какво повече да добавя?
Докато и аз живеех в България придобивките, дрехите, телефоните, колите и апартаментите бяха "мерило" за успех.
В Германия обаче слава Богу никой не мисли така.

Щуротии Ариел пишеш. Най-големи опашки в Германия бяха за супер скъпият дубайски шоколад. И за IPhone има.
Излез от селото в Германия и погледни извън него. Потърси в интернет. Забрави какво си видяла прези 20-30 години в България.
Светът е много динамичен и споделен, че се и променя. Всеки може да работи навсякъде както физически така и отдалечено.
И всичко зависи колко хъс и желание имаш.
Оправдания всеки има. И гледането в живота на другите не помага.

Навсякъде има опашки за епъл. Или ти си мислиш, че България издържа айфоните?

Фрау К, нямам намерение никъде да се връщам.
Или може би трябва да си зарежа уреденият живот и да се забия в мръсната София, за да доказвам нещо на някого?
Айде няма нужда.
Достатъчно ми е като се прибирам веднъж годишно и виждам упадъка на държавата ни.

Да ... дай да не скапваме чата и да недоволстваш наволя.
Пързалка е. Поредната от анонимен в тази рубрика.

Никой не те и кара.
Но се предполага, че като си постигнала каквото си постигнала и си избягала от бедна и мизерна България, да си как да кажа, по дзен.
Някакво удовлетворение да струи от теб, а не постоянни постове пълни с негативизъм.
Не знам как хем си недоволна от това, от което си избягала хем от това, което имаш.