Значи да не се кандидатирам и аз ? Добре.
- Публикувана: 21 септ. 2025, 19:14 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2025, 16:39 ч.
Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?
Има значение фактът, че социалната мобилност в момента ми се струва само мираж в България. Интересно ми е дали хора с повече житейски опит от мен споделят наблюдението ми.
Не, не е мираж. Дори напротив. Асансьорът в България в момента се движи много по-бързо, отколкото в другите страни, и шансът тук да смениш етажа, е значително по-голям, отколкото в стара Европа.
Видях много полезни мнения по-горе, които кореспондират с моите впечатления.
Аз не познавам нито една, която да е успяла с богат чичко.
Но пък около нас е пълно с хора, живеещи добре, без да се милионери, но и без да се лишават от нищо. Златната среда - хубави професии, добри доходи, собствено жилище, вила, нова кола, няколко деца в добри училища/университети, редовно пътувания и почивки, безпроблемно осигуряване на всичко необходимо,без да се изхвърлят и така. Даже някои имат лодки, яхти, басейни, а не са богаташи. Работят, трудят се. Не са уредени с връзки, не са политици. Дори и да са били препоръчани някъде, после да се доказали сами и са постигнали с честност всичко.
И в началото всички тръгнахме от сходно ниво. Кой малко по-добре осигурен от родителите,кой не, кой от провинцията, кой от столицата. Даже тези с по-осигурения старт постигнаха по-малко, защото имаха по-малко да надграждат, а другите бяха по-амбицирани. Но всички сме на около 50 и дърпането нагоре се получи някъде след 35+. Преди това сигурно става, но с поднесен на тепсия разработен бизнес или нещо подобно, а при нашите познати не е имало такива.
Хората обикновено се събират със себеподобни, докато захаросаните истории са за розовите романи.
Но пък около нас е пълно с хора, живеещи добре, без да се милионери, но и без да се лишават от нищо. Златната среда - хубави професии, добри доходи, собствено жилище, вила, нова кола, няколко деца в добри училища/университети, редовно пътувания и почивки, безпроблемно осигуряване на всичко необходимо,без да се изхвърлят и така. Даже някои имат лодки, яхти, басейни, а не са богаташи. Работят, трудят се. Не са уредени с връзки, не са политици. Дори и да са били препоръчани някъде, после да се доказали сами и са постигнали с честност всичко.
И в началото всички тръгнахме от сходно ниво. Кой малко по-добре осигурен от родителите,кой не, кой от провинцията, кой от столицата. Даже тези с по-осигурения старт постигнаха по-малко, защото имаха по-малко да надграждат, а другите бяха по-амбицирани. Но всички сме на около 50 и дърпането нагоре се получи някъде след 35+. Преди това сигурно става, но с поднесен на тепсия разработен бизнес или нещо подобно, а при нашите познати не е имало такива.
Хората обикновено се събират със себеподобни, докато захаросаните истории са за розовите романи.
Мога да се подпиша под всяка дума в този пост. Завърших на 19 средното си образование, и между 19 и 30 буквално си скъсах задните части - следване, работа на 2 места (едното по специалността за опит, другото за пари), местене в друга държава, пак следване, пак работа на две места
В момента не бих издържала и два поредни дни с тогавашния ми режим. Но младостта и амбициозността да сбъднеш мечтите си дават крила.На 30 срещнах мъжа ми, с когото имаме абсолютно еднакъв бекграунд, и като обединихме усилията си, нещата започнаха да се получават - наистина след 35, дори към 38-40.
Фактът, че нашите деца и децата на нашите приятели са на сходна възраст (плюс/минус 1-2 години) показват, че една доста голяма група хора се е движила с еднаква житейска скорост.
През последните години има много млади хора, които печелят добре, и бързо постигат някакъв финансов просперитет - само защото недобре регулираната среда тук го позволява. Консултанти по продажба на крипто и "съветници" при съмнителни инвестиционни решения, заетост в хазартния бизнес, различни схеми за посредничество и кредитиране в областта на недвижимите имоти. Млади момичета и момчета с приличен английски още преди 5-6 години взимаха по 6000-7000 лв + процент от "продажби". Но това не е устойчив растеж. Това е илюзия за растеж. Защото "фирмите" фалират, сменят имената и офисите си, сменят предмета си на дейност, или просто собственика-чужденец си заминава, и те остават буквално на улицата.
За мен рецептата е:
- откриване на личните силни страни
- образование в област, която кореспондира с личните силни страни - упорито и задълбочено учене
- по възможност - работа по специалността, ако не - каква да е работа. Но работата е задължителен елемент, защото помага в изграждането на много полезни качества
- финансова дисциплина и умно управление на приходите, разходите, спестяванията и инвестициите. Който не може да управлява малко пари, той няма да може да управлява и много. По 10 да пестиш месечно, може да не ти се струва кой знае колко значимо, че за една година ще имаш 120 лв, които да инвестираш в нещо дребно. Но ще имаш и нещо по-важно - настройката и дисциплината.
- активност и адаптивност, вписване в средата на съответната област. Не, не е задължително условие да си "на някого". Разбира се, помага - децата, израсли в тази среда покрай родителите си, винаги ще имат някакво предимство. Но никоя среда не се отказва от привличането на кадърни, можещи и знаещи хора.
- работа, много работа, отдаденост, лоялност, непрекъснато самоусъвършенстване
Това е в общи линии. Имам много примери пред очите си, които доказват, че тази рецепта работи.
А специалност или професия, които да са панацея, няма. Познавам провалили се адвокати, лекари, IT-специалисти, архитекти. Познавам и много добре реализирани филолози и културолози. Там вече няма рецепта.
Но най-важното е човек да избира със сърцето си, защото нелюбима работа дори да носи много пари, нанася тежки поражения на емоционалното състояние. Няма нищо по-нещастно от човек, който мрази работата си.
Кажи поне какво искаш да работиш, някой работещ в тази сфера да ти даде насоки.
А, някой май пак събира материал за статия.
Интересно ми е авторът към кой класов сегмент причислява да кажем провинциален лекар или нотариус, със собствен кабинет/кантора, голяма къща ново строителство извън града (може и в някое близко село) с голям двор, чисто нови 2-3 коли, деца, учещи в чужбина и то в реномирани университети, с имоти в планината и на морето...?
Висока средна класа, та висока средна класа.
В училищата в провинцията нямалко било кариерни консултанти. Ми то и в софийските няма, да не мислиш, че някой ориентира децата? Ако някой може да помогне, то това са само техните родители.
Хубаво повдигнаха дефиницията на бедно семейство - уточни какво визираш под бедно семейство. Защото ако семейството е от двама човека, упражняващи неквалифициран труд, но ползващи се от парцел земя, на който да отглеждат зеленчуци и плодове или гледат животни, то тези хора не бих квалифицирала точно като бедни. Така де, това, че не могат да си позволят последен модел айфон, който даже вероятно не им е и нужен, не ги прави бедни, ако са облечени, нахранени, платили са си сметките, живеят на топло.
Хората в провинцията не са втора категория хора. Те са хора като всички останали, със същите нужди - да са нахранени, да са облечени и да могат да отглеждат спокойно децата си. Някъде четох извадка какво в България се определя като висока средна класа - това са хора със собствен бизнес или наемни работници със заплата между 20 и 30 хил лева месечен доход. Тъжна новина за авторката - много малко хора в София я получават тази залата. Беше ми попаднала статистика - не пазя линкове, но с малко търсене в гугъл сигурно може да се намери - такива хора в страната бяха около 30 хил човека. Така че, авторке, сметни си вероятността да попаднеш в тази група, независимо от какво семейство произхождаш.
Друго нещо - доста университети в София (знам със сигурност, защото съм го проверявала, вероятно и извън София има такива, трябва да се проучи) имат договори за сътрудничество с компании. Част от тези договори са договори, в които студентите докато учат работят за компания, там си карат практиките, получават стипендия и след това Х години трябва да работят за тази компания. Не са много популярни, защото младите искат независимост и не са склонни да сецитирам "заробват" с това. Така че, умно и трудолюбиво дете, с желание да учи и да се развива, би могло да потърси варианти за подписването на такъв договор. Но и трябва да приеме, че 5 години вероятно няма да е с топ заплащането. Дали си струва - всеки си решава сам, но ако говорим за това, че детето няма как да се издържа само или родителите нямат наистина никаква възможност - жертвата си струва.
Още нещо - показността и парвенющината не са довели никого до нищо добро. Нищо няма да стане, ако не се живее в апартамент ново строителство, не в топ квартал, но уреден, не се кара нова кола, а втора употреба, не се сменя телефона всяка година с новия флагман и не се плаща за това "ама какво ще кажат хората". Не пречи да се почне полека - гарсониера или панелка, после - да се продаде това и да се надгради. Има една такава мъдрост - парите обичат тишината. Ако се загледаш, най-богатите хора в света не са облечени с дрехи с бляскащо лого на Филип Плейн, а съвсем нормално и се носят даже неглиже.
Последно и стига съм те отегчавала. Няма универсална рецепта за забогатяване, някои хора успяват, други - уви не. Няма и универсална професия, където всички са топ ъф дъ топ специалисти и да вземат много пари. Във всяка професия има хора много добри, има хора средно ниво, има и откровено посредствени. За да си добър в нещо, то трябва да ти е интересно, да ти харесва и да искаш да учиш още и още, да развиваш умения, така и качества, които да спомогнат това развитие (софт скилс). Та това дете от т.нар бедно семейство, каквото и да значи това, може да посещава библеотеката в родното си място, да чете колкото се може повече книги на всякаква тематика от малко. Да разбере какво му е интересно и да задълбае в областта. Варианти за учене в университет има - дето се вика, ще вземе назаем сборник по математика и ще решава и ще се опитва, например. Докато е млад човек много може да понесе, ще работи каквото намери първата година, ще учи всяка свободна минута и пак ще се намерят хора, които ще му дадат шанс. Сега - дали ще стигне до заплата 20 хил на месец - вероятно не, но то ако не се наследява бизнеса на мама или на тати, много хора от небедни семейства пак няма да я достигнат.
В заключение - предлагам да се поставят реалистични цели. Да, мечтите са безплатни, но труд, усилия, учене и надграждане няма начин да не донесат ползи и да не бъдат оценени в някакъв момент. Сигурно е, че няма да стане тук и сега.
В училищата в провинцията нямалко било кариерни консултанти. Ми то и в софийските няма, да не мислиш, че някой ориентира децата? Ако някой може да помогне, то това са само техните родители.
Хубаво повдигнаха дефиницията на бедно семейство - уточни какво визираш под бедно семейство. Защото ако семейството е от двама човека, упражняващи неквалифициран труд, но ползващи се от парцел земя, на който да отглеждат зеленчуци и плодове или гледат животни, то тези хора не бих квалифицирала точно като бедни. Така де, това, че не могат да си позволят последен модел айфон, който даже вероятно не им е и нужен, не ги прави бедни, ако са облечени, нахранени, платили са си сметките, живеят на топло.
Хората в провинцията не са втора категория хора. Те са хора като всички останали, със същите нужди - да са нахранени, да са облечени и да могат да отглеждат спокойно децата си. Някъде четох извадка какво в България се определя като висока средна класа - това са хора със собствен бизнес или наемни работници със заплата между 20 и 30 хил лева месечен доход. Тъжна новина за авторката - много малко хора в София я получават тази залата. Беше ми попаднала статистика - не пазя линкове, но с малко търсене в гугъл сигурно може да се намери - такива хора в страната бяха около 30 хил човека. Така че, авторке, сметни си вероятността да попаднеш в тази група, независимо от какво семейство произхождаш.
Друго нещо - доста университети в София (знам със сигурност, защото съм го проверявала, вероятно и извън София има такива, трябва да се проучи) имат договори за сътрудничество с компании. Част от тези договори са договори, в които студентите докато учат работят за компания, там си карат практиките, получават стипендия и след това Х години трябва да работят за тази компания. Не са много популярни, защото младите искат независимост и не са склонни да сецитирам "заробват" с това. Така че, умно и трудолюбиво дете, с желание да учи и да се развива, би могло да потърси варианти за подписването на такъв договор. Но и трябва да приеме, че 5 години вероятно няма да е с топ заплащането. Дали си струва - всеки си решава сам, но ако говорим за това, че детето няма как да се издържа само или родителите нямат наистина никаква възможност - жертвата си струва.
Още нещо - показността и парвенющината не са довели никого до нищо добро. Нищо няма да стане, ако не се живее в апартамент ново строителство, не в топ квартал, но уреден, не се кара нова кола, а втора употреба, не се сменя телефона всяка година с новия флагман и не се плаща за това "ама какво ще кажат хората". Не пречи да се почне полека - гарсониера или панелка, после - да се продаде това и да се надгради. Има една такава мъдрост - парите обичат тишината. Ако се загледаш, най-богатите хора в света не са облечени с дрехи с бляскащо лого на Филип Плейн, а съвсем нормално и се носят даже неглиже.
Последно и стига съм те отегчавала. Няма универсална рецепта за забогатяване, някои хора успяват, други - уви не. Няма и универсална професия, където всички са топ ъф дъ топ специалисти и да вземат много пари. Във всяка професия има хора много добри, има хора средно ниво, има и откровено посредствени. За да си добър в нещо, то трябва да ти е интересно, да ти харесва и да искаш да учиш още и още, да развиваш умения, така и качества, които да спомогнат това развитие (софт скилс). Та това дете от т.нар бедно семейство, каквото и да значи това, може да посещава библеотеката в родното си място, да чете колкото се може повече книги на всякаква тематика от малко. Да разбере какво му е интересно и да задълбае в областта. Варианти за учене в университет има - дето се вика, ще вземе назаем сборник по математика и ще решава и ще се опитва, например. Докато е млад човек много може да понесе, ще работи каквото намери първата година, ще учи всяка свободна минута и пак ще се намерят хора, които ще му дадат шанс. Сега - дали ще стигне до заплата 20 хил на месец - вероятно не, но то ако не се наследява бизнеса на мама или на тати, много хора от небедни семейства пак няма да я достигнат.
В заключение - предлагам да се поставят реалистични цели. Да, мечтите са безплатни, но труд, усилия, учене и надграждане няма начин да не донесат ползи и да не бъдат оценени в някакъв момент. Сигурно е, че няма да стане тук и сега.
На автора представата за богатство май е като във вица:
Един младеж много харесвал едно момиче и му казал, че иска да се женят. Тя го попитала:
- Имаш ли два мерцедеса?
- Нямам! - отговорил младежът.
- Имаш ли къща на два етажа?
- Нямам.
- Имаш ли един-два милиона в сметката?
- Нямам.
- Ами тогава как така искаш да се женим? - попитала девойката.
Прибрало се момчето и се жалвало на баща си.
Той му казал:
- Добре де, ще продадем бугатито и ще купим два мерцедеса. Ще раздадем няколко милиона за благотворителност, за да останат един-два, ама заради някаква си кифла да бутам два етажа от къщата - няма да стане!
Един младеж много харесвал едно момиче и му казал, че иска да се женят. Тя го попитала:
- Имаш ли два мерцедеса?
- Нямам! - отговорил младежът.
- Имаш ли къща на два етажа?
- Нямам.
- Имаш ли един-два милиона в сметката?
- Нямам.
- Ами тогава как така искаш да се женим? - попитала девойката.
Прибрало се момчето и се жалвало на баща си.
Той му казал:
- Добре де, ще продадем бугатито и ще купим два мерцедеса. Ще раздадем няколко милиона за благотворителност, за да останат един-два, ама заради някаква си кифла да бутам два етажа от къщата - няма да стане!
Към много хубавите анализи, които са дали дамите по-горе, аз ще добавя и още нещо. Да не се забравя, че живеем в ултра динамично променящо се време и може след две години само, с напредъка на AI, хиляди IT-та да останат без работа. И не само те, много други добре платени професионалисти в различни сфери. Никой не може да ти гарантира, че дори и на 50г. ще имаш "висока средна класа" стандарт. Никой! Човечеството е преживявало подобни обрати многократно и пак ще има такива. Може да ти се наложи на 60г. например, да учиш нови неща/да усвояваш нови умения за да преживяваш. На всички нас може да ни се наложи.
Животът абсолютно НЕ е едно постоянно изкачване по "социалната стълба". Адекватните хора знаят това и гледат на него като на адаптиране и борба за оцеляване. На високите етажи борбата е още по-жестока. Аха да се успокоиш в новия си апартамент и бум, уволняват те или фирмата в която работиш я купуват някакви акули и я сливат с някаква друга, в която има още пет такива като тебе и от вас ще остане само един. И т.н.
Животът абсолютно НЕ е едно постоянно изкачване по "социалната стълба". Адекватните хора знаят това и гледат на него като на адаптиране и борба за оцеляване. На високите етажи борбата е още по-жестока. Аха да се успокоиш в новия си апартамент и бум, уволняват те или фирмата в която работиш я купуват някакви акули и я сливат с някаква друга, в която има още пет такива като тебе и от вас ще остане само един. И т.н.
Според мен това с бедното дете, което ще ходи в провинциалната библиотека да се образова, към 2025 г. е пълна глупост. В провинциалните библиотеки в малките населени места бюджетът им 5-10 броя нови книги на година (нашумели любовни романчета, трилъри и пр.), но нищо актуално като професионална литература.Там са на ниво от 1989 или по-рано. В същото време в днешно време толкова бедни, че да нямат достъп до интернет и смартфон, май няма много.
Също така хора, които разчитат да изкарат земеделска продукция за лична употреба от "парцела" си, за да свържат двата края, а не го правят за кеф и каквото стане, СА БЕДНИ.
Също така хора, които разчитат да изкарат земеделска продукция за лична употреба от "парцела" си, за да свържат двата края, а не го правят за кеф и каквото стане, СА БЕДНИ.
За достъп до качествена професионална литература в днешно време трябват две неща: интернет и чужд език (за предпочитане английски, най-лесен и достъпен е и повечето качествена литература се превежда и на него).
Да, определено провинциалната библиотека не ти върши работа, в нашата мисля, че няма компютри с интернет за посетителите, както има например в Столичната библиотека на Славейков, та евентуално някое много бедно и ученолюбиво дете без достъп до интернет у дома си да може да ползва интернет в библиотеката.
По принцип университетите имат абонаменти за научни бази данни с публикации в съответните направления.
Иначе с това съм съгласна -
Иначе с това съм съгласна -
Също така хора, които разчитат да изкарат земеделска продукция за лична употреба от "парцела" си, за да свържат двата края, а не го правят за кеф и каквото стане, СА БЕДНИ.
За университетите нищо не съм казала, то и в някои библиотеки (не провинциалните) можеш да получиш достъп до по-специализирана база не непременно чрез платен абонамент, а чрез регистрация. Нали за провинциални библиотеки се говори, се дава съвет на авторката, която даваше пример с малък град.
Кажи поне какво искаш да работиш, някой работещ в тази сфера да ти даде насоки.
А, някой май пак събира материал за статия.
Интересно ми е авторът към кой класов сегмент причислява да кажем провинциален лекар или нотариус, със собствен кабинет/кантора, голяма къща ново строителство извън града (може и в някое близко село) с голям двор, чисто нови 2-3 коли, деца, учещи в чужбина и то в реномирани университети, с имоти в планината и на морето...?
Както споменах и в предишен коментар, разбира се, че ги причислявам. Не съм аз човекът, който делеше софиянци и провинциалисти на различни породи хора.
Висока средна класа, та висока средна класа.
В училищата в провинцията нямалко било кариерни консултанти. Ми то и в софийските няма, да не мислиш, че някой ориентира децата? Ако някой може да помогне, то това са само техните родители.
Хубаво повдигнаха дефиницията на бедно семейство - уточни какво визираш под бедно семейство. Защото ако семейството е от двама човека, упражняващи неквалифициран труд, но ползващи се от парцел земя, на който да отглеждат зеленчуци и плодове или гледат животни, то тези хора не бих квалифицирала точно като бедни. Така де, това, че не могат да си позволят последен модел айфон, който даже вероятно не им е и нужен, не ги прави бедни, ако са облечени, нахранени, платили са си сметките, живеят на топло.
Хората в провинцията не са втора категория хора. Те са хора като всички останали, със същите нужди - да са нахранени, да са облечени и да могат да отглеждат спокойно децата си. Някъде четох извадка какво в България се определя като висока средна класа - това са хора със собствен бизнес или наемни работници със заплата между 20 и 30 хил лева месечен доход. Тъжна новина за авторката - много малко хора в София я получават тази залата. Беше ми попаднала статистика - не пазя линкове, но с малко търсене в гугъл сигурно може да се намери - такива хора в страната бяха около 30 хил човека. Така че, авторке, сметни си вероятността да попаднеш в тази група, независимо от какво семейство произхождаш.
Друго нещо - доста университети в София (знам със сигурност, защото съм го проверявала, вероятно и извън София има такива, трябва да се проучи) имат договори за сътрудничество с компании. Част от тези договори са договори, в които студентите докато учат работят за компания, там си карат практиките, получават стипендия и след това Х години трябва да работят за тази компания. Не са много популярни, защото младите искат независимост и не са склонни да сецитирам "заробват" с това. Така че, умно и трудолюбиво дете, с желание да учи и да се развива, би могло да потърси варианти за подписването на такъв договор. Но и трябва да приеме, че 5 години вероятно няма да е с топ заплащането. Дали си струва - всеки си решава сам, но ако говорим за това, че детето няма как да се издържа само или родителите нямат наистина никаква възможност - жертвата си струва.
Още нещо - показността и парвенющината не са довели никого до нищо добро. Нищо няма да стане, ако не се живее в апартамент ново строителство, не в топ квартал, но уреден, не се кара нова кола, а втора употреба, не се сменя телефона всяка година с новия флагман и не се плаща за това "ама какво ще кажат хората". Не пречи да се почне полека - гарсониера или панелка, после - да се продаде това и да се надгради. Има една такава мъдрост - парите обичат тишината. Ако се загледаш, най-богатите хора в света не са облечени с дрехи с бляскащо лого на Филип Плейн, а съвсем нормално и се носят даже неглиже.
Последно и стига съм те отегчавала. Няма универсална рецепта за забогатяване, някои хора успяват, други - уви не. Няма и универсална професия, където всички са топ ъф дъ топ специалисти и да вземат много пари. Във всяка професия има хора много добри, има хора средно ниво, има и откровено посредствени. За да си добър в нещо, то трябва да ти е интересно, да ти харесва и да искаш да учиш още и още, да развиваш умения, така и качества, които да спомогнат това развитие (софт скилс). Та това дете от т.нар бедно семейство, каквото и да значи това, може да посещава библеотеката в родното си място, да чете колкото се може повече книги на всякаква тематика от малко. Да разбере какво му е интересно и да задълбае в областта. Варианти за учене в университет има - дето се вика, ще вземе назаем сборник по математика и ще решава и ще се опитва, например. Докато е млад човек много може да понесе, ще работи каквото намери първата година, ще учи всяка свободна минута и пак ще се намерят хора, които ще му дадат шанс. Сега - дали ще стигне до заплата 20 хил на месец - вероятно не, но то ако не се наследява бизнеса на мама или на тати, много хора от небедни семейства пак няма да я достигнат.
В заключение - предлагам да се поставят реалистични цели. Да, мечтите са безплатни, но труд, усилия, учене и надграждане няма начин да не донесат ползи и да не бъдат оценени в някакъв момент. Сигурно е, че няма да стане тук и сега.
В училищата в провинцията нямалко било кариерни консултанти. Ми то и в софийските няма, да не мислиш, че някой ориентира децата? Ако някой може да помогне, то това са само техните родители.
Хубаво повдигнаха дефиницията на бедно семейство - уточни какво визираш под бедно семейство. Защото ако семейството е от двама човека, упражняващи неквалифициран труд, но ползващи се от парцел земя, на който да отглеждат зеленчуци и плодове или гледат животни, то тези хора не бих квалифицирала точно като бедни. Така де, това, че не могат да си позволят последен модел айфон, който даже вероятно не им е и нужен, не ги прави бедни, ако са облечени, нахранени, платили са си сметките, живеят на топло.
Хората в провинцията не са втора категория хора. Те са хора като всички останали, със същите нужди - да са нахранени, да са облечени и да могат да отглеждат спокойно децата си. Някъде четох извадка какво в България се определя като висока средна класа - това са хора със собствен бизнес или наемни работници със заплата между 20 и 30 хил лева месечен доход. Тъжна новина за авторката - много малко хора в София я получават тази залата. Беше ми попаднала статистика - не пазя линкове, но с малко търсене в гугъл сигурно може да се намери - такива хора в страната бяха около 30 хил човека. Така че, авторке, сметни си вероятността да попаднеш в тази група, независимо от какво семейство произхождаш.
Друго нещо - доста университети в София (знам със сигурност, защото съм го проверявала, вероятно и извън София има такива, трябва да се проучи) имат договори за сътрудничество с компании. Част от тези договори са договори, в които студентите докато учат работят за компания, там си карат практиките, получават стипендия и след това Х години трябва да работят за тази компания. Не са много популярни, защото младите искат независимост и не са склонни да сецитирам "заробват" с това. Така че, умно и трудолюбиво дете, с желание да учи и да се развива, би могло да потърси варианти за подписването на такъв договор. Но и трябва да приеме, че 5 години вероятно няма да е с топ заплащането. Дали си струва - всеки си решава сам, но ако говорим за това, че детето няма как да се издържа само или родителите нямат наистина никаква възможност - жертвата си струва.
Още нещо - показността и парвенющината не са довели никого до нищо добро. Нищо няма да стане, ако не се живее в апартамент ново строителство, не в топ квартал, но уреден, не се кара нова кола, а втора употреба, не се сменя телефона всяка година с новия флагман и не се плаща за това "ама какво ще кажат хората". Не пречи да се почне полека - гарсониера или панелка, после - да се продаде това и да се надгради. Има една такава мъдрост - парите обичат тишината. Ако се загледаш, най-богатите хора в света не са облечени с дрехи с бляскащо лого на Филип Плейн, а съвсем нормално и се носят даже неглиже.
Последно и стига съм те отегчавала. Няма универсална рецепта за забогатяване, някои хора успяват, други - уви не. Няма и универсална професия, където всички са топ ъф дъ топ специалисти и да вземат много пари. Във всяка професия има хора много добри, има хора средно ниво, има и откровено посредствени. За да си добър в нещо, то трябва да ти е интересно, да ти харесва и да искаш да учиш още и още, да развиваш умения, така и качества, които да спомогнат това развитие (софт скилс). Та това дете от т.нар бедно семейство, каквото и да значи това, може да посещава библеотеката в родното си място, да чете колкото се може повече книги на всякаква тематика от малко. Да разбере какво му е интересно и да задълбае в областта. Варианти за учене в университет има - дето се вика, ще вземе назаем сборник по математика и ще решава и ще се опитва, например. Докато е млад човек много може да понесе, ще работи каквото намери първата година, ще учи всяка свободна минута и пак ще се намерят хора, които ще му дадат шанс. Сега - дали ще стигне до заплата 20 хил на месец - вероятно не, но то ако не се наследява бизнеса на мама или на тати, много хора от небедни семейства пак няма да я достигнат.
В заключение - предлагам да се поставят реалистични цели. Да, мечтите са безплатни, но труд, усилия, учене и надграждане няма начин да не донесат ползи и да не бъдат оценени в някакъв момент. Сигурно е, че няма да стане тук и сега.
Още изначално много ясно представих какво разбирам под “бедно семейство” във финансов аспект. Самотна майка на минимална заплата.
Никъде не говоря за 20 хиляди заплата и не съм попадала на това проучване, което определя такъв доход за ниво “висока средна класа”. Ще ми е интересно да го прочета, защото това съвсем не е доходът, за който си мислех, пишейки оригиналния пост.
Едни 10 хиляди биха могли съвсем спокойно да осигурят и 80 кв апартамент под наем в приличен квартал (към 2 000 лв) и изплащане на лизинга на кола (нелуксозна такава), и вноска от 1 500 лв на месец за частно училище. А за частното училище - не съм привърженик, по-скоро визирах възможността едно такова да бъде плащано. Ако предпочитате, заменете “частно училище” с такси за частни уроци. Особено ако някой е насочен към медицина, уроците излизат колкото сума за частно училище.
Опцията с работа за компания, с която има договор университетът, звучи чудесно.
Подчертавате, че бедният ученик трябва да задълбае в сферата си, набавяйки си сам знания, и така ще пожъне успех. Която и да е сферата.
Сериозно ли смятате, че това е актуално и за хора с по-хуманитарна насоченост, или пък за такива с интерес към изкуствата?
Препоръчани теми