🩵🩷Мами с термин Октомври 2025 - Тема 3🤰👼🏻

Определено не помага нищо. Ядох ананас, фурми. Правих miles circuit, секс, ежедневни разходки, клякания… преносвам цяла седмица. Така, че при мен поне, нищо от това не подейства. Тежко е накрая, наистина, но ако детето не е готово да излиза няма особено какво да се направи, освен да се чака. И съветът ми към дами, които може би ще четат темата за информация е: не си казвайте датата на термина на никого! От две седмици на ден поне 5 човека ми пишат или звънят. Да, знам че го правят от любов и грижа, и се интересуват от мен, но е супер напрягащо всеки ден да си в очакване да родиш и да обясняваш на някого, че още не си. Защото аз всяка сутрин се събуждах с мисълта, че днес ще родя и си лягах със същата и това психически ме изтощи. Последните дни вече си казах, че няма да се надявам и се примирих че ще си дочакам датата за преглед..

Наистина е ужасно.
Моят термин беше 12.10
По стечение на обстоятелствата родих на 19.09, но бях с разкритие и в болницата от14ти.
Всеки ден чаках и нищо не се случваше, а хората звънях ми звънях. И както мразя болници бях се депресирала и напрегнала ужасно много.

Мами та, да се похваля и аз с успешен завършек.

Контракциите ми започнаха в полунощ на 19.10, като аз сама си ги определих като такива, но по-скоро бяха 1:1 с досадни менструални крампи. Цяла нощ ту заспивах, ту се будех, не бях спала особено много като цяло. В 7:00 реших да ги засичам, бяха с продължителност около 40 секунди през около 4-5 минути, приложението каза да се ориентираме към болницата, събудих мъжами, душ, един банан и заминахме.

В болницата се оказа, че имам 3см разкритие и много мека шийка, да не ви казвам колко се травмирах от проверката за разкритие - шефът на болницата беше там и си ме провери баш все едно съм крава 🥲 Но мина и замина това, акушерката ми каза да се помотаме някъде до 13:30 или да чакаме в болницата дотогава за нова проверка, но реших, че е по-добре да се разходим, барем раждането е по-леко. Не мога да кажа, че съм изпитвала някакви болки, контракциите бяха по-скоро досадни, отколкото болезнени.

В 13:30 се върнахме, нова проверка, този път от акушерката, според която разкритието все още беше 3см. 30 минути по-късно пристигна и моята лекарка, за да оцени положението - установи 6см разкритие. Поисках си анестезиолог, но докато той дойде след час, вече бях на 9см и казаха, че няма смисъл (все още болките не бяха толкова ужасяващи, колкото се бях наплашила предварително, така че тази обратна психология може да помогне на някого 😁). Лекарката ми спука водите, за да ускорим родовия процес - бебето още не беше слязло в малкия таз и не се беше завъртяло с лице към гръбнака ми, което беше проблем. Почакахме го още около 30мин да се завърти, междувременно аз си мучах (контракциите осезаемо се засилиха). Като видяхме, че човекът няма намерение да се върти на която и да е посока, за жалост се наложи да ме срежат.

Самото секцио мина страшно бързо, извадиха го за около 20 минути, след което ме шиха около 30-40. Поставянето на спинална упойка не ме заболя изобщо, по-скоро имах трудности да се наглася както ми нареждаше анестезиологът - с котешко гръбче към него. След операцията ми тракаха яко зъбите, но това се оказа нормално след секцио. Та така в 15:50 се роди нашият синковец Виктор.

Денят премина много динамично, дори нямах време да се уплаша 😁 Нищо не беше толкова страшно, колкото си мислех преди, най ми е терсене, че не мога да си прегърна бебето адекватно, понеже ще ме раздвижват утре сутрин. Но на тези от вас, на които им предстои било то секцио или нормално раждане - не се страхувайте, няма смисъл! Доверете се на лекарите, които сте избрали, те си знаят работата и наистина съм благодарна на моята лекарка (доктор Славкова), която ме преведе през всяка една стъпка от процеса със спокойствие и увереност.

И едно последно нещо за секциото - казаха ми преди раздвижването да си помогна малко, като мърдам с крака в леглото, качвам стъпала върху матрака, въртя се наляво-надясно и се движа като цяло, за да може да ми е по-леко като ме вдигнат. Та може и вие да си вземете този хак.

Честито на всички мами, бързо възстановяване. Мен вече кожата на корема ме боли от разтягането, не съм имала толкова голям корем със предната бременност. Сега имам и много стрии, доста изразени.

Snowflow, честито! Здрави бъдете с мъничето, много да си спинка и да хапва добре. 🥰 Бързо възстановяване!

Честито на всички вече родили майки! Бъдете здрави и много щастливи! Бързо възстановяване на всички.🐣☺🥰🍀🌼

. ЧЕСТИТО БЕБЧЕ! Много здраве и щастие!                                                                         Аз преносвам вече 6 ден..... На 23 ще ме приемат за индукция. И се чудя кое е по добре секцио или индуцирано раждане.

Мен ме сложиха на системи за преносване о наистина болеше доста след 6те см разкритие, но бих го предпочела пред това да ми направят операция без това реално да е наложително. Успех!

Благодаря! Ще искам епидурална. 😃

И аз съм ЗА индуцирано раждане пред секцио. А епидуралната упойка е най-якото нещо на света. С нея даже успях да поспя по време на първото раждане.

Здравейте мами ....днес в 10:58 часа станах мама за първи път на беб Никола който тежеше 3.680кг и е дълъг 52см .Бях планувано секцио.....вчера ме настаниха не съм яла нещо само 1 чашка кисело мляко ...
Тъй като другото ядене не ми понесе и го повърнах..Днес сутринта ми направиха клизма и във 10 и 30 започна операцията бебчо го изкараха  за точно 7 8 мин и продължиха със мен горе долу  30 мин .Сега правихме раздвижване и адски много ме болеше

За мен раздвижването също беше ужасно, даже като ми махнаха катетъра не исках да пия много течности, защото това значеше да стана за тоалетна в някакъв момент. Аз съм на втори ден след операцията, мога да кажа, че съм по-мобилна, с по-малко болки. Ставането от леглото все още е най-трудната част, но се справям някак. Предстои ми да се изкъпя, но ще чакам таткото да дойде, за да удари едно рамо при нужда.

Здравейте мами, включвам се и аз - вчера се роди и нашият юнак - 2,750 кг 49см. За съжаление при мен така и не се промени шийката на матката (нито се размекна, нито се скъси, нито имах разкритие), бебокът също не беше слязъл в таза и така решихме да направим секцио в 40+5. Постъпих предния ден в болницата, направиха ми изследвания, след 20:30 спрях храната, след 22:30’и водата. Сутринта минах клизма и направиха секциото, беше поносимо, мислех че ще е в пъти по-неприятно. После ме заведоха в реанимация, 2 пъти водиха бебето, дадоха ми да пия вода около 5 часа след операцията; вечерта ме раздвижиха, тази сутрин пак ме раздвижиха и вече съм в стая с бебчето. Като цяло мисля, че доста бързо се възстановявам, ходя спокойно, не ме боли много (дават ми обезболяващи свещички) изкъпах се и така.
Секциото не е толкова ужасно поне за мен

Честито бебче, много здраве и щастие!

И аз да ви се похваля - роди се днес нашето момиченце.
Аз също чаках до 40+7 за естествено, но си останах с никакво разкритие, високо разположение на бебето и без контракции и днес пристъпихме към секцио. Всичко мина леко, нагласата е изключително важна, за да се случи гладко процеса. Опитайте се да бъдете максимално спокойни, смели и уверени.
Няма лесно раждане, но с воля всичко се понася.
Успех и честито на родилите мамчета!