Здравейте,
Специално се регистрирах да си излея мъката, защото на майка ми не желая да споделям много от семейния ми живот (тя само това чака, за ми каже как е била права и да дойде да ме защитава, правейки от мухата слон), а пък приятелки за споделяне като че ли нямам вече. Както и да е.
От 2г сме заедно с мъжа ми, от 1 и половина живеем заедно. Той е с 11г. по-възрастен, бивш стар ерген, свикнал на майчините манджи и на татковата помощ за почти всичко. Живеем в отделна къща, но майкини му са доста наблизо и съответно идват всеки ден до нас.
В началото дори се радвах на присъствието им, но вече започва да ми тежи.
Взехме си куче и баща му всеки ден идва да "пази" кучето...което междувременно е вече около 50кг и спокойно може да стои само. Той стои почти целия ден на двора, размества разни неща, оставя ги където му хрумне...не чисти след себе си, носи разни бутилки празни и ги складира у нас. В момента, в който се прибера, вместо да се наслаждавам на почивката си...и на помощ ( не че ми е задлъжен, но поне да не цапа), аз започвам да чистя в несвяст след него и след кучето.
Нещо друго - кучето придоби разни лоши навици, защото той не му прави забележка, когато прави бели. Общо взето като ни няма, то стои мирно до пътната врата и чака. Като е той там обаче, гризе, рови и т.н. и съответно за това не бива порицавано.
Другото от онзи ден е, приготвя грозде за ракия (която само той консумира) в нашия двор...джибри навсякъде, мръсотия...питам се защо не го прави у тях.
Вече ме дразни самото му присъствие. Понякога се прибирам по обяд и се моля за го няма, за да не се налага да се преструвам.
Казах на мъжа ми, той обеща да му каже, ама все пак "нали го знаеш татко, ще се разсърди и няма да дойде повече"
И други разни неща има...но засега толкова.
Специално се регистрирах да си излея мъката, защото на майка ми не желая да споделям много от семейния ми живот (тя само това чака, за ми каже как е била права и да дойде да ме защитава, правейки от мухата слон), а пък приятелки за споделяне като че ли нямам вече. Както и да е.
От 2г сме заедно с мъжа ми, от 1 и половина живеем заедно. Той е с 11г. по-възрастен, бивш стар ерген, свикнал на майчините манджи и на татковата помощ за почти всичко. Живеем в отделна къща, но майкини му са доста наблизо и съответно идват всеки ден до нас.
В началото дори се радвах на присъствието им, но вече започва да ми тежи.
Взехме си куче и баща му всеки ден идва да "пази" кучето...което междувременно е вече около 50кг и спокойно може да стои само. Той стои почти целия ден на двора, размества разни неща, оставя ги където му хрумне...не чисти след себе си, носи разни бутилки празни и ги складира у нас. В момента, в който се прибера, вместо да се наслаждавам на почивката си...и на помощ ( не че ми е задлъжен, но поне да не цапа), аз започвам да чистя в несвяст след него и след кучето.
Нещо друго - кучето придоби разни лоши навици, защото той не му прави забележка, когато прави бели. Общо взето като ни няма, то стои мирно до пътната врата и чака. Като е той там обаче, гризе, рови и т.н. и съответно за това не бива порицавано.
Другото от онзи ден е, приготвя грозде за ракия (която само той консумира) в нашия двор...джибри навсякъде, мръсотия...питам се защо не го прави у тях.
Вече ме дразни самото му присъствие. Понякога се прибирам по обяд и се моля за го няма, за да не се налага да се преструвам.
Казах на мъжа ми, той обеща да му каже, ама все пак "нали го знаеш татко, ще се разсърди и няма да дойде повече"
И други разни неща има...но засега толкова.
