С какво ви дразнят свекървите? – 168

Бернарда ги обясни в предната тема - подсъзнателна завист, че е гледан по- добре.

В началото на нашите взаимоотношения ѝ казвах: „Отгледала си чудесен син“, и тогава наистина го мислех. Не виждам нищо лошо в това една майка да се гордее и да се похвали с детето си, ако то е успешно. Един ден и аз се надявам да имам повод да се хваля по същия начин. Проблемът при мен никога не е бил в това.

Може да, това е вариант.
Аз лично гледам с подозрение на конфигурация, в която свекървата е ужасна, синът ѝ е супер, снахата е супер, маминка на снахата също е супер. Ама знам ли... Обикновено крушката си има опашка и дори човек да в осъзнат, фабричните настройки са там.

В общия случай и на мен не ми се връзва "ужасна свекърва - супер син". Може да има изключения, разбира се. Въпросът е, че е нормално да правиш повече компромиси с мъжа си, отколкото с родителите му. Фактът, че избираш да направиш компромис на мъжа ти за нещо, по никакъв начин не те задължава да правиш същия компромис с друг човек.

Ми така ни в клин, ни в ръкав казано. Не виждам изобщо къде е написано нещо такова

Милена, това с компромисите го разбирам, но ти виждаш сама, че в голям процент от случаите проблемът е именно в мъжа, а не в свекървата. Тя го играе бушон един вид.

Нормално е майка и син да говорят всеки ден.
Аз лично нямам нищо против .
Но ако разговора се превръща в кръстосан разпит и последваща критика ,синът сам ограничава контактите.

Кечър, в нашия случай много от преди мен си знаеше какви са родителите му и ми е разказвал убийствени случаи от преди мен. Затова и хич не бързаше да ни запознава дори, когато вече бяхме видимо сериозни. Отлагаше понеже са му ясни. Те пък в началото уж много ме харесваха. 😅 Но при тях е на настроения. Днес си им на сърце, утре те ядат и вдигат скандал в твоя чест. 😀 Та много е вероятно тия хора да си знаят стоката, но пак ще кажа - да отрежеш напълно родител не е като да си спреш абонамента за спотифай. Не всеки се чувства ОК с това и не е нужно стига да е в състояние да сложи граници така, че да не му тровят семейството.

И стига с тия отгледаните от баби. 😅 От родителите си е гледан, те като със сестра му са били малки са били доста по-нормални и са правели много неща с тях. Колела, планини, учене и тн. Имат ужасяващи черти, но в най-ужасните не се е метнал на тях, а по други параграфи, по които им прилича, не е проблем. Хората са комплексни. Не стават 1:1 копия на родителите си. Аз не съм копие на майка ми никак. Имаме прилики и прекрасно знам какви, но проблемите и слабите ни места са коренно различни.

Ама те някои са си отгледани от бабите.
Имам приятел, който е роден като техните били студенти в София. Като много малък майка му го пръждосва в родния град при баба. Иии го е виждала уикендите. После като тя стана баба се чудеше какви са тия глупости като консултант по детски сън. Мии добре, оставиха ѝ детето един уикенд, не могла да го приспи изобщо и после.. “а, идеята май не е лоша”. Самият ѝ син казваше, че за бебета майка му много неща не знае, защото не ги е правила, понеже е била студентка, а той при баба.
Не познавам майка му и не съм била с тоя човек гадже, приятел ми е и той ми е казвал това.
Моят мъж също е гледан яко от баби, защото и на двете места, където са живели е било с едната или другата баба. Демек свекърва ми се прибира от работа и детето нахранено, сготвено е нещо, изчистен е домът.
Свекър ми се шегува с нея, че в последните 10-15 години почнала да готви.
Аз пък бягах от майка ми и ходех при баба ми. Не буквално да бягам, но се обаждах на баба ми да идва да ме взима и стоях със седмици при нея. Баща ми си беше закарал всичките книги в нейната къща и аз седях по цял ден да чета. Исках да се освободя от майка ми, защото ми беше досадна и скучна.
Не сме копия на родителите си, а някои модели ги чупим по време на тийнейджърството. Мъжът ми и сам намира неща, които майка му е правила грешно, мислела е грешно и това е нормално. Ако има уважение и не се навлиза в личното пространство е добре. Мисля, че само в някакви крайни случаи се спира тотално комуникация със снахата и с внуците. Понеже чак до съд стигнахте да коментирате. Не мисля, че това е честия случай.

Ама някак много обобщавате. И аз съм расла по онова време и бабите наистина помагаха, но не са изземвали функциите на родителите.
Да не говорим, че консултант по спане не е имало, та не е защото свекървата е оставяла детето на баба му.
Понякога не се усещате колко нелепи доводи вадите.
Ако ви се плаща за консултанти, никой не ви спира. Тапията за това нещо се придобива за няколко месеца (6). Не знам как точно консултантът би помогнал на бабата в точно този момент, когато и е оставено детето еднократно.

Роят се безполезни и изсмукани от пръстите професии, ама айде.

Google, визирам случаи на изведнъж "прогледнали" кристално мъже. Има и такива сигурно.

Ако  трябва да обобщя, нормално е конфликтът да е по тангентата на майка-син, както и обратното дъщеря-баща, но понеже в България като цяло бащите са много богопомазани и могат просто да си вдигнат партакешите като ергени, връзката, заварката не е така фройдистка. И от там има по- малко оплаквания от зет към тъст. Като насложим това, че мъжете като цяло са по- егоистични и несклонни да се доказват особено в днешно време, съвсем.
Ако свека каже "тая една манджа не може да направи като хората", все още много жени ще запретнат ръкави и ще започнат да се съревновават. Докато ако един тъст каже "гледай го тоя, една крушка не може да завие, ръцете му в г*за", много по- малко мъже ще скочат да са полезни из къщата.

Не смятам гледането от баби и дядовци за такъв грях, впрочем. С тях са ми минали едни от най- хубавите години и лета. Прибирам се на обяд, има сготвено, ставам, има хубава закуска, родителите вече са на работа, излизам си, когато поискам, играя си с другите деца, спя до късно, гледам си телевизия. Изобщо, много безгрижно и хубаво детство, по което определено изпитвам носталгия.

Еднократно на бабата никак нямаше да помогне. Родителите не се справяха явно с режима на детето или нещо такова. И си го признаваха, а свеки ги укоряваше. После като ѝ оставиха детето се убеди сама. И после консултантът помогна и се оправиха.
Пак казвам, това е просто пример, който дори не ме засяга лично.

Мен не са ме гледали хич баби. Едната беше тежко болна, другата работеше и като пенсионерка. Летата бягах там, ама през другото време, нъцки.

Абе аз имам бебче сега и аз си го гледам, но според мен консултантите за сън са си шарлатани и пари на вятъра

И аз така 🙂
Че и сестра ми - с 3 деца всяко с различен характер още от бебе, някак и се справи без тази модерна консултация. Майка ни и свекърва ми няма да ги давам за пример, че да не ме нападнат как е било друго време, пък и основно заради каква все пак е темата.

Но, като цяло - щом някоя млада майка и се дават Х лева, за да и обясни някой как да спи детето ( след 3 месечен курс и теория изцяло достъпна в интернет и книжарници да си я прочете сама), аз не оспорвам - нейни пари, нейно решение.

По принцип може и да не са шарлатани, защото хората, когато дадат една камара пари, са по-склонни да се вслушат в съветите.
Ако съседката, майкабти, сестра ти, а и не дай боже свекървати ти каже нещо, ще се фръцнеш, че ти дават наклон. Същото нещо, казано от "специалист" на който си платил доста пари някак придобива по-голяма стойност.