С какво ви дразнят свекървите? – 168

В конкретния случай потребителката на мен ми се вижда като обсебена от свекървата. И само намира какво да посочи из всички теми, да го приеме буквално и после да държи сметка защо не е така.

И да, родителите масово дават непоискани съвети. Дали е прекрачване на граници - може би. Но е и народопсихология донякъде. 
Не съм съгласна, че винаги се плюе по потърпевшия. Много свекърви тук са оплюти, но действително токсични и нахални. Този случай не е такъв, съжалявам.

Ами с прости хора трудно се излиза на глава, да не кажа хич. Затова Подминавай е съветът, който ще свърши работа - всъщност изкуството на подминаването трябва да се учи. Да излезеш от боя за кой е по- по- най с минимум нерви. Колкото до въпросната Т.Киркова - и мен ме караха и то лекуващата ме лекарка, но аз избрах малка болница до нас / Шейново и то с пациенти от етноса , / просто защото се чувствах по-спокойна. Това е също от значение.

Вече станах на години и не се дразня, но все пак да споделя случката. Малкият син се отметна и не пожела да прекара 1 седмица през лятото с баба на село. Ама вече е на 16 и половина, предпочете да си остане в града и да излиза с другари. Нашата затворила телефона и после пак звъни да му начука канчето по следния начин - повече няма да ти се обаждам, няма да ти честитя имен и рожден ден докато не станеш на 18г. Майка ти е виновна, тя не те пуска. А аз не съм коментирала дори, той сам си взе решение. Но много е интересна реакцията. "Няма да ти давам и пари!". Ха-Ха!

И спазва ли си обещанието да не му се обажда? Големи заплахи, голямо чудо, пък щяла да се обади като стане на 18....Тъпотия.

Ами да, не му се обажда, но скоро е звъннала, а той не е вдигнал. Той казва, че тя е манипулатор, вече ги разбира нещата. А баба ще ни накриви шапката.

Мисля, че ще продължи да звъни, а ако той не й вдига, тя рязко ще запее друга песен. Каквото сам си направиш...

Едно време беше същото и с големия син - ако не направиш еди какво-си, няма да има 15ти септември, няма да има 22ри септември. На тези дати му даваха парички за подарък, за започване на училище и за рождения ден. Така че, нищо ново под слънцето, тая игра вече сме я играли. Мъжът ми не общува с нея от 7-8 години, точно заради поставен ултиматум. Не ще да я погледне, не дойде и на опелото на баща си...До ден днешен не ми се казва за какво е бил ултиматума.

Има цяла категория хора, за които "майка ти не те пуска" е "майка ти е виновна, че не те е накарала". Да видим и след 18 кой ще го накара да ходи на село по цяла седмица.

За тази категория истории съвсем искрено вярвах, че са останали в не чак толкова близкото минало. Явно още има живи хора, вярващи, че с поставяне на ултиматуми ще градят близки родствени отношения. Шантав свят.

Те не искат близки отношения, а подчинение.

Тази баба е ... луда, извинете ме за думата.
Цяло чудо е да накараш тийнейджър да се обади на баба си, да я чуе как е. Те са заети, имат си купища грижи на главата. И хич, ама хич не им минават такива. А и бабата - не е Илон Мъск, че да чакат децата милиарди.

Внукът ѝ сега като ѝ се разсърди и съвсем спре да ѝ вдига телефона, ще осъзнае какви си ги е надробила. Ако ще да му дава подаръци, той е засегнат на достойнство и хич няма и да ѝ цепи басма.

Контест, нали не ѝ се връзваш на глупостите? Не карай сина ти да ѝ вдига, нека той да си реши.

Може да е бил за теб.
При всички положения с ултиматуми не се печели любов на близките. Такива хора са авторитарни и газят, но на старини остават съвсем сами и се изживяват като жертви как децата им не ги поглеждат.

Еми кой каквото сам си направи...
Аз прекарах близо 25 години мирно съжителство със свекърва ми, но с внучка си не се разбира и понеже вече е пълнолетен човек, не мога да я накарам да и честити РД. Обиди я лошо два-три пъти и дотам. Младите не са като нас.

Моята свекърва не може сама да отиде до банка, полиция, каквато и да е институция. Страх я е да отиде сама. Вечно не знае и не може. Някой трябва все да е там с нея и да й сочи с пръст. Цял живот е била така. Не е от годините. Срам я е.
Един път не се е поинтересувала от бременността ми. Не ми пука особено. Но все пак ми е странно. Сегашната съпруга на свекър ми, ми звъни и ме мисли в пъти повече.
Свекърва ми само седи и гледа "Ергена" и всякакви такива тъпотии и обяснява на всички турските сериали.  
С нищо не се ангажира. Счупи се пералнята. А
Тя " ами на мен не ми трябва. Аз съм се научила да пера на ръка". Купихме си нова. Тя
ако ще с краката си да пере. Всичко може около нея да се разпада, машината й за кафе аз чистих. Хора, хлебарки имаше вътре.🥲
Обожава да обяснява как сама дошла в София. В момента няма и копче на нейно име. Но голям зор,че живее в София.
На лекар не е ходила от години. Не иска. Страх я е от всичко. Сама се лекува от телевизора.
Не умее да готви. Реването е един пръст твърдо тесто, кашата се прави като във вряла вода се изсипва брашно.... Просто давам примери. Аз не й ям манджите. Но тя непрекъснато се опитва да ни ги бута.
Защо живее с нас ли? Защото никой друг не я иска.  Никой. Тя пък ако се изплаши реве на мъжа ми,че ще я остави и няма да я гледа. Той  в момента има кредит,който не позволява в момента покупка на друго жилище. Но се надява в скоро време да имаме възможност да се вземе една гарсониера и да изнесем бабата там. В крайна сметка, признавам майка е, няма да я изгоним. Но не може цял живот да живееш така,че всеки да се чуди как да се махне от теб.  
Знам,че ще каже тук там някой ,че се оплаквам за нищо, но това е един постоянен дразнител. Поста ми е супер общ с някакви хвърчащи примери,но имам нужда някъде да помърморя. 😂

Кой както сам си го направи, никой друг не може да му го направи.
Свекърва ми винаги е била добре дошла в дома ни. Казвала съм го неведнъж, дори на семейни събирания — тогава не осъзнавах, че всъщност ѝ галя егото.
А тя, от своя страна, никога не осъзна, че синът ѝ е намерил човек, който я уважава и искрено се старае отношенията ни да бъдат добри.